Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ЗАЩО $61 МЛРД. НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ ЗА ПОМОЩ НА УКРАЙНА ОТ САЩ?

За да воюва до края на 2025 г., Киев се нуждае от най-малко 160 млрд. евро, показват груби сметки

Киев, 30 април 2024.- Миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън подписа дългоочакван закон за предоставяне на помощ на Украйна, но тя все още се нуждае от средносрочен план за финансиране. Централно място в него трябва да се отреди на привличането на замразените активи на Централната банка на Русия за изплащане на компенсации за претърпените щети.

В комбинация с ангажименти от други страни, последният пакет от помощ на САЩ, който ще осигури най-вече пари за оръжия и военно обучение, трябва да стигне на Киев до края на следващата година. Но в навечерието на 2026 г. Украйна може отново да остане без оръжия. Дори Джо Байдън да бъде преизбран за президент на САЩ, може да му е трудно да получи допълнително финансиране от Конгреса. А ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом, американската подкрепа за Украйна ще стане още по-малко вероятна, според Reuters.

Сега, преди да пристигне западната помощ, на всеки 10 руски снаряда украинската армия изстрелна само 1

Отбелязва се, че Украйна се нуждае от многогодишен план за финансиране, който би имал няколко предимства. Най-вече това ще осигури известна гаранция срещу политическите колебания в САЩ. Това също така ще укрепи духа на украинците и ще даде на западните оръжейни производители повече увереност в необходимостта да увеличат производството.

Сметките на Владимир Путин също могат да се променят, ако знае, че Украйна може да издържи още много години. Колко ще има нужда Киев в бъдеще зависи от това, как Кремъл ще действа.

“Отбранителната кампания ще струва по-малко, отколкото настъпателната с цел Русия да бъде избутана от украински територии. Но като се има предвид, че Кремъл увеличава военните разходи, Украйна в бъдеще, вероятно, ще се нуждае от поне толкова на година, колкото съюзниците отделиха за 2023 г., – 88 млрд. евро“, пише агенцията.

Според данни на института Кил, в края на февруари съюзниците на Украйна – най-вече Европейският съюз, са се разбрали, но все още не са разпределили, кой колко ще даде, 103 млрд. евро. Добавете към тази сума пакет от САЩ, еквивалентен на 57 млрд. евро, и Украйна, вероятно, ще получи достатъчно помощ, за да продължи до края на 2025 г.

Основният вариант съюзниците да се сдобият с много повече пари за Украйна е да мобилизират замразени руски активи на стойност $320 млрд. Ива две идеи за това: конфискация на активи; използването им за осигуряване на заем, който западните страни ще предоставят на Украйна, или прехвърляне на Киев на приходите от лихви, които тези пари носят.

САЩ, например, прокарват план за набиране на пари за Киев чрез капитализиране на лихвените плащания, натрупани в Euroclear. Ако страните гарантират изплащането на лихвите по активите за десет години, те ще могат да съберат между 30 и 40 млрд. евро. Това ще помогне, но няма да промени ситуацията, тъй като с тях Украйна ще се финансира за най-много до шест месеца. Да получиш $320 млрд. за Киев обаче е съвсем друго нещо. Това ще позволи финансирането на бойните действия поне до края на 2028 г.

Байдън има правомощията да конфискува руски активи на стойност $5 млрд., които са в Съединените щати. Но по-реалистична алтернатива е т.н. синдикиран репарационен заем. Според този вариант, Украйна залага исковете си за щети от Русия към съюзническия синдикат в замяна на заем. Ако Москва ще откаже да плати щетите, съюзниците ще могат да използват замразени руски активи за погасяване на този заем. От правна гледна точка това е по-надежден вариант в сравнение с конфискацията, смята Reuters.

Западните анализатори смятат, че, ако светът не помогне на Украйна да победи сега, после ще се наложи да влага трилиони долари или евро в оръжейната надпревара (студена война) с Русия.

Германският канцлер Олаф Шолц е против да се конфискуват руски актива за $320 млрд., защото, първо, Москва може да обжалва това решение във всевъзможни международни съдилища, и второ – Берлин се опасява активите на над 260 немски фирми, които, въпреки всичко, продължават да работят в Русия, да не бъдат арестувани от Кремъл.(УВести)