Киев,  04 януари 2023.- Всеки път, когато поредната руска ракета или дрон се озове над територията на страните-членки на НАТО, украинците реагират много въодушевено на тази новина, пише политологът Петро Олешчук в “Главком”. Някои – защото чакат “мощен отговор”, други – защото не чакат нищо.

Но нека да разберем какво, всъщност, става.

Официалната позиция на НАТО, изразена многократно от официални представители на тази структура, е следната: основното е да се “запази единството“ на Алианса, а също така – в никакъв случай да не се допуска НАТО да влезе във войната с Русия. Същата позиция изразява и официален Вашингтон, който е безспорният лидер на блока. И те следват тази политика възможно най-последователно.

Причините за тази политика също са ясни – те много се страхуват от ядрена война и не искат да допуснат дори мисълта за такава вероятност.

Руските ракети започнаха да летят на територията на НАТО от началото на пълномащабната руско-украинска война и това, очевидно, създаде много проблеми за НАТО, поради което там все още не са излезли с единна политическа линия за подобни случаи. Първоначално просто отхвърляха самия факт на обстрел на територията на НАТО, приписвайки всичко на “украинските ракети за ПВО“. По-късно на територията на Румъния започнаха да падат, изстреляните от руснаци, дронове “Шахед”, които определено не бяха на въоръжение нито в украинската армия, нито в някоя западна армия. Румънските власти започнаха да строят бомбоубежища за граничните области в делтата на Дунава. След това също беше абсурдно от страна на Полша да отхвърли падането на руски ракети на територията й.

И така, Русия официално многократно е нападала територията на НАТО и това е безспорен факт. Но какво следва? НАТО избра стратегията да вярва, че това е инцидент и, очевидно, не е причина за започване на война.

И тук трябва да си припомним западните стратегически цели – запазване на единството и недопускане на влизане във война с Русия.

Въпреки различните митове, член 5 от Северноатлантическия договор не предвижда, че в случай на нападение срещу една държава, други автоматично влизат във войната. Там е записано, че атака срещу една държава ще се счита за атака против всички. Но държавите ще предприемат мерки, които смятат за целесъобразни. Очевидно, мерките могат да варират и трябва да се изработят след консултация. Но евентуалното започване на консултации след “ракетната атака срещу Полша“ веднага би показало липсата на същото “единство“, от което толкова се тревожат официални лица във Вашингтон и Брюксел. Защото е трудно да си представим, че Ердоган ще изрази желание да защити “съюзниците“ във военен сблъсък с Русия. Затова е по-лесно този въпрос изобщо да не се повдига. Изобщо, колкото по-далеч от реална военна конфронтация, толкова по-високо е “единството на НАТО”.

Но има един проблем. В Кремъл също много добре разбират всичко това. Особено след като Полша избра един от най-лошите варианти за реакция. Варшава извика руския временен представител и го предупреди строго, че “следващия път със сигурност ще реагират сериозно“. Грешен ход. Защото руснаците могат да поискат да “проверят” следващия път, каква ще е тази “реакция”. И те непременно ще проверят. Може би тогава ракетата няма да пада в нива, а, например, върху някой град. “Случайно”, разбира се. Защото проклетите “украински нацисти” попречиха на злополучната руска ракета да изпълни денацификаторските си задачи. И какво да правим тогава?

Руските власти технически проверява НАТО на “ръба на допустимото“ и засега, очевидно, резултатите им са доста задоволителни. Проверките ще продължат, но всяка следваща стъпка ще бъде доста предпазлива. В крайна сметка няма защо да реагираме, ако някоя ракета просто избухне в някоя нива? И ако на територията на завода? В някой град? Едва ли това ще е повод за една ядрена война?

Разбира се, започването на ядрена война в отговор на изстрелването на една ракета не е рационално. Но не реагирането, мотивирането на агресора към агресия също не е много рационално.

Какъв би бил рационалният отговор? НАТО има отлични възможности за това. Например, под формата на прехвърляне на отмъщение на Украйна. Повече провокации срещу НАТО означава повече оръжия за Украйна. Това би спестило НАТО от необходимостта от собствени директни реакции, ако толкова ги е страх, но и би показало на Кремъл, че всичко е сериозно.

Но НАТО предпочита псевдорационални отговори. Като, например, разполагането на войски на Алианса или системи за ПВО в близост до украинската граница. Какъв е смисълът, ако така или иначе няма да воювате, нито ще сваляте ракети, за да избегнете “ескалация”? Ясно е, че това е само “жест”, но “жестовете” не действат на руснаците. Напоследък те са напълно разярени и не се интересуват от “жестове”.

Накратко казано, не бива да очакваме някакви действия от страна на НАТО. Първо, те най-много се страхуват от такива действия, и второ, опитът за подобни действия би показал, че между тях няма единство, а това само би засилило усещането за обща слабост на системата за колективна сигурност.

Това, между другото, е още един аргумент, поради който за Украйна няма да има “отделни региони”, които да се присъединят към НАТО. От гледна точка на НАТО присъединяването на Украйна не е само заплаха от война с Русия. То е и заплаха за показване на слабост, липса на адекватна реакция и единство. Не знам кое е по-плашещо за тях, заключава политологът Петро Олешчук.(УВести)