Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

НЕУСПЕШНА ЛИ Е УКРАИНСКАТА КОНТРАОФАНЗИВА? НЕ МИСЛЯ ТАКА

Киев, 05 декември 2023.- Когато чуя, че контраофанзивата се е провалила, ми се иска наистина да ги ударя, пише Виктор Андрусив – съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна, в рубриката “Мисли на глас” в сайта “Главком”.

Да, целта на контранастъплението беше да се пробие и да се освободят териториите, а тази цел не беше постигната. Но има и други много важни резултати: 120 000 убити руснаци, 1700 танка, 4300 артилерийски системи, 320 ракетни системи за залпов огън, 26 хеликоптера. Това малко ли е или много? Та това е повече от половината от армията на нашественика, която нахлу през февруари 2022 г.! Без нашата контраофанзива днес най-вероятно щяхме да защитаваме Запорижжя или Харкив, а не Авдиивка. Така че, когато казвате “контранастъплението се провали” или “то изобщо не беше необходимо”, помислете добре.

А сега защо останах оптимист и какво се обърка. Винаги съм ви призовавал да се доверявате на нашето военно командване, и то не без основание. По време на войната командването ни многократно е демонстрирало способност да мисли стратегически и оперативно, така е било и при тази контраофанзива. Когато през юни стана ясно, че мащабът на минните полета и руските укрепления надхвърля всичко, което се е ставало в историята досега, планът беше коригиран. Целта беше да се постигне максимално изтощаване и унищожаване на руските сили с оглед на изненадваща атака на друго място. Вече писах, че само в сраженията за Роботине (Запорожка област) са участвали общо до 20 000 войници.

Планът проработи добре. Въоръжените сили на Украйна разгромиха окупаторите в контрабатарейна битка. Окупаторите бяха принудени да разкрият Крим, оголиха левия бряг на Днепър. Особено след като язовирът Каховка беше взривен. Така че перспективата за амфибийна операция на левия бряг можеше да представлява сериозна заплаха за окупаторите. Следствието от това беше да изтеглим силите от Роботино колкото се може повече и така да създадем перспективи за нашия пробив. Украинските морски пехотинци сътвориха чудо – плацдарм в Кринки (Херсонска област). Чудо, защото врагът добре знаеше за слабостите му и по 100 дрона на ден летяха точно към местата, където можеше да започне десантна операция. Въпреки това морските пехотинци си извоюваха доста стабилни позиции.

Следващата стъпка беше разширяване на плацдарма едновременно с натрупването на контраофанзивни действия край Роботине. Но единственият начин да се направи това беше да се включат нови свежи сили в битката. Бригадите, които от юни се сражаваха в южната част на Запорожка област, бяха изключително изтощени. Свежи сили бяха необходими и на изток, където в продължение на шест месеца задържаха “флангова атака” към Купянск. Оказа се обаче, че не са събрани никакви нови сили… До последния момент дори аз не осъзнавах мащаба на провала на мобилизацията. Помислете само, че само в Сумска област бяха изпълнени 8% от плана.

Докато окупаторите мобилизираха по 20 000 души на месец, нашата мобилизация почти спря. В резултат на това, вместо да увеличим натиска в района на Роботине, трябваше да прехвърлим сили към Авдиивка. Поради тази причина окупаторите изтеглиха част от силите си от Роботине и ги преместиха срещу нашия плацдарм в Кринки. За съжаление, мисля, че ще го ликвидират в близко бъдеще…

Ето защо, когато писах, че оставам оптимист, се надявах, че има достатъчно сили за изпълнение на плана и постигане на оперативен пробив на левия бряг или край Роботине. Не искам да наблягам на очевидното: атакувахме в условия на пълно вражеско господство в небето, атакувахме без числено превъзходство и превъзходство в оборудването, а Западът не ни даде ракети с далечен обсег и касетни бомби, когато наистина имахме нужда от тях. Въпреки всичко, това, което успяхме да постигнем, е наистина удивително. Нашият върховен главнокомандващ с право отбеляза, че нито една армия в света не би атакувала при такива условия и със сигурност не би постигнала такива резултати в поразяването на врага.

Да, контранастъплението не постигна целите си, но това беше героичен акт на Въоръжените сили на Украйна в абсолютно неблагоприятни условия. Понесените от окупаторите загуби не им позволиха да се подготвят за ново пълномащабно настъпление и засега единственото, което могат да направят, е да щурмуват градчето Авдиивка.(УВести)