Това не е империалистическа война, това е война на идентичността или война на цивилизационни сблъсъци

Киев, 23 януари 2024.- Когато през февруари 2022 г. стотици хиляди руски войници тръгнаха към Киев и други градове на Украйна, международната общност го счете за “войната на Путин“. През 2023 г. тази война вече беше наречена империалистическа.

В действителност това не е войната на Путин и не е империалистическа война – това е война на идентичността или война на цивилизационни сблъсъци.

Въпреки цялата параноичност на светоусещането на Путин, това не е негова лична война, защото войната се подкрепя от мнозинството от руския народ.

Империализмът по своята същност е икономическо явление, следователно, империалистическата война има икономическа основа – това е война за контрол върху територии, и съответно – върху човешки и природни ресурси, намиращи се на тези територии.

Нападението против Украйна няма икономически смисъл за Русия. Тя може да завземе много повече територия и ресурси в страните от Централна Азия, отколкото в Украйна, така че логиката на една империалистическа война би изисквала завземането на Казахстан, Туркменистан, Узбекистан и т.н., а не на Украйна.

Нападението против Украйна не е от икономическо, а от цивилизационно, тоест културно естество: това е реакция на опита на Украйна да премине от руската към западната цивилизация.

Анализ на характерните особености на този вид война е даден от Хънтингтън в известната книга “Сблъсъкът на цивилизациите“, която беше публикувана през 1996 г. В тази книга Хънтингтън пише, че война между Русия и Украйна е изключително малко вероятна, тъй като тези страни принадлежат към една и съща цивилизация и имат много близки култури. Той вярваше, че Украйна винаги ще бъде в същото състояние, в което е сега Беларус – формално независима, но напълно под контрола на Русия. Но през последните три десетилетия ситуацията се промени радикално. Православната цивилизация, към която Хънтингтън и други политолози и историци приписваха Русия и Украйна, престана да съществува, на нейните руини се издигна “русский мир“, Гърция и повечето православни страни на Балканите станаха или стават част от Запада свят пред очите ни. От 2013 г. Украйна ги последва.

Не само Хънтингтън, но и всички изследователи на цивилизации, включително такива звезди на историческата наука като Тойнби и Бродел, не се съмняваха, че Русия принадлежи към различна цивилизация от страните на Запада. Но различните автори описват определението и границите на тази цивилизация по различни начини.

Тойнби определя, че Русия като държава се е формирала в рамките на византийската цивилизация. В малка, но красиво написана статия “Византийското наследство на Русия“ Тойнби описва основните характеристики на руската цивилизация, които тя е наследила от Византия: първо, това е дълбока и всеобхватна враждебност към Запада и, второ, тоталитарна държава.

За византийската и руската цивилизация тоталитаризмът е по-важен от религията, така че не е много правилно тази цивилизация да се нарича православна, въпреки че от 1453 г., след смъртта на византийската цивилизация, Русия остава единствената голяма и силна православна държава, която не е завладяна от исляма.

Причините за враждебността на византийската и руската цивилизация към Запада са предмет на отделен разговор, който изисква значително навлизане в историята, което тук нямаме възможност да направим.

В Русия, както и във Византия, църквата винаги е била и сега е слуга на държавата, защото това е иманентен белег на тоталитаризма.

“В такава тоталитарна държава от византийски тип, пише Тойнби, църквата може да бъде или християнска, или марксистка, така че да служи на интересите на светското правителство“. Може да се добави, че държавната администрация също може да бъде монархическа, комунистическа или мафиотска, но само тиранична. Опитите за прехвърляне на други форми на държавност в Русия приключиха бързо и недвусмислено.

Определянето на цивилизацията като православна или руска е не само академичен въпрос, то има и чисто практически последствия.

Хънтингтън анализира подробно конфликтите, които стават на кръстопътя на цивилизациите, той ги нарича конфликти на линиите на разлома. Изострянето на конфликтите по линията на разлома периодично води до войни, наречени войни на линията на разлом или войни за идентичност. Те имат специфични черти, почти всички ги виждаме в руско-украинската война.

Особеност на цивилизационните конфликти е тяхната многовековна продължителност. Има много малък шанс за края им, докато има страни в конфликтите.

Тоест, краят на конфликта може да се види, ако една от страните изчезне в резултат на геноцид, смърт на цивилизация и т.н.

“Войните на линията на разлома, пише Хънтингтън, са войни, дефинирани от незавършеност и които могат да избухнат в масово насилие и след това да преминат във военни действия с нисък интензитет… само за да пламнат отново. Често не е възможно да се потуши треската на военните действия напълно… освен с помощта на геноцид“.

Конфликтът в Нагорни Карабах приключва пред очите ни, защото арменското население там е изчезнало, докато те са живели там, конфликтът не е спрял, периодично преминавайки във военно положение.

Това свойство на войните за идентичност отменя надеждата за победа и последващ мир с Русия. Ако Украйна премине към западната цивилизация, тя ще се окаже в състояние на доживотен конфликт, както виждаме между Индия и Пакистан или между Израел и ислямските страни. Вярата, че конфликтът с Русия може да приключи, не отговаря на историята на цивилизационните конфликти.

