Прокарват се две линии, но нито една от тях не предвижда родината ни да се върне към границата от 1991 г.

Киев, 10 април 2024.- Сред западните партньори са се оформили две течения. САЩ и Германия смятат, че не трябва да се бърза с приемането на Украйна в НАТО (и по-добре изобщо да не се допуска, защото може да се случи нещо лошо). Великобритания и Франция съвместно подкрепят присъединяването на Украйна към алианса, когато това стане възможно (т.е., няма да е скоро), пише в сайта на “Главком” анализаторът и политтехнолог Олександър Кочетков.

Различия има и в дефинирането на победната цел. За широката публика се използват две словесни конструкции. САЩ и Германия казват, че да не се допусне поражението на Украйна. Тандемът Великобритания и Франция искат Украйна да спечели.

Но това са словесна еквилибристика. И какво е под нея? От различни аналитични материали и журналистически статии може да се разбере следното.

Германия е склонна да смята, че Украйна няма да бъде победена, ако Русия остави за себе си Крим и Донбас, и напусне други територии, завзети след 2022 г. Това е близо до “плана на Тръмп“ (който той отрича досега) и очевидно това е подходът, който Шолц възнамерява да обсъди с другаря Си следващата седмица.

Френско-британският тандем, на първо място, смята, че Донбас и Крим са прекалено много за агресора и е по-правилно да му се остави само Крим, но и то за известно време (докато Путин не умре), а след това да започне процедурата по връщане на полуострова на Украйна – нещо като връщане на Хонконг на Китай.

Съответно, англичаните и французите, които имат своите исторически сметки с Русия, подкрепят доставката на толкова много оръжия и финанси за Киев (дори позволяват въвеждането на техни войски – но на думи!), за да можем да напредваме и освобождаваме окупираните територии.

А САЩ и тези, които изповядват техния подход (за съжаление, те са много) смятат, че подкрепата на Украйна трябва да се оказва ограничено и дозирано, така че тя постепенно, контролирано да се оттегли от фронта. Докато официален Киев не узрее за водене на преговорите.

Проблемът е, че Великобритания и Франция сами няма да привлекат необходимата помощ за Украйна за прилагането на техния относително приемлив подход. Но САЩ и Германия са способни, но пък не искат да развалят окончателно отношенията си с Кремъл.

И имайте предвид, че Зеленский публично смекчи донякъде непримиримата си риторика по отношение на преговорите с Русия и сега допуска възможността за такива след освобождаването на териториите, окупирани след 2022 г.

Разбира се, всичко това се обсъжда с Китай, чиито отношения с Русия все повече заприличват на сюзерен и васал, поне по отношение на търговския баланс. А в Пекин се ръководят от принципа: всичко, което е икономически изгодно на Китай, е патриотично и правилно, колкото и цинично да звучи това.

Съответно, Китай смята Украйна за зона на изключителни интереси на Русия. Но Пекин е притеснен, че войната се проточва и САЩ и Европа са принудени да харчат парите си за производството на оръжия за Украйна, а не за закупуване на китайски стоки. Тоест Китай ще подкрепи прекратяването на военните действия в центъра на Европа при всякакви условия, независимо от степента, в която те отговарят на справедливостта и международното право. Основното е, че това помирение трябва да бъде дълготрайно и Китай да може да печели пари от възстановяването на разрушеното в Украйна, независимо от това кой и как ще контролира тези територии след мирните преговори.

Така стоят нещата около нас. Украйна продължава да се обръща към партньорите, да се надява на тях и така нататък. И критично малко се прави за осигуряване на приемлива преговорна позиция както с партньорите, така и с агресора за сметка на вътрешните украински способности.

Московията е убедена и убеждава всички (затова и Лавров посети Китай), че през лятото ще пробие фронта и ще наложи своите условия за капитулиране на Украйна. Но ние трябва да издържим, независимо от западната подкрепа. Нищо ново: всичко се решава на фронта, на когото да помага тилът.(УВести)