Киев, 09 януари 2024.- С това название електронното издание “Цензор.Нет” днес публикува кратки спомени за украинския воин и поет Максим Кривцов, загинал тези дни в битка против руските нашественици на 33-годишна възраст.
Книгата му “Вірші з бійниці“ бе призната за една от най-добрите украински книги за 2023 г. от украинския ПЕН.
Максим отиде на война като доброволец още през 2014 г., когато руснаците нахлуха в Донбас. Впоследствие работи в Центъра за рехабилитация и реадаптация на участници в АТО и ООС и Veteran Hub. След началото на пълномащабното нахлуване в Московия през февруари 2022 г., обаче, отново се върна на фронта. Максим не доживя 15 дни до 34-я си рожден ден.
През май 2019 г. в “Цензор.Нет” беше публикувано интервю с Максим Кривцов.
Майка му Надя Кривцова съобщи за смъртта на воина и поета в коментарите към публикацията му: “Най-скъпият ми син ще покълне като теменужки… о, Боже“, припомняйки редове от едно от последните стихотворения на сина си.
“Моя голова котиться від посадки до посадки
як перекотиполе
чи мʼяч
мої руки відірвані
проростуть фіалками навесні”, написал е поетът.
Писателят Любко Дереш, съобщавайки за смъртта на Максим, цитира откъс от синопсиса на неговия роман, който никога няма да бъде завършен: “Когато се връщаме от ротация на фронта, прибираме се с кола, не изпитваме щастие, въпреки че искаме да се върнем. Със сигурност. Едно усещаме – празнота. Една обща за всички празнота, колективна като памет. Задушаваме се от нея и се задушаваме от изпаренията й. Така е. Искам да разкажа за една висока сграда, на чийто 77 етаж се намира офисът на телевизионния канал “Забуття”. Цялата история ще се развива в рамките на най-ужасната програма в света “Ток-шоу Война”.
Дереш припомня, че е общувал с Кривцов и е водил занятия, където той е бил слушател на ветеранската програма “Гласовете на войната“: “Много жив, остроумен, изключително талантлив човек“.
На 6 януари, за рождения ден на поета Васил Стус, Максим прочете стиховете: “А скажи – Модільяні був ідіот” та “У цьому полі, синьому, як льон”.
Кривцов отбеляза: “Съветският съюз – това не е евтин, вкусен колбас, а са изтезания, за това как те се опитваха да убият словото, което съществуваше от векове, как забраняваха мисленето и чувствата. И тогава поетите-дисиденти се появяват във въображението като супер-герои, каквито са били. Има неописуем копнеж, почит и уважение към всеки от тях”.
Леся Литвинова, доброволец и войник, подчерта: “Чувате ли вие, уж неродени за война… Никой не е роден за нея. Максим Кривцов беше изключително ярка личност. Той беше поет. Не войник. Но той умря. Той загина като мъж. Като воин”.
Филмовият режисьор и писател Ирина Цилик сподели, че преди около седмица е получила от Максим неговата новоиздадена стихосбирка, с която той толкова се гордееше. “На етапа на ръкописа той се консултира с мен за избора на стихотворения, за структурата на подборката и всякакви малки неща. Искрено се зарадвах да напиша рецензия за корицата, защото наистина обичам стиховете му. Когато получих книгата, просто я сложих на рафта. Помислих си – ще прочета малко по-късно, ще видя как стана всичко… Мисълта, че тази негова книга е излязла, но той нямаше време да й се наслади както трябва, кара ме да вия като вълк“, каза тя.
Главният редактор на “Цензор.Нет” и военен журналист Юрий Бутусов отбеляза: “Друже мой, ти си такава част от живота на много от нас, ти си един от създателите на нашия свят!.. Моят другар Дали, доброволец от Десния сектор, боец от бригадата за бързо реагиране на Националната гвардия 3018, боец от Силите за специални операции от първия ден на войната. Поет-картечник. Благодаря за книгата със стихове. Никога няма да те забравим…”(УВести)