Киев, 20 април 2024.- През последните три десетилетия Руската Федерация, всъщност, непрекъснато воюва с някого – било явно, било чрез свои подставени лица, пише в “Главком” Евстратий (Зоря) – митрополит на Православната църква на Украйна.
“Хотят ли русские войны?” Това е от една съветска песен. СССР беше агресивна държава, която постоянно се забъркваше в различни войни (от Корея до Афганистан).
“Това е войната на Путин“, казва вдовицата на руски опозиционен лидер за настоящата война в Украйна. И украинците, които отричат това, уж “грешат“.
Но какво сочат фактите?
След разпадането на СССР Московия е водила войни по един или друг начин:
– в Чечня (две кампании през 1990-те и 2000-те години);
– в Молдова (началото на 90-те, създаване на прокси “Приднестровска република”);
– в Грузия (две кампании, през 1990 г. – създаването на прокси република в Абхазия и Цхинвалския регион, през 2008 г. – директно нападение);
– влизане на страната на Сърбия в две войни на територията на бивша Югославия (Босна и Косово);
– влизане в арменско-азербайджанската война;
– войната в Сирия на страната на режима на Асад;
– участие в африкански военни конфликти;
– 10 години война в Украйна.
И така, през последните три десетилетия Руската Федерация всъщност непрекъснато воюва някъде с някого, или явно, или прикрито, чрез свои подставени лица. И руското общество като цяло го позволи.
Нещо повече, то го искаше. То прие Путин именно като “силна ръка”, като някой, който обещава да “мачка”. Както германското общество прие Хитлер, а италианското – Мусолини.
Имперският милитаризъм остана с руския народ през всичките тези години на “нова Русия”. Войната против Украйна (всъщност, глобалната война на алианса на диктатурите срещу алианса на демокрациите) не е прищявка на един луд, както биха искали да мислят някои руски опозиционери, а прищявка на мнозинството от техния народ, с чиито първобитни страсти Кремъл успешно играе през цялото това време.
Следователно, само деимпериализацията на Руската Федерация, възстановяването на самата същност на тази страна, а не само промяната на фигурата в Кремъл, е пътят към един по-стабилен свят.
Украинците виждат и разбират това. И украинците не грешат, както смята вдовицата, а осъзнават реалността, за което Украйна плаща ужасна цена.(УВести)