Цинизмът на ситуацията е, че стабилността на петролния пазар сега има по-висока ценност, отколкото животът на всички украинци

Русия харчи около $10 млрд. за война всеки месец, докато украинските разходи са само $3,7 млрд.

Киев, 31 май 2024.- Тази седмица Киевската школа по икономика публикува поредния месечен доклад за състоянието на руската икономика. Той е озаглавен “Русия едва ли ще се изправи пред сериозни ограничения в настоящата икономическа среда“. Три дузини страници с цифри и графики показват, че в сравнение с 2023 г. способността на Русия да финансира войната против Украйна се подобрява, отбелязва Вадим Новиков – икономист, публицист, автор на книгата “Украинско икономическо чудо”

Всички знаем, пише той, че основният източник на финансиране на войната за Русия са приходите от продажбата на петрол и петролни продукти на външните пазари. Сегашната ситуация допринася за ръста на тези приходи. През първите 4 месеца на 2024 г. спрямо 2023 г. тези приходи са се увеличили с 22% и са достигнали $570 млн. на ден. За това допринасят два фактора:

– първо, цената на петрола на световния пазар се повишава и през април барел петрол сорт Брент струваше средно $90, и

– второ, санкциите срещу износа на руски петрол са много слаби и Русия бързо се адаптира да ги заобикаля.

Ръстът на приходите от петрол през 2024 г. допринася за попълването на бюджета на Русия, бюджетният дефицит е намален наполовина в сравнение със съответния период на 2023 г. Приходите в бюджета от износ на нефт и газ се увеличават с 82%, а другите приходи също се увеличават, макар и не толкова впечатляващо (с 37%), което засенчва увеличението на разходите в резултат на войната. Тенденциите на петролния пазар са благоприятни за подобряване на състоянието на руския бюджет.

Положителното външнотърговско салдо доведе до 100% увеличение на излишъка по текущата сметка през тези 4 месеца – от $16 млрд. през 2023 г. до $32 млрд. тази година. Това позволява на Централната банка на Русия да стабилизира обменния курс на рублата. Така благоприятната конюнктура на петролния пазар и слабостта на западните санкции осигуряват макроикономическата стабилност на Русия и способността да воюва против Украйна, докато всичко у нас не бъде напълно унищожено или не настъпят драстични икономически промени.

Какви са възможните варианти? Те са два: или увеличаване на нашите финансови ресурси, или намаляване на финансовите ресурси на Русия.

ВЪНШНИ ИЗТОЧНИЦИ

Украйна няма дори близо такива приходи, които да се сравняват с приходите от петрол на Русия, следователно, Украйна може да се бори срещу Русия само за чужда сметка, т.е., при наличието на чужда помощ. Но през 2024 г. вече е очевидно за всички, че с помощта, която имаме в момента, няма да победим Русия, просто ще загубим по-бавно. Тимъти Аш – британски икономист, който редовно пише за икономиката на Украйна, отбеляза в скорошна публикация в блога си, че след началото на широкомащабната агресия на Русия финансовата подкрепа за Украйна е била средно $8,5 млрд. на месец, но от октомври 2023 г. до февруари 2024 г. е спаднала до $3,7 млрд.. В същото време потребността на Украйна от финансова помощ е $12,5 млрд. месечно (според Тимъти Аш). Тази оценка не изглежда завишена, тъй като не цялата финансова помощ се изразходва за война. В момента Русия харчи около $10 млрд. за война всеки месец, което е повече от половината от приходите от износ на петрол и четири пъти повече от разходите на Украйна.

Може ли финансовата подкрепа на Украйна да се увеличи до ниво, което, макар и да не надвишава руските разходи за война, да дава приблизителен паритет на финансовите ресурси? Положителен отговор на този въпрос все още не се очертава. Засега никой няма да ни даде пари, за да постигнем победа. Разговорите за прехвърляне към Украйна на над $300 млрд. замразени руски активи все още остават само разговори. Въпреки че използването им за финансиране на въоръжена съпротива против руската агресия може да ни доведе до победа след две години.

