Щеше ли той да се съгласи да се кандидатира за президент, ако знаеше, какво го чака през следващите пет години?
Киев, 19 май 2024.- Утре се навършват пет години от встъпването в длъжност “Президент на Украйна” на Володимир Зеленский, който сега е на 46 г., пише Михайло Дубинянский в “Українська правда“.
За руската пропаганда това е повод да обяви “нелегитимността” на украинския лидер след 20 май 2024 г.
За опонентите на Зеленский в Украйна това е основание сами да определят приоритетите си. Да решат кое е по-важно за тях – да разчистят стари политически сметки или да не играят на руснаците.
А за останалата част от страната това е повод да погледнем назад и да обобщим предварителните резултати от едно необичайно президентство в новата украинска история.
Може би най-провокативният въпрос, който може да възникне тези дни, звучи така: щеше ли Зеленский да се съгласи да се кандидатира за президент, ако дори малко си беше представял какви ще бъдат петте му години на улица “Банкова”? Поглеждайки в бъдещето, би ли искал основателят на шоуто “95 Квартал” да се оттегли от надпреварата и да позволи на Юлия Тимошенко да победи Петро Порошенко и да спечели президентските избори?
Напълно е възможно Владимир Зеленский от модела на 2019 г. да вземе точно такова решение. Но днешният Зеленский няма много общо с наивния шоумен от миналия си живот.
Да, настоящият Володимир Олександрович изобщо не прилича на себе си от преди пет години – дори външно. И президентството му се оказа съвсем различно от смелия политически експеримент, за който нашите сънародници спориха преди пет години.
През май 2019 г. аматьорът Зеленский пое държавния кораб не като юнга, не като моряк, не като боцман, а като капитан. Това само по себе си изглеждаше източник на сериозни рискове за страната. Предполагаше се обаче, че начинаещият капитан ще учи политическо мореплаване в крайбрежното корабоплаване, близо до родните си брегове. Очакваше се, че Володимир Олександрович ще натрупа опит чрез решаване на обичайните вътрешни проблеми, с които неговите предшественици трябваше да се справят: корупция, бедност, необходимост от икономически реформи, трудности с европейската интеграция, хибридна война с ниска интензивност и др.
Но вместо това вътрешният кораб под командването на Зеленский почти веднага се озова в световния океан. Официален Киев беше изправен пред глобални предизвикателства, които нямаха аналог в историята на независима Украйна.
Декември 2019 г.: Ukrainegate изригва във Вашингтон. Името на украинския президент става известно в цял свят. Заради телефонен разговор със Зеленский, Камарата на представителите обявява импийчмънт на американски лидер (Роналд Тръмп) – за трети път в цялата история на Съединените щати.
Януари 2020 г.: вниманието на света е насочено към украинския пътнически самолет, свален от иранските военни. Това е не само най-голямата катастрофа в историята на украинската авиация, но и поздрав от бъдещата Оста на злото – много преди появата на първия дрон-камикадзе “Шахед” в украинското небе.
Март 2020: планетата е обхваната от пандемията от COVID-19. Паника и объркване, локдауни и задължителни маски, затворени граници и празни летища, претъпкани болници и недостиг на кислородни концентратори – това е новата световна реалност, в която се намират милиони украинци.
За президента Зеленский тези непредвидени глобални предизвикателства имаха двоен ефект. От една страна, летвата на изискванията към новия държавен глава рязко се вдигна. Роденият в “Квартал 95” трябваше да доказва способността си вече не на фона на стари местни политици, а на фона на водещи световни лидери. Но, от друга страна, Володимир Олександрович получи универсално извинение: трудно е да се обвини начинаещ политик в дилетантство, ако се сблъска с безпрецедентен проблем и всички около него също станаха дилетанти. Нека украинските локдауни през 2020-2021 г. се окажат не особено ефективни – но много по-добре ли се справиха с това уважаемите държавници на Запад?
Характерно е, че сега тревогите, провалите и успешните ходове на Зеленский са почти забравени: те са заменени от пълномащабна война с Русия.
В края на 2020 г. изглеждаше сигурно, че Володимир Олександрович ще остане в историята като президент на ерата на коронакризата, но сега почти всичко, което стана преди 24.02.2022 г., загуби смисъл.
Междувременно катаклизмите от онова време се превърнаха в много ценно житейско училище за гаранта на Конституцията ни. Изправен пред непредвидени удари в самото начало на своето президентство, Зеленский се научи да съществува в екстремни условия; импровизирайте и маневрирайте; не разчитайте на глобална стабилност. А през февруари 2022 г. Путин вече нямаше работа с бивш добродушен шоумен – което можеше да доведе до фатални последици за Украйна – а с относително закоравял човек.
