Американската помощ има решаваща значение Червената армия да не загуби във войната с вермахта през 1941-1945. гг.
София, 06 май 2020 г.- На 11 март 1941 г. Конгресът на САЩ приема закон, според който американското правителство може да дава назаем (“ленд-лиз”) стоки за военни цели и не само.
На 11 юли 1942 г. Вашингтон и Москва сключват договор за такъв заем. Общо СССР получава голяма номенклатура от военна продукция, горива, суровини, материали и храни на стойност $11,3 млрд. През август 1945 г. САЩ спират доставките.
Кремъл връща много от изделията, оцелели (както е договорено) по време на Втората световна война, а именно: ледоразбивачи, фрегати, транспорти и плавателни средства – общо 127 единици. Но това, разбира се, не е всичко. Въпреки съответните клаузи в договора, Сталин смята, че “Съветският съюз вече е изплатил дълга си (към САЩ) с кръвта на войниците си“. Както в много случаи преди и след това, царската Русия, СССР, а сега и Руската Федерация просто игнорират и не зачитат подписаните от Москва международни правни документи (Бисмарк: “Договорът с Русия не струва дори хартията, на която е написан”).
Едва през 1972 г. СССР и САЩ сключват споразумение за изплащане на дълга по програмата “ленд-лиз”. Москва се задължава да плати $722 млн. до 2001 г. (включително лихвите). Но Русия извършва само три плащания (общо $48 млн.), след което траншовете спират. Причината е дискриминационната (според Кремъл) поправка “Джаксън-Веник”), според която на Съветския съюз се отказва достъп до напреднали западни технологии.
През 1990 г. въпросът за дълга към СССР по програмата “ленд-лиз” отново е на дневен ред. Страните се съгласяват до 2030 г. Москва най-после да изплати дълга си от $674 млн., като този път руснаците са стриктни, защото през 1991 г. СССР се разпадна и Руската Федерация (президент – Борис Елцин) поема всички активи и пасиви на бившия съюз. Според непотвърдени данни, до 2008 г. Москва успява да се издължи на САЩ.
Някои изследователи на този въпрос споменатите $11,3 млрд. към 2012 г. се оценяваха като $140 млрд. С други думи, според някои твърдения, САЩ получават само 1%, а според друго – само 7% от първоначалната стойност на заема си ( от 1942 г).
Но какво всъщност САЩ изпращат на СССР по време на Втората световна война:
варено”
– 400 хил. джип “Jeep” (от General Purpose), “Vylys” “Dodge” и камиони “Studebacker”, “Ford”;
– 8 хил. трактори;
– 22 хил. изтребители “Китихок” и “Аерокобра” и бомбардировачи А-20 “Бъстън” и др.;
– 13 хил. резервоари;
– 8 хил. противовъздушни оръдия;
– 132 хил. картечници;
– 2,7 мил. тона гориво за камиони, самолети и танкове;
– 4,5 мил. тона висококалорични зърна;
– 331 хил. л алкохол.
Освен това, СССР получава от САЩ: огромни количества и обеми пушки, барут и други експлозиви, мед, стомана, алуминий, лекарства (включително пеницилин, спасил стотици хиляди ранени), полеви радиостанции, радари, локомотиви, релси, високопроизводителни стругове, химически продукти, телефонни апарати, кабел, одеяла, обувки, памучни платове и дори копчета за войнишко облекло. По програмата “ленд-лизинг” е предоставен цял завод за производство на каучук.
В СССР след 1945 г. темата за американската помощ през Втората световна война е премълчавана като неудобна. Дори и сега тя се коментира двусмислено. В Русия казват, че “ленд-лиз” е покривал само… 4% от нуждите на Червената армия на фронта, което не е вярно.
Маршал Георгий Жуков е противоречива фигура в контекста на Втората световна война – той не щади войниците си, хвърля ги в бой като пушечно месо, казвайки, че “жените още ще родят”. Но ето какво той споделя с Константин Симонов, съветски писател и поет: “Сега казват, че съюзниците никога не са ни помагали… Но не можем да отречем, че американците ни изпратиха толкова много материали, без които нямаше да можем да формираме резервите си и нямаше да можем да продължим да се бием… Нямахме експлозиви, барут. С какво щяхме да пълним патроните за пушките? Американците направо спасиха ни. А валцована стомана! Как бихме могли да организираме производството на танкове, ако не беше американската помощ със стомана? А сега всичко се представя така, че уж всичко сме имали в изобилие”.
Според руския военен изследовател Александър Лесин, ако се вземат доставките по “ленд-лиз” само на взривни вещества и храни, то може да говорим за спасени не по-малко от 10 млн. живота на съветските хора. “По много от показателите, критично важните за продължаване на войната, “ленд-лиз” има решаващо значение, защото тези доставки често надхвърляха нашето собствено производство. Разбира се, без всякакво съмнение, СССР щеше да победи, но цената на победата, която и без това ни е струвала десетки милиони загинали, щеше да бъде много по-драматична без помощта на съюзниците ни”.(УВести)