Перспективата за прехвърляне на приходи от замразени руски активи в Украйна изглежда по-реалистична, но тези няколко милиарда долара годишно няма да окажат фундаментално влияние върху неадекватността на финансовите ресурси на войната, те се припокриват със седмичните приходи на Русия от износ на петрол.

ВЪТРЕШНИ ИЗТОЧНИЦИ

Въпреки че нашата икономика е много малка в сравнение с руската, освен това тя беше напълно унищожена по време на войната от 2014 г. насам, но имаме вътрешни ресурси да финансираме войната. Смятам, че ако възприемахме борбата против Путин така, както британците възприемаха борбата против Хитлер, щяхме да изразходваме два пъти повече БВП за война. Това ще добави $2-3 млрд. всеки месец към финансирането на войната, дори и да няма решаващ ефект върху хода на военните действия, но ще демонстрира на света и на нас самите готовността за реална борба с рашизма. Изненадваща е неготовността и нежеланието на властите и обществото да преминат към военновременна икономика. Сегашното ниво на мобилизация на икономиката прави Украйна много зависима от западните оръжия, освен това създава социално-психологически ефект, сякаш войната засяга само въоръжените сили, а не цялата нация.

Резюме: Нито ние самите, нито нашите чуждестранни партньори не проявяваме намерение да увеличаваме финансирането на войната, докато финансовите ресурси на противника растат. В такава ситуация е необходимо да се опитаме да намалим финансовите възможности на Русия.

ВЪНШНИ МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ РЕСУРСИ НА РУСИЯ

Външните средства сега, когато никой не смее да воюва с Русия, се ограничават до икономически санкции. През 2022 г. всички се надяваха, че след няколко години санкциите могат да доведат до колапс на руската икономика.

Отказът да се купува руски петрол и газ изглеждаше като влиятелен инструмент, тъй като Европа беше основният потребител на руски енергийни ресурси. Повечето западни страни се отказаха от руските енергийни източници, но изоставянето не беше пълно: доставките на нефт и газ по тръбопроводи продължават, доставя се и втечнен газ. Но основното е, че се намериха нови купувачи за нефта и нефтопродуктите. Индия, Китай и Турция с удоволствие купуват руски петрол, защото се продава с отстъпка от пазарната цена. Индия беше особено забележителна с финансирането на руската война, която до 2022 г. практически не купуваше руски петрол, а през 2023 г. купуваше 2 млн. барела всеки ден.

Т.е., от тези мерки само отказът от газопроводи проработи, Русия не успя да намери нов пазар, “Газпром” затъна в загуби. За съжаление, делът на природния газ в структурата на руските приходи винаги е бил в пъти по-малък от приходите от нефт и нефтопродукти.

Ако отказът да се купува руски петрол не може да се отрази сериозно на доходите на Русия и няма да може, тъй като повечето страни по света не са се присъединили към подобни санкции, тогава има друго средство – ограничаване на цената. Таванът на цените беше въведен като санкция не срещу купувачите, а срещу превозвачите. До 2022 г. 80% от петрола и 90% от петролните продукти от Русия са изнесени от танкери, които са собственост на компании от ЕС, G-7 или Норвегия. Всички тези танкери бяха застраховани от западни компании, така че санкциите бяха въведени въз основа на използването на застрахователни компании.

Реакцията на Русия беше проста и предвидима – да купи толкова много танкери, за да не зависи от западните корабособственици и застрахователни компании. От края на 2022 г. Москва започна да купува танкери, предимно много стари, от които вече има повече от 1000 в така наречения “сенчест флот“. В момента над 50% от износа на петрол на Русия се транспортира от този флот, който е регистриран главно в Габон, Палау и Панама. Следователно, ограничението на цените не оказа голямо влияние върху приходите от петрол на руснаците. Например, през четвъртото тримесечие на 2023 г. 98% от петрола е изнесен от Русия в нарушение на ценовия лимит. Коментарите, както се казва, са излишни.

