Тя е показателен пример за спечелена битка и загубена война, което на българите е много добре познато
Киев, 09 декември 2023.- Властите на съвременна Русия реагират болезнено на възстановяването на историческата памет в Украйна, включително и на честването на победата при Конотоп (Северна Украйна, Сумска област), превърнала се за руснаците в една от най-мрачните страници от военната им история, пише журналистът Юрий Поташний. Тя е втора победа на Украйна над Московия. Първата извоюва войската на хетмана Петро Конашевич-Сагайдачний през 1618 г., за която “УВести” разказват тук.
Но да се върнем към Конотоп, сега град с над 90 хил. население, съвсем близо на границата с Руската Федерация.
В съветските учебници по история Конотопската битка не се споменава. И не само защото е една от най-срамните и мащабни поражения на руското оръжие. Тази битката развенчава много митове, особено митът за едва ли не “вродения стремеж на украинците към съюз с Русия”.
Но, за съжаление, блестящата победа на хетман Иван Виговский над московската войска при Конотоп остава в историята на Украйна като поредния изгубен шанс да получим заветната независимост, показателен пример за спечелена битка и загубена война, което на българите много добре познато.
Въстание срещу Переяславската рада (1654 г.)
През септември 1658 г. московският цар Алексей Михайлович издава грамота, с която обявява началото на военни действия срещу Хетманшчина (украинска държава, съществувала от 1648 г. до 1764 г. и се разпростирала върху територията на сегашна Централна Украйна, части на Русия, Беларус и Молдова – “УВести”). Москва не приема факта, че Виговский се е отказал от съюзнически отношения с нея и е подписал Гадяцкия договор с Полша – споразумение, сключено на 16 септември 1658 г. край град Гадяч по инициатива на хетмана Иван Виговский между Полско-литовската уния и Хетманшчина. Договорът предвиждал влизането на Хетманшчина в Полско-литовската уния под името “Велико княжество Руско” в качеството на трети равноправен член на дотогава двустранния съюз на Полша и Великото княжество Литовско.
Хетманът е подтикнат да предприеме тази стъпка от многобройните нарушения от страна на царя на междудържавното споразумение, сключено в Москва след Переяславската рада през 1654 г. (Московия да поеме протекторат над Украйна – “УВести”): вместо да обещаят военна подкрепа на казаците в борбата срещу поляците, московците сключват със същите поляци мирно споразумение, намесват се във вътрешните работи на Хетманшчина, увеличават военното си присъствие на левия бряг на Днепър и подтикват антихетманската опозиция към въоръжени протести.
Числеността на московската войска под командването на княз Алексей Трубецкой, която нахлува в Украйна през пролетта на 1659 г., се оценява различно: някои източници посочват цифрата 150-200 хиляди, други – 100 хиляди войници. Повечето съвременни историци са склонни да смятат, че армията на Трубецкой не е могла да надхвърли 50 хиляди души.
По пътя си завоевателите разрушават Срибне, Борзна (сега районни центрове на Черниговска област) и околните села, както и предградията на Нижин. Въпреки това московците не успяват да щурмуват Конотоп, тъй като градът е отчаяно защитаван от 4500 казаци от Нижинския и Чернигивския полк, водени от полковник Григорий Гуляницкий, всички граждани, способни да държат оръжие в ръка.
Обсадата продължава повече от два месеца, докато в Конотоп не пристигат войските на хетман Виговский и неговите съюзници – кримските татари. Интересно е, че казашката войска включвала сръбски, молдовски и германски наемници. В навечерието на генералната битка към хетмана се присъединяват и полски части.
Като цяло обединената казашко-татарска армия наброявала около 50 000 войници. Оказва се, че противниковите сили са били приблизително равни по численост, като изключим други данни за значителното превъзходство на московската войска.
Основата на войската на Трубецкой били елитните кавалерийски части на “царския полк”, който по традиция се набирал от високопоставени московски дворяни. Князът командва и части на кадомските и касимовските татари (васали на Москва, живеещи в днешната Рязанска област на Русия).
Освен донските казаци, на помощ на интервентите идват и войниците на украинския полковник Безпалий, който се бори с Виговский за върховна власт.
