Киев, 03 декември 2023. Говорейки за изборите в РФ през март догодина, ние се фокусираме само върху два аспекта: че Путин ще спечели и затова не е интересно и че Путин трябва да превземе поне някакво градче за изборите (засега плановете му са свързани с Авдиивка край Донецк).
Всъщност, този подход е огромно опростяване на всичко, което става в руската политическа система днес, смята украинският журналист Вадим Денисенко.
Нека започнем с въпроса: “За какво са тези избори? И отговорът тук далеч надхвърля простото попълване на бюлетини и довеждане на резултата до “над 80%”. Тези избори са за формирането на нова система на управление, която спокойно можем да наречем абсолютизъм. След похода на Пригожин Путин изведнъж осъзна, че сред елита няма дори намек за сговор. Той също така осъзна, че не е необходимо да продължава да си играе с такава условност като народната любов. Народът, както се оказа, така или иначе нямаше къде да ходи, защото нямаше нито идеологическа алтернатива, нито конкурент на самия Путин. Ето защо в триъгълника “любов-договор-страх” Путин смело остави любовта на заден план и заложи върху страха. В същото време народът се съгласи със създаването на “Желязната завеса” и преминаването към съветската система за контрол на населението, но без създаването на ГУЛАГ (подобна лагерна репресивна машина просто не е икономически рентабилна в сегашните условия и затова няма да бъде възпроизведена). Като цяло, новият (временен) обществен договор ще предвижда пълен държавен контрол върху населението (включително изпращането му на фронта) в замяна на запазването на “величието” и поддържането на минимален набор от необходими икономически ползи (човек трябва да страда в замяна на запазването на статута на “велика държава” и определено влошаване на живота).
Но не това е най-важното. Най-важното е, че с тези избори Путин напълно анулира всички предишни споразумения с елитите. Елитите разбират това, но са заложници на страха и на системата, която са създали. Това не означава, че веднага след изборите ще паднат глави. Но означава, че всеки високопоставен играч знае, че системата на баланси и равновесие, която работеше преди, вече не работи. Как ще изглежда тази нова система, предстои да разберем?
С голяма степен на вероятност можем да кажем, че авторът на тази бъдеща система, която може да се смята за система на късния Путин – транзит към пост-Путин – е Сергей Кириенко, който много би искал да стане сив кардинал в тази система. И, между другото, той не взема за основа модела на СССР, а съвременния китайски модел (и тук руснаците не са готови да измислят нещо ново), но в същото време го примитивизира колкото е възможно повече, пише Вадим Денисенко.(УВести)