Следващата мярка, която започна да се прилага в края на 2023 г. и началото на 2024 г., бяха санкциите на САЩ срещу корабособствениците и конкретни танкери, превозващи руски петрол. Руската компания “Совкомфлот” попадна под санкции, така че сега над 50 нейни танкери се носят празни в морето. През април 2024 г. Министерството на финансите на САЩ въведе санкции срещу компанията Oceanlink Maritime (ОАЕ) и нейните 13 танкера за сътрудничество с Иран. От тези танкери седем са обслужвали руския износ. Тъй като тези събития станаха наскоро, все още не ясно, как Русия ще реагира по тях. Дори руснаците да не измислят как да извадят тези танкери от санкциите, делът на петрола и нефтопродуктите, които транспортират, не е значителен. Най-лесното решение е да се закупят допълнителни танкери за “сенчестия флот”, за да се компенсират блокираните от американските санкции. Но не е известно дали този инструмент може да обездвижи стотици танкери, за да повлияе върху износа на петрол и приходите.

Както виждаме, и трите средства, използвани от Запада за намаляване на приходите на Русия от износа на петрол, имаха малък ефект върху способността на Москва да финансира войната. Може да се предположи, че приходите от петрол могат да бъдат засегнати от санкции срещу руски банки, но 10-те банки, през които се извършва плащането за износ на енергийни ресурси, са освободени от санкциите на САЩ със специално решение на Държавната хазна.

УКРАИНСКИ МЕРКИ

Единственото средство, което Украйна е използвала против руските петролни приходи, са атаки с дронове срещу петролни рафинерии. Въпреки че тези акции придобиха голяма публичност и пожарите в рафинерията бяха грандиозни, невъзможно е да се видят последиците в търговските статистики: през 2023-2024 г. износът на петролни продукти се поддържаше на ниво от 2,4-3,4 млн. барела на ден, само през април тази година той беше малко по-малък (2,3 млн. барела). Износът на суров петрол също е стабилен – около 5 млн. барела на ден за последните две години. Повишаването на цената на петрола доведе до посоченото по-горе увеличение на приходите.

Т.е., атаките срещу рафинерията не биха могли да окажат никакво влияние върху приходите на Русия, въпреки че, мога да предположа, че атаките срещу рафинерията не са имали такава цел, а са били извършени с друга цел.

Само през май тази година имаше атака срещу терминала за износ на петрол в Новоросийск, съдейки по сателитни снимки – с незначителни последици. Петролните терминали са най-уязвимото звено във веригата за износ на петрол, но все още остават извън границите на украинското влияние.

Резюме: Въведените досега санкции на Запада засегнаха само приходите от износ на газ, докато нефтът и петролните продукти остават основният източник за финансиране на войната. Защо Украйна не прави нищо, за да удари приходите от износ на врага, остава неразбираемо.

Впрочем, възможно обяснение. Решителните действия срещу петролните приходи на Русия, санкциите срещу всички руски и чуждестранни банки, които извършват плащания за руския износ, или унищожаването на морски петролни терминали чрез атаки на стотици дронове, ще имат за последица не само срив на руския бюджет и невъзможност за финансиране на войната в сегашния обем, те ще имат още една последица – смущение на петролния пазар и скок в цените на петрола. Животът на десетки хиляди украинци виси на косъм, от една страна, и стабилността на петролния пазар, от друга. Цинизмът на ситуацията е, че стабилността на петролния пазар сега има по-висока ценност, отколкото животът на всички украинци. Човек може да разбере защо американските и европейските политици са съгласни с това, но защо ние самите трябва да се съгласяваме с това, заключава Вадим Новиков.(УВести)