Битката при Конотоп
Използвайки фалшива маневра, украинците примамват почти цялата кавалерия на противника в капан – в тесен овраг, който веднага е залят с вода от преградена река.
Водата безмилостно погълна тежко въоръжените конници. Остатъците били унищожени в ожесточена битка от казаци и татари: според някои източници, край Конотоп загинали до 30 000 московити.
Кавалерийският воевода Семьон Пожарски, който ръководи операцията, е пленен от татарите. Според летописеца, той, унизен и вързан, “проклел хана с московска псувня и му плюл между очите”. За това татарите отрязали главата на Пожарски и я изпратили заедно с пленения войник в лагера на Трубецкой.
По време на битката московският главнокомандващ се държал в най-лошите традиции на безразсъдните воеводи. Трубецкой изоставил войските на Пожарски на произвола на съдбата, без да му изпрати помощ; набързо вдигнал обсадата на Конотоп и заповядал да се оттеглят.
Още три дни казаците и татарите преследвали бегълците до границата с Московия, но не успели да унищожат напълно врага: заключителният етап на операцията не бил предварително добре обмислен. Трубецкой оцелява по чудо, след като два пъти е тежко ранен.
Докато бягали, царските войски загубили лъвския пай от артилерията си, бойните знамена, хазната и обоза.
Според предишните споразумения, цялата плячка и пленниците трябвало да отидат при татарите. В разрез с обичайните правила ханът заповядва на войниците си да убиват пленените в битката московити: според различни източници, татарите екзекутират между 5000 и 15 000 души.
Въпреки това верните войници на кримския хан не останали без плячка: в продължение на почти два месеца татарите обикаляли южните територии на Московия, изгаряйки всичко по пътя си и заграбвайки богата плячка.
Неизползван шанс
В покрайнините на Москва избухва паника, помешчиците изоставят именията си и бягат със селяните си под защитата на градските стени. Защитните стени са набързо подсилени и са сформирани допълнителни части, които да защитават Москва в случай на обсада. Носеха се слухове, че царят и семейството му щели да избягат отвъд Волга.
Притесненията на царя обаче били преждевременни. Поради трудната политическа ситуация в казашкия край в Южна Украйна (Запорожие) Иван Виговский не успява да повтори похода на хетман Петро Сагайдачний към Москва от 1618 г., т.е., 40 години по-рано. Татарите са принудени да се върнат в Крим, тъй като техните селища са нападнати от отрядите на запорожкия атаман Иван Сирко (някои го смятат за предател – “УВести”)
Въпреки че последиците от битката при Конотоп са ужасни за Московската държава, тя успя да извлече предимства от украинско-московската война от 1658-1659 г.
Поради острите разногласия между казашките военачалници Запорожката войска не успява да отхвърли ярема на Переяславската рада. Гражданската война, която избухва с нова сила в Хетманшчина, позволява на московските войски да се възстановят, да съберат кураж и отново да навлязат в Украйна.
Конотоп срещу Полтава
При президента Виктор Юшченко (2004-2009) битката при Конотоп е отбелязана на държавно ниво. Край града е издигнат паметен кръст, построен е параклис и е открита изложба, посветена на историческото събитие.
В Русия, според традицията, наложена през съветския период, отбелязват победата в битката при Полтава през 1709 г. (хетман Мазета и шведския крал Карл ХII против царя Петър I), но дори не споменават битката при Конотоп, въпреки че при Конотоп са загинали повече московчани, отколкото общият брой на войските на цар Петър I при Полтава.
Цитат
“Цветът на московската кавалерия, която беше направила успешните походи през 1654 и 1655 г., загина за един ден и никога след това московският цар не успя да изведе на бойното поле толкова блестяща армия. Цар Алексей Михайлович излезе пред народа в траурни дрехи и ужасът обхвана Москва”. Руският историк от XIX в. С.Соловьов за последиците от битката при Конотоп.(УВести)
Още по темата:
ПЕРЕЯСЛАВСКАТА РАДА ОТ 1654 ГОДИНА КАТО ОТПРАВНА ТОЧКА НА ОКУПАЦИЯТА ОТ МОСКОВИЯ