В същото време голямата война се оказа същият двоен ефект за украинския президент, както преди – Ukrainegate или пандемията COVID-19.
От една страна, нивото на исканията към Зеленский рязко се повиши. Най-голямата война на планетата през последните четиридесет години изисква колосални усилия, невероятна стабилност, желязна воля, инициативност и стратегическо мислене от държавния глава. Днес действията на украинския президент се оценяват, сравнявайки го дори не с Байдън, Шолц или Макрон, а с легендарни исторически личности като Уинстън Чърчил и Франклин Делано Рузвелт. И, разбира се, за живия Володимир Олександрович е трудно да се конкурира с известния починал.
От друга страна, обаче, руската инвазия даде на нашия президент своеобразна историческа индулгенция: поне за известно време. Как може да обвиняваме Зеленский за неопитност, ако никой държавник в съвременна Европа няма опит да води пълномащабна война? Как може да обвиняваме Зеленский в непрофесионализъм, ако след 1991 г. никой от професионалните политици в целия цивилизован свят не се е подготвял за пълномащабна война?
Разбира се, голямата война, отприщена от Москва, не отписва всичко, а много. Но ако мащабната военна конфронтация почти напълно засенчи дейността на Володимир Олександрович през 2019-2021 г., то сегашните му действия ще бъдат засенчени от финала на тази конфронтация.
Няма съмнение, че украинското общество сравнява резултатите от президентството на Зеленский с резултатите от една голяма война. Освен това, мерило ще бъдат не толкова обективните резултати от битката с Русия, колкото тяхното субективно възприемане.
Ако резултатът от войната се тълкува от мнозинството украинци като победа, тогава Володимир Олександрович ще остане в историята като герой, а неговите грешки, слабости, пропуски и провали постепенно ще бъдат забравени. Ако краят на войната се възприема от мнозинството от нашите съграждани като поражение, тогава шестият президент ще се смята за виновник. Тогава Зеленский вече няма да може да разчита на снизхождение: никой няма да вземе предвид неблагоприятните исторически обстоятелства или да спомене личната смелост, проявена от президента ни след 24.02.2022 г.
Победителите не си съдят, а губещите не ги щадят: това е формулата, с която Володимир Зеленский навлиза в непланираната шеста година от своя президентски мандат. И колкото дълго да остава настоящият държавен глава на улица “Банкова”, той неминуемо ще трябва да изхожда от тази формула, пише Михайло Дубинянский.(УВести)
Нашата справка:
Володимир Зеленский. Президент на Украйна и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна от 20 май 2019 г. Мандатът му приключва на 20 май 2024 г. Според Конституцията, тъй като Украйна е във война и има окупирани от Русия територии и свободни избори не могат да се проведат, ще продължи да изпълнява задълженията си.
Роден е на 25 януари 1978 г. в Кривий Риг, Днипропетровска област. Евреин. Завършва Криворожка гимназия №95 с разширено изучаване на английски език. Активно участва в училищната самодейност, свири на китара в училищния оркестър. Завършва местния икономически институт – филиал на Киевския национален икономически университет. Юрист. Но по специалността никога не работи. През 2003 г. създава компания “Квартал 95”. В нея той е актьор, режисьор, сценарист, филмов и телевизионен продуцент, телевизионен водещ, певец и комик. Съосновател е на украинската компания “Студия “Квартал-95“, занимаваща се с производство на аудиовизуално съдържание и концертна дейност. Главен герой в комедиен сериал “Слуга на народа” (2015 г., три сезона), в който играе ролята на президент на Украйна.
През 2019 г. се кандидатира за президент на Украйна. Победител е и в първия тур на 31 март, и във втория тур на 21 април с.г. На балотажа за него гласуват 73.2%. Встъпва официално в длъжност на 20 май 2019 г. Той е шести президент на Украйна. Твърди се, за влизането му в политика помага украинският олигарх Валерий Коломойский (сега е подследствен за корупция).
През 2003 г. сключва граждански брак с Олена Кияшко, родена през 1978 г. По образование тя е архитект, но работи като сценарист в “Студия “Квартал 95“.
Има дъщеря Олександра (родена през 2004 г.) и син Кирило (роден през 2013 г.).
Владее руски и английски.
Още по темата:
ВОЛОДИМИР ЗЕЛЕНСКИЙ НАВЪРШИ 46 ГОДИНИ. КАК СЕ ПРОМЕНИ ПРЕЗИДЕНТЪТ