Войните за идентичност не могат да завършат с преговори между страните, защото взаимната омраза и недоверие са толкова дълбоки, че страните не могат да постигнат споразумение. Войните завършват в резултат на изтощението на страните или когато цивилизационно сродни държави преговарят за тях.

В момента не виждаме причина за мирни споразумения с Русия, нито Русия вижда друг вариант освен унищожаването или подчиняването на Украйна. Нашата война може да приключи поради нашето изтощение или недостатъчна помощ от западните страни.

Ако Русия също е изтощена в такъв момент, военните действия ще спрат, докато ние или те почувстваме сили да подновим войната.

Струва ми се, че войната може да бъде предотвратена само ако по-силната страна не се чувства безнаказана. Освен това, за една тоталитарна държава наказанието не е голям брой загуби във войната. Това е погрешно схващане, което генерал Залужний призна: той каза, че погрешно смята, че тежките бойни загуби могат да спрат Русия. Тук виждаме една от разликите между руската и западната култура, а именно, напълно различно отношение към човешкия живот.

Характерна черта на войните за идентичност е комбинацията с религиозна вражда, която може да бъде основен фактор за войната. Дори в такива не много религиозни страни като Русия и Украйна виждаме религиозно противопоставяне.

Участието на Руската православна църква във войната е толкова очевидно, че през декември 2023 г. Общоукраинският съвет на църквите призова Световния съвет на църквите и други международни междурелигиозни организации да разгледат въпроса за привличане към морална и друга отговорност на Руската православна църква, която по всякакъв начин подкрепя агресията на Русия против Украйна и подстрекаването към геноцид на украинския народ.

Хънтингтън смята, че основната характеристика на войните за идентичност е тяхната неизбежна интернационализация, тъй като сродните по цивилизация държави, ако не участват пряко във войната, оказват военна помощ. Тази характеристика на войните за идентичност сега ни спасява от очевидно поражение поради несравнимо по-големите ресурси на Русия.

Нека да разгледаме списъка на страните, предоставили военна помощ на Украйна през 2022-2023 г. (по реда на размера на помощта, според Института за световна икономика в Кил): САЩ, Германия, Великобритания, Норвегия, Дания, Полша, Холандия, Канада, Швеция, Финландия, Чехия, Литва, Италия, Словакия, Франция, Австралия, Естония, Латвия, Испания, Белгия, България, Гърция, Хърватия, Люксембург, Португалия, Словения, Нова Зеландия, Румъния, Турция, Япония и дори Исландия. От тези три дузини страни само Турция и Япония не принадлежат към западната цивилизация.

Първата цивилизационна война на съвремието се смята войната в Кувейт (1990-1991 г.), въпреки че започна като война между две ислямски държави, повечето ислямски държави смятаха тази война за конфронтация между Запада и ислямския свят (всъщност, се сформира коалиция от около 40 държави против Ирак. Ако сравним украинската война с кувейтската, ще видим, че участието на Запада в Кувейт беше несравнимо по-голямо, от всяка гледна точка – военна, техническа, финансова.

Основните ни донори на военна помощ – САЩ и Германия – са похарчили 0,32% и 0,18% от БВП за помощ на Украйна през 2022-2023 г., а за войната в Кувейт са дали, съответно, 0,99% и 0,55% от БВП, т.е. три пъти повече. В същото време Ирак беше много по-слаб военно и икономически от Русия днес. През 1990 г. БВП на Ирак беше 3% от БВП на Съединените щати, а през 2022 г. БВП на Русия беше малко под 9% от БВП на Америка.

Можем само да правим предположения относно причините за такова неадекватно ниво на разходи, но ако Западът харчи на порядък по-малко за победата над Русия, отколкото за победата над Ирак, тогава това показва слабостта на Запада, каквато и да е причината.

Практическата последица от тази слабост може да бъде поражението на Украйна и следователно на западната цивилизация от Русия. За да бъде отблъскването на Русия подобно на атаката срещу Ирак, военната и финансовата помощ на Запада трябва да бъде с порядък по-голяма от тази през 2022-2023 г. Възможно ли е това? За съжаление западните страни в момента не са в състояние да мобилизират такива ресурси, за да помогнат на Украйна.

Като заключение нека отбележим три важни момента:

(1) Имаме работа не с войната на Путин и не с империалистическа война, а с цивилизационен конфликт. Цивилизационните конфликти имат вековна история, нямат перспективи за разрешаване и периодично ескалират до война.

(2) Цивилизационните войни неизбежно се интернационализират, тъй като към тях се присъединяват цивилизационно сродни държави, или чрез участие във военни действия, или по-често чрез военна и финансова помощ.

(3) Руско-украинската война е типична война за идентичност. Западната помощ спаси Украйна от поражение през 2022 г., но неадекватното ниво на помощ няма да позволи на Украйна да постигне победа. Ако няма фундаментални промени, тогава Украйна няма да може да си върне загубените територии и войната ще премине в състояние на ниска интензивност, докато Русия не събере сили за нова атака.

Каква би могла да бъде фундаменталната промяна на западната подкрепа? В използването на основната слабост на руската цивилизация в сравнение със западната – неспособността за самостоятелно технологично развитие.

Вадим Новиков, публицист, автор а книга “Украинско икономическо чудо”

(цялата статия на украински език може да прочетете тук)