Липсата на единство между лидерите, боричкането за власт, отсъствието на надлежна международна помощ, московските интриги и подкупи доведоха до над 330-годишния “русский мир” в Украйна
Киев, 01 декември 2023.- На 18 януари 1654 г. в град Переяслав (сега – в Киевска област, 26 хил. жители), на левия бряг на река Днепър, се провежда общ военен съвет, на който хетманът и казашките старшини (офицерство) уж публично се заклеват “да останат непоколебимо под великата ръка” на московския цар със своите земи и градове.
Украинците досега, 368 години по-късно, продължават да спорят, дали това събитие наистина е имало.
Какво знаем?
През януари 1648 г. в Запорожие започва мащабно антиполско въстание, ръководено от хетмана Богдан Хмелницкий. Първите му победи край Жовти Води, Корсун и Пилявци водят до загуба на контрола над югоизточните територии на Полско-литовската държава. Предателството на кримско-татарската армия в победната битка при Зборив не позволява на Хмелницкий да затвърди успеха си и на 18 август 1649 г. той е принуден да подпише споразумение с крал Йоан II Казимир, което, наред с другото, признава автономията на хетманското управление в рамките на Киевска, Черниговска и Брациговска губерния: на територия от 200 000 кв. км (два пъти по-голяма от територията на България) с население от около 3 млн. души е създадена казашка администрация със собствено правителство, съдебна и данъчна система.
Формирането на държавата, която Хмелницкий вижда като имаща граници “по Лвив, Холм и Галич” (сега – Западна Украйна и част от Полша), а себе си като неин “единствен владетел и самодържец на Рус”, е възпрепятствано от продължаването на войната, чийто следващ етап завършва с поражение при Берестечко. Съгласно договора, подписан на 18 септември 1651 г. в Била Църква, казашката територия е ограничена до Киевското воеводство, армията е намалена до 20 000 души, Хмелницкий е лишен от правото да поддържа отношения с чужди държави и се задължава да скъса съюза с Кримското ханство.
Западната граница на Хетманшчина по река Случ е възстановена след победата на казашката армия над поляците при Батиг през 1652 г. Въпреки това, държава на Хмелницкий, изтощена от продължителните боеве, се чувства несигурна и през пролетта на 1653 г. хетманът отново изпраща посланици в Москва. Този път започналите през 1648 г. преговори, първоначално за осигуряване на московски неутралитет, а по-късно за привличане на московците в конфликта на украинска страна (паралелно се водят подобни преговори с Османската империя и Трансилвания), са успешни: След приключването на подготовката за войната с Полско-литовската държава, Земският събор, свикан в Москва на 11 октомври 1653 г., се съгласява “да приеме под своята суверенна власт хетмана Богдан Хмелницкий и цялата Запорожка войска с техните градове и земи”.
Със сигурност се знае, че Богдан Хмелницкий е водил подобни преговори с Османската и Шведската империя и други държави. Целта е била да се сключат военни съюзи срещу Полско-литовската държава.
Но, както вече споменахме, само Москва се съгласява да предостави тази помощ и на 18 януари 1654 г. тя е обявена. Но условията, които бяха поставени за това, включително национална клетва за вярност към царя, очевидно объркаха казаците. Дотолкова, че част от войската, водена от хетмана, се съветвала няколко часа, преди да се съгласи с тях, а друга част отказала да участва в този фарс в Переяслав.
По-конкретно, отказали представители на казашкото офицерство (старшини), сред които полковниците Иван Богун, Осип Глух, Григорий Гуляницкий, Иван Сирко, Петро Дорошенко, Михайло Ганенко, целите полкове от Братслав, Кропивницки, Полтава, Уман, някои градове, включително Чернобил, и духовенството начело с митрополит Силвестър Косив, като се позовали на липсата на разрешение от Константинополския патриарх. Запорожката сич също не се заклева във вярност на московския цар, но, същевременно, няма силни протести срещу клетвата пред Москва.
След Переяславската рада московските представители, според техния доклад, посещават 117 града и села на Гетманчщина, за да вземат клетва за вярност от населението. Не навсякъде те са били посрещнати дружелюбно. В Полтавския полк, например, те били бити с тояги.
Мартенският договор и битката при Охматовка
В резултат на последвалите преговори между хетманското и царското правителство през март 1654 г. в Переяслав е сключен военен и политически съюз между Гетманшчина и Московското царство. Оригиналът на документа не е запазен.
Но за това, че такова споразумение е съществувало, свидетелства едно писмо от младия кримски хан Мегмет Гирей, който през октомври 1654 г. предлага на Богдан Хмелницкий: “Отхвърлете Москва и бъдете в приятелски отношения с нас”. Хмелницкий обаче отказва и Мегмет Гирей сключва договор за съюз с полския крал.
През тези дни 20 000-та московска армия, водена от Василий Шереметев и Василий Бутурлин, пристига до щаба на Хмелницкий край Била Църква и заедно със 70 000-та казашка войска незабавно поемат към Уман. На 19 януари 1655 г. московската армия и поляците се срещат в долината на река Багва близо до село Охматив. С подкрепата на казашки войски под командването на и.д. хетман Иван Золотаренко Московското царство превзема Могильов през февруари 1656 г., Минск на 3 юли и Вилно (Вилнюс) на 31 юли, с което фактически принуждава Полско-литовската държава, която също е във война с Швеция, да преговаря за мир и да се начертаят нови граници. Противно на очакванията на Богдан Хмелницкий, неговата делегация не е допусната да участва в тези преговори: тя дори не е информирана за съдържанието на срещите, като с нея се отнасят, по думите на пратениците на хетмана, “като с кучета около Божията църква”. Победата в битката при Охматив дава началото на военната кампания от 1655 г., в резултат на която казаците, заедно с московците, завземат територия почти до Висла.
