Киев, 19 юни 2024.- През последните две години Западът отчаяно се опитва да избегне Третата световна война, пише украинският журналист и публицист Павел Казарин в “Цензор.Нет“.
Западът ограничава използването на оръжията му за нанасяне на удари по Русия. Той дори не се опитва да сваля ракети, прелитащи над територията му (Полша, Румъния). Той е ужасен от идеята за изпращане на инструктори на украински полигони. Отново и отново продължава да говори за необходимостта от “избягване на ескалация”.
Всичко, което става, изглежда като опит да се задържи войната в двустранните граници. Да я задържи в пространството и географията. Западът отчаяно се опитва да се запази в логиката, в която живееше през последните десетилетия. И възприема нашата война като основна пречка за това.
Много хубаво, но няма да се получи.
Историята не се повтаря – тя само се римува. Но ако търсим аналогия през ХХ век, която би могла да бъде подходяща за Украйна, това е предвоенна Чехословакия. Единствената разлика е, че, в сравнение с историята с Чехословакия, Украйна не беше изоставена, а й беше помогнато с пари и оръжия. И в този смисъл все още сме в 1940 г., когато, да си представим, Чехословакия се съпротивлява, Вермахтът все още не е нахлул в Полша, не е окупирал Франция и не е бомбардирал британски градове, защото все още воюва с чехословашката армия.
Това е особеността на ситуацията. Нашите партньори се държат така, сякаш ние водим собствена война. Те не отчитат, че само нашата съпротива им позволява да останат в ситуация на мир.
Европа дължи цялата си стабилност на Украйна. Ние сме тези, които им печелят време да се превъоръжат. Ние сме тези, които им дават възможност да увеличат военните си бюджети. Именно нашият опит им позволява да се адаптират към съвременната война. Европейците имат възможност да научат как изглежда война между две професионални армии, защото преди това целият им военен опит се ограничаваше до сблъсък с партизански движения.
Когато мислят за последиците от войната, те се страхуват от руско поражение и виждат в него заплаха от ядрен удар. Заплахата от неконтролируемо разпадане на империята. Втори фронт в балтийските държави и саботаж в центъра на Европа. Но би било добре да се запитат какво ще се случи, ако Украйна бъде победена.
Милиони бежанци. Концентрационни лагери и репресии. Десетки нови Мариуполи и стотици нови Бучи. Хуманитарна катастрофа и руски танкове в близост до границите на Алианса. И най-важното – убедеността на Москва, че е спечелила първото действие от войната със Северноатлантическия алианс.
Западът може и да не се възприема като страна в конфликта, но е много по-важно, че Москва го смята за страна в конфликта. Русия живее в собствената си логика и в описанието на реалността си от две години воюва не с независима държава, а с авангарда на враждебна империя. Москва ще разглежда загубата на Украйна единствено като доказателство за чужда слабост. И може да реши, че успехът трябва да се надгражда.
Кремъл успя да се сбогува със старата епоха – за разлика от нашите партньори. Ето защо Германия отказва да достави на Украйна ракети “Таурус”. Ето защо Съединените щати молят да не се бомбардират руските петролни рафинерии. Ето защо Полша призовава за ограничения на украинския износ за Европа. На този фон Франция, която обещава да даде на Украйна излязло от употреба военно оборудване, вместо да го бракува, изглежда като образец на решителност.
Но особеността е, че Украйна е предопределена да бъде язовирна стена. Стена, която поема тежестта на природните стихии. Тази, която предпазва Европа от глобална война. Същата тази язовирна стена, която, ако бъде разрушена, ще принуди останалия свят да не флиртува със своите фермери, а да им даде по една военна униформа и да ги изпрати в окопите.
Нашата война остава двустранна и локална само защото все още се държим. Веднага щом изгубим ресурсите за това, войната ще достигне останалата част от света. Империята няма граници – тя има само хоризонти. И ако руският президент смята, че светът, в който е израснал, е идеален, то просто погледне картата на Европа от 70-те години на ХХ век.
Всичко, в което живеем, не е отклонение. То не е случайно изкривяване, историческа грешка или прищявка на диктатор. Това е реалност, която е била предопределена за всички, но нашата страна се е оказала на пътя. Ако загубим, тези, които оцелеят, винаги ще могат да кажат сакраменталното “ние ви предупредихме”. Но да има кой да го каже.
Въпросът не е дали европейските оръжия ще се бият. Въпросът е кой ще ги използва. Може би Украйна, като в този случай нашите съседи ще могат да запазят удобната си роля на ариергарда, портфейла и ремонтната работилница. А може би самата Европа, ако на нейните избиратели им “омръзне войната” и решат, че Украйна трябва да се защитава сама.
Ако Чехословакия не беше оставена на самотек, съдбата на Втората световна война можеше да бъде под въпрос. А Третата световна война не започва само защото Украйна все още воюва.(УВести)