Киев, 21 ноември 2023.- На този ден преди десет години (21 ноември 2013 г.) в Киев започнаха първите протести срещу отказа на правителството на Виктор Янукович да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Тогава от Вилнюс украинската делегация се завърна у дома без значителни резултати, което разгневи много украинци – журналисти, обществени активисти, опозиционни политици се събраха в столицата на Майдана на независимостта, в други градове спонтанно възникнаха “евромайдани”.

А след разпръскването и жестокия побой над студенти в нощта на 29 срещу 30 ноември започна още по-голяма вълна от протести – проевропейските демонстрации прераснаха в антиправителствени. Евромайдан се превърна в кървав сблъсък между демонстранти и силите на реда и завърши с бягството на тогавашния президент Виктор Янукович в Русия, в Ростов-на-Дон.

Събитията от 21 ноември по-късно ще бъдат наречени Революция на достойнството, а на държавно ниво ще бъде решено 21 ноември да се чества като Ден на достойнството и свободата.

Изданието “Телеграф” припомня какви стъпки предприе Украйна за среща с ЕС след края на Евромайдана. И така:

2014 г. – след като Янукович избяга в Русия, Украйна и Европейският съюз подписаха същото споразумение за асоцииране, което половин година по-рано предизвика протестите. Политическата част беше подписана на 21 март по време на извънредната среща на върха Украйна-ЕС. От името на Украйна документът беше подписан от тогавашния премиер Арсений Яценюк. А на 27 юни икономическата част беше подписана на заседание на Съвета на ЕС от тогавашният президент Петро Порошенко. Икономическата част засягаше зоната за свободна търговия.

Всички тези стъпки към Европа се реализираха, когато сигурността на Украйна беше застрашена: започнаха военни действия в Донбас, а Русия чрез “зелените човечета“ и колаборационистите започна да окупира Крим. Някои ще го нарекат “анексия”.

Със споразумението не всичко беше просто – документът за асоцииране все още трябваше да бъде ратифициран. Процесът беше усложнен от консултативния референдум в Холандия през 2016 г., на който мнозинството от гласувалите се противопоставиха на одобрението на Споразумението за асоцииране с Украйна. След това процесът на ратификация на споразумението беше спрян.

17 май 2017 г. – Европейският парламент и Съветът на ЕС приеха решение за безвизово пътуване за украинци. Той влезе в сила на 11 юни и позволи на украинците с биометрични паспорти да пътуват свободно до страните от Шенген. Максималният период на престой в рамките на безвизовия режим е 90 дни в рамките на последователни 180 дни. В паспортните центрове веднага се извиха опашки за такива паспорти. Между другото, сред онези, които успяха да използват “безвизовия режим“, бяха стотици хиляди жители на окупирания Крим и отделни региони на Донбас. Някои от тях са били принудени да получат руски паспорти, но са запазили и украинските си документи.

Това беше много очаквана стъпка, тъй като лидерите на страната, които дойдоха на власт след Евромайдана, започнаха да обещават безвизово пътуване. Те настояха, че още в началото на януари 2015 г. украинците ще пътуват без визи, но датата на обещанията постоянно се отлагаше – срокът беше изместен с няколко месеца, след това с година. Безвизовият режим също изискваше определени усилия и реформи от страна на Киев, разработване на механизми за борба с корупцията.

На 1 юни 2017 г. Холандия приключи ратификацията на Споразумението за асоцииране с Украйна, а на 11 юли Съветът на ЕС официално приключи ратификацията. На 1 септември 2017 г. споразумението най-накрая влезе в сила.

През 2019 г. Украйна фиксира в Конституцията си курса за членство в Европейския съюз и НАТО.

През 2021 г. Европейският парламент одобрява резолюция от 42 страници за напредъка на реформите в Украйна, която предписва много подробно какво трябва да се промени за успешен процес на европейска интеграция. В документа той призовава за по-интензивна борба с корупцията и влиянието на олигарсите, а също така напомня за необходимостта от по-нататъшни реформи. В доклада се казва, че споразумението за асоцииране трябва да бъде актуализирано, за да “вземе предвид развитието на регулаторната рамка за икономическо развитие“. Европейският парламент отбеляза, че подкрепата му за Украйна ще зависи от степента, в която държавата изпълнява ангажиментите си към ЕС.

12 октомври 2021 г. – на 23-та среща на върха “Украйна-ЕС“ в Киев беше направена още една малка стъпка към ЕС, където беше подписано споразумението за Общото въздушно пространство. Това беше един вид “авиационен безвиз” едновременно за украинските и европейските въздушни превозвачи. Украйна трябва да има същите възможности, правила и стандарти в областта на въздушния транспорт, както в страните-членки на Европейския съюз. Но Върховната рада на Украйна ратифицира споразумението на 17 февруари 2022 г., а след една седмица започна войната.

На 28 февруари 2022 г. президентът на Украйна Володимир Зеленский, само четири дни след началото на пълномащабната руска инвазия, внезапно подава заявление за присъединяване на Украйна към ЕС.

1 март 2022 г. – Европейският парламент също неочаквано гласува в полза на резолюция, призоваваща институциите на Европейския съюз да работят за предоставяне на Украйна на статут на кандидат за членство в Европейския съюз. Между другото, руснаците по това време все още се надяваха да превземат Киев и бяха на няколко десетки километра от столицата.

16 март 2022 г – Украйна се присъедини към обединената енергийна система на континентална Европа ENTSO-E една година предсрочно. Енергийните системи на Украйна и Молдова са напълно синхронизирани с електроенергийната мрежа на континентална Европа.

През юни 2022 г. Украйна получи статут на кандидат за ЕС. Но Европейската комисия посочи седем препоръки:

– реформа на Конституционния съд;

– продължаване на съдебната реформа – Висшият съвет на правосъдието и Висшата квалификационна комисия на съдиите;

– засилване на борбата с корупцията;

– борба с прането на пари;

– антиолигархична реформа;

– приемане на медийно законодателство;

– завършване на реформата на законодателната рамка по отношение на националните малцинства.

И през това време Украйна направи сериозни стъпки към членство. През февруари 2023 г. Европейската комисия публикува доклад, в който проследява опитите на Украйна да изпълни задълженията, изисквани от членството в ЕС, и предлага насоки за реформи. В доклада се посочва, че Украйна продължава да бъде стабилна демокрация, приближавайки се към Европейския съюз.

8 ноември 2023 г. – Европейската комисия препоръча на Европейския съвет да започне преговори за присъединяване с Украйна. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Украйна е изпълнила 90% от задачите, които са били предпоставка за започване на преговори. Но остават още няколко момента — да се финализират три от седемте блока, които се отнасят до борбата с корупцията, правата на националните малцинства и създаването на правна рамка за деолигархизация.

Сега Украйна чака срещата на върха на ЕС на 14-15 декември, на която трябва да бъдат ратифицирани решенията на Европейската комисия. А през март 2024 г. ЕК ще публикува друг доклад, в който ще оцени как Украйна се е справила с тези три точки. Официалният старт на преговорите ще бъде обявен, след като бъде одобрен от всички страни-членки на ЕС.(УВести)