Киев, 02 февруари 2024.- Знаете ли, че в началото на Първата световна война в Мариупол работят седем консулства на европейски държави – Гърция, Италия, Австро-Унгария, Турция, Белгия, Германия и Великобритания? – пита риторично Зоя Казанджи, журналист и общественик, чиято дописта публикува “Главком”.
Знаете ли, че през 1900 г. Белгия е най-големият чуждестранен инвеститор в Руската империя и инвестира 60% от капитала си именно в тези територии, които принадлежат на Украйна?
Знаете ли, че индустриализацията на Донбас не е принос и дело на съветските власти, както дълго ни уверяваха и подхранваха мита за това? Индустриалният Донбас е създаден от европейци и американци, защото те инвестираха милиони в индустрията в Източна Украйна, а след октомврийския преврат загубиха всичко.
Между другото, затова Белгия не признава съществуването на СССР до 1935 г. и налага санкции срещу него, а САЩ – до 1932 г.
Преди няколко месеца гледах много добър и много важен разследващ документален филм – режисьор Корний Грицюк и продуцент Анна Паленчук.
Та, откровено ви казвам, че дори не гледам детективи с такова внимание, както гледах този филм. Направо спрях да дишам!
Историята на Донбас беше изопачена и пренаписана от съветската власт. В тази история остана Сталин, който уж превръща един слабо развит регион в мощен индустриален район. Абсолютна и нагла лъжа!
Всичко, което можеше да напомня за европейскостта на този регион, беше пренаписано. В края на XIX век богати германци, белгийци, британци, французи и американци, които искат да увеличат богатството си възможно най-бързо, се преселват в този депресивен регион – отварят модерни фабрики, изграждат развити села с необходимата инфраструктура. Така се появиха градовете Донецк (тогава – Юзивка), Мариупол, Лисичанск, селата Дружкивка и Ню-Йорк и други източни градове.
Но когато болшевиките дойдоха на власт след 1917 г., европейците и американците набързо се завърнаха у дома, оставяйки своите имоти, фабрики и фабрики.
Когато Украйна най-накрая получи независимост през 1991 г., в източните райони на практика не остана никакво напомняне за европейци – нито в архивите, нито по улиците, нито в спомените. Само благодарение на неколцина ентусиасти историческата справедливост започна малко по малко да се възстановява още в наше време.
Филмът “Евродонбас” разказва точно за това, показва онова, което е било непокътнато по време на снимките, запознава ни с жителите на Донбас, възстановили истинската история на региона.
По време на работата по филма са намерени и анимирани уникални архивни материали от XIX век. Историци, експерти, местни жители разказаха пред камера интересни и важни факти, които сами са събрали, които са им разказали по-възрастни хора. Всичко това беше усърдно унищожено от съветската власт, изтривайки от паметта на хората имената на такива европейски предприемачи като Джон Хюз (оттук – Юзивка), Ърнест Солве и Хайнрих Лауде.
Знаете ли какво наистина ме развълнува във филма? Фактът, че документалистите успяха да заснемат чуждото наследство на Мариупол, Лисичанск, Дружкивка и село Ню Йорк. Всички сгради, за съжаление, вече не могат да се видят така, както са във филма. Защото почти всички заснети обекти са унищожени от руските варвари!
Филмът е сниман през 2021 г., а вече редактиран и подготвян за прожекция точно навреме за пълномащабно нашествие на Русия.
Лентата показва ентусиасти от окупирани и разрушени градове – хора, които се опитват да възстановят и обновят исторически и мемориални сгради. Къде са тези хора сега? В кои светове? Живи ли са изобщо?(УВести)
