Киев, 01 януари 2024.- Ако Володимир Зеленский беше главен изпълнителен директор на компания от Fortune 500, неговите акционери вероятно биха очаквали той да прекара ваканцията си в края на годината, четейки книги за “лидерство“ за изкуството на прегрупирането, завоя или намирането на второ ишане, това съобщава електронното издание “Дзеркало тижня“, като се позовава на статия във Financial Times.

“Последната вълна от руски ракетни и безпилотни атаки против градове в Украйна бележи кулминацията на една трудна година за президента на страната. Той научава истина, с която харизматичните лидери трябва да се справят от хилядолетия: хубаво е да си въплъщение на важна кауза, но когато времената са трудни, цялата вина ще падне върху твоите плещи”, пише журналистът и редактор Алек Ръсел в статията си.

Разбира се, украинският президент е твърде зает с воденето на най-индустриализираната война в Европа от 1945 г. насам, за да има време да зубри книги по управление.

“Но в духа на новогодишната утеха, помощ и насоки, ако бях в най-близкото му обкръжение, можех да се изкуша да му дам прозрения от тримата неизвестни лидери, които срещнах тази година, за да го подкрепя в борбата му срещу безмилостен враг“, отбелязва британският журналист.

Първият пример за лидерство, на който, според автора, Зеленский трябва да обърне внимание, е Сия Колиси – капитанът на южноафриканския отбор, който спечели Световната купа по ръгби. Житейската му история е пример за постоянство. Той израства в условия на остра бедност и става първият черен лидер на отбор, който символизира гордостта на африканерите по време на апартейда. През октомври тази година той спечели, въпреки всичко, четиригодишната световна Купа по ръгби за втори пореден път.

Неговата философия е проста: загърби егото. Колиси никога не е бил една от суперзвездите на отбора, нито най-добрият стратег. “Ако не знам нещо, ще кажа, че не знам“, каза спортистът.

“Отборът е на първо място. Ако някой знае по-добре от мен, трябва да излезе напред и да говори. За лидера е демонстрация на сила, когато знаеш какво не знаеш”, обясни Колиси.

“Всички военни лидери имат моменти, в които си мислят, че знаят повече от своите генерали, и понякога го правят. Зеленский със сигурност имаше различия със своите командващи, което стана ясно тази есен, когато един от висшите генерали говори за патова ситуация – термин, който Зеленский беше забранил. Но както би казал Колиси, когато сте в отбрана, може да е важно да дадете шанс на старшите съотборници да говорят“, пише Ръсел.

Той добавя, че в Киев Зеленский си е изградил репутация на човек “с автократично мислене“.

“Може би той би могъл да сподели отговорността и вниманието със своите министри и други украински политически лидери в духа на националното единство? Това също би изяснило на неговите съюзници, както и на техните избиратели, че има повече от един динамичен човек, който работи в украинското правителство“, добавя британският журналист.

Вторият източник на потенциално вдъхновение е по-близо до Украйна. Това е президентът на Молдова Мая Санду. Малката съседна държава на Украйна също беше в сянката на Русия от дълго време и също мечтае да се присъедини към ЕС. Санду е потопена в борбата с корупцията в съдилищата и политическата култура. И това е проблем, който също тревожи Украйна.

“Бравурната показност на публичното говорене на Зеленский беше наелектризираща и необходима през 2022 г. Но във втората зима на пълномащабна война има необходимост от една по-малко зрелищна, но стоманена рутина в стил Санду? Има нещо забележително в самоувереността на този бивш служител на Световната банка. Лидерството не е само успех. То е и постоянство“, четем в статията.

Санду признава, че някои неща са извън нейния контрол, но вярва, че трябва да продължи да се опитва да постъпва правилно. Това, разбира се, важи и за Украйна. Адвокацията е важна и полезна, но, за съжаление за Киев, жизненоважният въпрос за осигуряване на финансиране от САЩ и ЕС е извън неговия контрол. В момента украинците трябва да наведат главите си и да изграждат военна икономика.

Третият лидер, на когото, според автора, Зеленский трябва да обърне внимание, живее на около 9500 километра източно от Киев. Политическата култура на Индонезия има много общо с украинската. Това е развиваща се демокрация с елит, който не винаги се слави с прозрачността на своите действия. Президентът на страната Джоко Видодо владее изкуството да сдържа твърде високите очаквания.

Говореше за намеренията си, изпълняваше ги и после разказваше как точно го е направил. Така той рекламира своята мащабна програма за изграждане на мостове. Сега той прилага същия подход към преместването на столицата. Журналистът, обаче, признава, че индонезийският лидер като че ли е прекалил по отношение на управлението на очакванията.

“Не е виновен Зеленский, но украинската контраофанзива това лято беше обхваната от такова вълнение, че когато спря, разочарованието беше още по-остро“, напомня авторът.

Оплакването от липсата на лидерство в света стана обичайно. Според Ръсел, малко са хората в Западна Европа, които са добри в стратегическото мислене, с изключение на френския президент Еманюел Макрон. И е много изкушаващо да се мисли, че някога в миналото светът е бил управляван по-добре.

“Следващата година ще бъде трудна, но не бива да се отчайваме от способността на човечеството да отговори на предизвикателствата. И със сигурност не бива да се отчайваме за Киев. И ако Колиси е прав, че лидерството е свързано с отборния дух, трудно е да си представим президентът Владимир Путин да излезе победител“, се казва в статията.(УВести)