Когато Хмелницкий научава, че според Вилнюските споразумения от 3 ноември Московското царство и Полско-литовската общност стават съюзници във войната с Швеция, той, според един очевидец, “крещи като луд, който е загубил ума си”. Той започва безпрецедентна дипломатическа дейност, търсейки съюз с Венеция, Влашко, Австрия, Молдова и Кримско ханство.
Краят на военния съюз
Договорът от 1654 г., според откъслечните сведения, които са се запазили, като цяло е бил равноправен и взаимноизгоден. Въпреки това, той е в сила само 2,5 години, докато Московия не подписва примирие с Полско-литовската общност и на 24 октомври 1656 г. Москва денонсира договора с Хетманшчина.
В края на юли 1657 г. Богдан Хмелницкий получава мозъчен кръвоизлив, а няколко дни по-късно, на 6 август, умира в столицата на Хетманшчина град Чигирин (сега – в Черкасна област), след като не успява да осъществи нито едно от дипломатическите си усилия през последните шест месеца. Вътрешният кръг на хетмана не е единен в избора си на външнополитически приоритети.
Това, както и постоянната намеса на Москва във вътрешните работи на украинската държава, в крайна сметка довежда до руско-украинската война от 1658-1659 г., която е ръководена от хетмана Иван Виговский (който е бил генерален писар при Богдан Хмелницкий, длъжност, сега отговаряща на поста премиер) и която въпреки победата при Конотоп завършва с поражение на Украйна и води до подписването на Переяславския договор на 14 октомври 1659 г., което означава ликвидиране на независимостта на Хетманшчина, т.е., на Украйна. Този договор, подписан от сина на Богдан Хмелницкий – Юрий, много слаб политик, който става хетман, най-напред, веднага след смъртта на баща си, а после, след две години пак, когато е отстранен Иван Виговский, променя политическия и правния статут на Хетманшчина до строго ограничена административна автономия без право на външнополитически отношения. Тази украинска държава се превръща в автономна част на Московия.
Така липсата на единство между лидерите на Хетманщина и запорожкото казачество, боричкането за власт, отсъствието на надлежна международна помощ, а и присъщата на Москва във всички времена политика да сее интриги, да дискредитира и подкупва доведоха до над 330-годишния московски ярем над Украйна.
Московска окупация
Зависимостта на казашката държава от Московия се задълбочава с подписването на Батуринската (1663 г.), Московската (1665 г.), Глухивската (1669 г.), Конотопската (1672 г.), Переяславската (1674 г.), Коломакската (1687 г.) и Московската (1689 г.) харта. Разбира се, можем да се успокоим с факта, че тези договори не са се отнасяли за цяла Казашка Украйна, а само за територията на левия бряг на река Днепър. Защото други фрагменти от държавата на Богдан Хмелницкий се интегрират в Османската империя, връщат се в Полско-литовската общност и признават протекторатите на други държави, но историята е такава, че в края на XVIII в. са валидни само клетвите към московските царе, а широката автономия на украинските земи е сведена до нула за 120 години.
Затова през XIX век нашият гений Тарас Шевченко (1814-1861) упреква Богдан Хмелницкий за Переяславския договор, възприемайки това споразумение като отправна точка за поробването на украинската нация.
Кога договорите загубиха силата си?
Трябва да се разбере, че тъй като хетмантските правителства са полагали клетва пред царете, всички споразумения между Хетманшчина и Московското царство, независимо от степента на легитимност на всяко едно от тях, окончателно са загубили силата си през февруари 1917 г. със свалянето на династията Романови в лицето на руския император Николай II. Този факт, както и правото на Украйна на самоопределение, е признат от международната общност в навечерието на подписването на Бресткия мирен договор на 9 февруари 1918 г. А СССР, Съветска Русия и Руската Федерация не са наследници на царската Русия.
Но следващата (1920 – 1991 гг.), този път съветска окупация на Украйна, леко забави процеса на избавяне от руската зависимост. През 1954 г. съветските власти отбелязват 300-годишнината на така наречената Переяславска рада толкова широко, че “връщат” Кримския полуостров на Украйна, преименуват градове, издигат паметници, рисуват картини в стил социалистически реализъм, издават пощенски марки и картички, провеждат масови мероприятия, връчват ордени, значки, произвеждат чинии, подложки за чаши, канцеларски материали, цигарени кутии, комплекти инструменти и дори бельо с празнична емблема. Именно съветската власт втълпява в съзнанието на украинците “переяславския мит” толкова успешно, че вече в независима Украйна, през 90-те години на ХХ век и началото на XXI век, над 60% от украинците одобряват “обединението на Украйна и Русия” през 1654 г.
Съветските и имперските внушения окончателно се стопиха през 2014 г. Тази руско-украинска война, започнала с вероломна нахлуване на РФ на 24 февруари 2022 г., за пореден път показа истинското лице на московити. А Переяславската рада днес се възприема по съвсем различен начин. В края на краищата съюзът с Москва окончателно се превърна в история за Украйна.(УВести)
Още по темата:
1618. УКРАИНЦИТЕ ЩУРМУВАТ МОСКВА