Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ЗАПАДЪТ ВЕЧЕ СЕ ЗАМИСЛЯ КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО ПУТИН ПОБЕДИ В УКРАЙНА…

Киев, 22 декември 2023.- На Запад все повече мислят за това, че Русия може да спечели войната, а Украйна – да загуби допълнителни територии и дори суверенитета си, и това означава едно – НАТО ще бъде победен, а последствията ще се усетят в целия свят.

Подобни предположения четем в Financial Times” і “Bloomberg“, съобщава “Українська правда“.

FT пише, че “Западът си играе с идеята да позволи на Владимир Путин да получи Украйна“. А Bloomberg преди два дни отбеляза, че задънената улица с предоставянето на помощ от САЩ и Европа кара съюзниците на Украйна да смятат, че Путин може да спечели.

Институтът по световна икономика в Кил изчисли, че обещаната западна помощ за Украйна е намаляла с почти 90% в сравнение с 2022 г.

На избирателите, подстрекавани от пропутинската крайна десница, им писна от войната в Украйна. Западът след 18-месечна пауза възобновява своето 15-годишно успокояване на агресията на Путин.

Владимир Путин – президент на Русия от 2000 г.

Според FT сценарият “ако Русия победи” става все по-правдоподобен. И може да изглежда така:

– Русия преминава към “правосъдие на победителя“: масови екзекуции, кастрации, изнасилвания, мъчения, отвличане на деца, ликвидиране на украински активисти, репресии срещу партизани. Милиони украинци ще избягат на Запад – и това може отново да разбуни крайната десница в Европа.

– една свободна държава може да оцелее в Западна Украйна, пише бившият британски дипломат Питър Рикетс. Може дори да влезе в ЕС. Но Русия ще завземе територия, когато е възможно, независимо какви споразумения подписва Кремъл.

– Путин ще контролира почти 25% от световния износ на пшеница. Той вече премина от природния газ като оръжие към храната като оръжие.

– успехът на Путин ще насърчи страните, заинтересовани от нахлуване в съседна държава: Китай, Венецуела, Азербайджан… Отбелязва се, че вероятното създаване на украинска армия в изгнание, която да извършва бойни нападения от европейски страни, допълнително ще стимулира руските атаки по тези места.

– един дискредитиран НАТО ще се изправи пред най-голямото предизвикателство. Путин иска да докаже, че НАТО и ЕС няма да издържат. FT предполага, че ако той атакува балтийските държави, НАТО може да изпрати войски там, но веднага щом няколкостотин западни войници се върнат мъртви, крайнодесните партии ще поискат “мир“ и Западът може да отстъпи, защото “никой не иска да ескалира до ядрена война“.

– американците и западноевропейците се чувстват защитени, а някои източноевропейски страни започват да харчат огромни суми пари за отбрана и въоръжение.

В Украйна воюват предимно руски войници, мобилизирани от депресивните региони на Русия, заплатата на редник е баснословна по техните стандарти – 2500 евро.

 “Изоставянето на Украйна би било вариант. Но има алтернатива. Русия има нискотехнологична икономика с размерите на Канада. Европейците биха могли да помогнат на Украйна да се противопостави на Путин, дори ако Тръмп откаже да сътрудничи. Ще трябва бързо да изградим нашата отбранителна индустрия, но усилията, които ще се изискват от нас, ще бъдат оскъдни в сравнение с руските.

Ще трябва също така да заменим помощта на САЩ за Украйна – 71,4 млрд. евро през първите 21 месеца от войната, според института Кил, или 40,8 млрд. евро на годишна база. Това са 70 евро на година за всеки европейски гражданин на НАТО. Можем да го намерим, ако поискаме”, пише FT.

“С повече от $110 млрд. помощ, затънала в политически спорове във Вашингтон и Брюксел, въпросът колко дълго Киев ще може да сдържа руските войски и да защитава украинските градове, електроцентрали и пристанища от ракетни атаки все повече се поставя под въпрос .

В допълнение към потенциално катастрофалните последици за Украйна, някои европейски съюзници започнаха тихо да обмислят последиците от поражението на Организацията на Северноатлантическия пакт в най-големия конфликт в Европа след Втората световна война”, пише Bloomberg.

Според Bloomberg, позовавайки се на хора, запознати с вътрешните разговори, пожелали анонимност, Европа надценява рисковете, които една нахална Русия може да представлява за членовете на НАТО на изток.

Вълнообразните ефекти ще се усетят по целия свят, казаха тези хора, тъй като партньорите и съюзниците на САЩ поставят под съмнение надеждността на отбранителните обещания на Вашингтон.

Ако Украйна падне, заплахата от Русия за Източна Европа ще се увеличи, тъй като преди инвазията Украйна действаше като буфер между Русия и не-балтийските членки на НАТО.

“Ако Русия напълно окупира Украйна, тя може да създаде нови военни бази в западната част на страната и да прехвърли значителни сили там. За да се противопостави на потенциална заплаха в източната част на Европа, НАТО ще трябва да подобри отбранителните си мерки с огромни финансови разходи. Но дори при такива условия Алиансът може да не е в състояние да се защити срещу атаката на Русия“, смята Bloomberg.

В допълнение към факта, че Западът се съмнява в способността на Украйна да си върне цялата окупирана територия, изглежда, че има съмнения и в способността на Въоръжените сили на Украйна да държат териториите под свой контрол.

Кристин Берзина, управляващ директор на Германския фонд Маршал във Вашингтон, каза: “От двете страни на Атлантическия океан нараства загрижеността относно липсата на движение по отношение на помощта за Украйна и разочарованието, че този застой има тежки последици на бойното поле, че Украйна ще загуби допълнителна територия и дори нейният суверенитет все още е на дневен ред”.

Според европейски служители, Русия вероятно ще се стреми да завземе повече територия и да унищожи повече инфраструктура, ако Украйна не получи оръжията, от които се нуждае, за да се защити.

Според тях, ако Украйна не може да се защити, тя може да бъде принудена да приеме споразумение за прекратяване на огъня при руски условия.

Ситуацията на фронтовата линия очертава все по-ясно, че битката може да се проточи с години и че дори наличието на помощ може да не осигури значителен пробив, казват служители.

Анализаторите предполагат също, че САЩ ще трябва да избират между поддържането на достатъчно сили в Азия, за да защитят Тайван от потенциална атака от страна на Китай, и възпирането на руска атака срещу НАТО. Разходите за разполагане “ще продължат дотогава, докато руската заплаха е налице, т.е., потенциално за неопределено време“.

И това без да се взема предвид перспективата, че Доналд Тръмп може да спечели президентските избори през 2024 г. и да изпълни обещанията си да се оттегли от основните съюзи, включително НАТО, и да сключи сделка с Путин по отношение на Украйна.(УВести)