Победата за Украйна сега е най-добрият начин да се гарантира, че НАТО никога няма да се воюва директно с Русия
Киев, 17 април 2024.- Десет години след руската инвазия в Украйна, която започна с анексирането на Крим, е ясно, че стратегията за сдържане Русия е неизбежна, пише бившият командващ на силите на САЩ в Европа генерал Бен Ходжис в статия за Atlantic Council.
Според Ходжис, Украйна ще бъде най-добрият партньор за тази стратегия по отношение на разузнаването, разбирането на руската психология и военната отбрана. Украйна ще бъде опора срещу ясно формулираните планове на ръководителя на Кремъл Владимир Путин относно по-нататъшното завоюване на Европа. Оцеляването на Украйна и необходимостта тя да се присъедини към НАТО възможно най-скоро са от първостепенно значение за новата европейска и световна стратегия за възпиране.
Ходжис отбелязва, че разпадането на СССР, което започна през 1991 г., продължава и в момента. Този процес не е праволинеен, но е очевиден. Непредизвиканата война на Путин против Украйна подкопа икономиката на Русия и я откъсна от голяма част от Запада. Тя също така разкри множество недостатъци и корупция в руската армия. Почти всички бивши съветски републики и членки на бившия Варшавски договор обърнаха гръб на Русия. Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО.
Според американския генерал, няма защо да се страхуваме от този руски упадък. Обратно, трябва да се опитаме да го ускорим, като помогнем на Украйна да победи Русия и да се върне към границите от 1991 г. Победата на Украйна над Русия сега е най-добрият начин да се гарантира, че НАТО никога няма да воюва директно с Русия. А това, според Ходжис, е в собствените стратегически интереси на САЩ.
Има ли Западът достатъчно политическа воля, индустриална мощ и военен потенциал, за да се изправи пред стратегически предизвикателства от Руската Федерация, Иран, Северна Корея и Китай? Тези предизвикателства са взаимосвързани и трябва да се разглеждат като части от едно стратегическо цяло, което ни позволява да заключим: в интересите на Запада приоритет е поражението на Русия във войната срещу Украйна.
Подходът “най-напред Русия“ би повторил примера, даден от съюзниците по време на Втората световна война. През 1942 г. британският премиер Уинстън Чърчил и президентът на САЩ Франклин Рузвелт се споразумяха за стратегията “Германия най-напред“. Но само една година по-късно те определят военната си цел като “безусловна капитулация” както на нацистка Германия, така и империалистическа Япония. Това е пример за стратегическата яснота, към която трябва да се стреми сегашното поколение западни лидери.
Оценката на днешното бойно поле потвърждава, че украинската армия се намира в много трудна ситуация. След десет години война, въпреки всички предимства, Русия временно контролира едва по-малко от 20% от територията на Украйна.
Руската армия дава стотици хиляди жертви, войната разкрива слабостта на руския флот и авиация. ЧФ на Русия загуби около 1/3 от своите кораби и се премества от Севастопол. Руските ВВС не успяха да изпълнят двете си основни задачи: да осигурят превъзходство във въздуха и да прекъснат пътищата за доставка на военна техника за Украйна от ЕС.
Обръща се прекалено внимание на незначителните руски победи, като превземането на Авдиивка, например, но тези успехи трябва да се разглеждат в техния правилен геополитически и оперативен контекст. Въпреки усилията на тези, които се опитват да представят ситуацията в Авдиивка като Сталинград, в действителност това е малък град, разположен недалеч от фронтовата линия на 2022 г. в Източна Украйна. Освен това, според Ходжис, в момента далеч не е ясно дали руснаците имат оперативната способност да използват дори локални тактически успехи.
На този етап от войната нито една от страните не е в състояние да нанесе съкрушителен удар. За новия главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна Олександър Сирский основната задача за тази година е стабилизиране на обстановката, за да се спечели време, да се повиши боеспособността и да се изгради кадровата система. Необходимо е да се възстановят изчерпаните и да се създадат нови бойни подразделения. По време на подготовката трябва да се обърне специално внимание на противодействието на предимствата на Русия в радиоелектронната борба и безпилотните самолети.
Какво й трябва на Украйна, за да победи?
Според Ходжис, украинската армия се нуждае от способността да направи Крим – решаваща територия на тази война, в неизползваем за руския флот, военновъздушни сили и логистика. Всеки квадратен метър от Крим е в обсега на ATACMS. Украйна вече е доказала тази концепция със сравнително малък брой крилати ракети, предоставени от Великобритания и Франция. Това направи възможно нанасянето на сериозни щети на щаба на Черноморския флот и руската военноморска техническа база в Севастопол, което принуди флота частично да изтегли силите си в Русия. Няма никаква основателна причина да не предоставим на Украйна ракети ATACMS, освен извинения от администрация, която не желае или не може да разработи стратегия за победата на Украйна.
Украинската армия също се нуждае от способности за удари на далечни разстояния, за да неутрализира руската армия на сушата, унищожавайки концентрациите на руски войски, командни пунктове, артилерия и логистика. Значителното укрепване на противовъздушната отбрана и операциите за борба с безпилотните самолети, както и увеличаването на броя на военноморските безпилотни самолети и противокорабни ракети ще позволи на Украйна да надгради успеха, постигнат в битката за Черно море.
Една от най-важните стъпки по пътя към осигуряване на победата на Украйна е ясното становище на САЩ и ЕС, че е в техен собствен стратегически интерес да помогнат на Киев да победи. Според Ходжис, провалът на настоящата администрация на САЩ да обясни ясно това на американския народ е довел до непоследователна и “самоограничаваща се“ политика, както и до бавно поетапно вземане на решения и подход “с малки дажби” за предоставяне на военна помощ на Украйна. Това остави вратата отворена за дезинформация и позволи на малцинство, водено от радикални представители на лагера MAGA в Републиканската партия, да блокира помощта за Украйна, въпреки подкрепата на мнозинството за помощ за Киев.
Настоящата година е година на индустриална конкуренция, в която Западът може и трябва да спечели. Западните страни трябва съвместно да “потискат” обемите на производство в Русия, но в момента сред тях липсва спешност. Обнадеждаващо е, че производството на боеприпаси най-накрая набира скорост в Европа и Съединените щати.
Според Ходжис, е необходимо само Конгресът на САЩ да одобри доставката. Междувременно страните от ЕС трябва да преразгледат приоритетите си и да решат проблема със значителен дял от производството на боеприпаси, което сега е насочено извън Европа.
Западът се нуждае от връщане към яснотата на Чърчил и Рузвелт, които съобщиха ясни стратегически приоритети на обществеността, индустрията и военните. Определянето на тези приоритети стана критична стъпка в способността на съюзниците да организират военните усилия и да осигурят победа. Поуките от този подход сега трябва да се приложат към конфронтацията с Русия на Путин, с Иран и Китай. В крайна сметка всичко зависи от политическата воля и лидерите, които се обръщат към своето население като към възрастни, смята Бен Ходжис.(УВести)