София, 20 ноември 2023.- И този път имам усещането, че докато не особено далеч от нас героите се отбраняват от мордорските сили на архи-злодея, тук дребният народец или прекланя покорно глави пред второкласни злодейчета, или по балкански се придърпваме един друг обратно в казана, пиеше във Фейсбук Иван Калчев-Глиги – доброволец в Украйна.
Когато заминавах през пролетта, силно се надявахме на предстояща сериозна контраофанзива. После и лятото отмина без такава да се състои, а през септември дори не се говореше за нещо подобно на миналогодишната кампания, когато се придвижвахме с десетки километри на ден, освобождавайки окупираната територия в Харкивска област. Сега идва зима и колкото повече време минава, толкова по-невероятно става да видим такива успехи.
Имам лични впечатления от две направления от фронта и в доста по-голяма степен от миналата година – от градовете в тила, но ще пиша в следващите дни чак след като осмисля какво е безопасно да се разкрива – информационната война е станала още по-жестока и всяка изпусната информация може да доведе до жертви. Снимките, които мога да публикувам, са съвсем малко.
Българският дрон Албатрос БД1 бе приет на въоръжение, но нямаше подходящи тактически задачи, така че стои в резерв. Много ми се искаше да се похваля с успешно изпълнени мисии с него, но реалността на фронта не зависи от моите желания.
С изненада открих, че джипът, който оставих миналата година, още е в движение и се ползва, което го нарежда сред най-дълго издържалите машини на фронта.
За година и половина нивото на професионализъм в ЗСУ (Въоръжени сили на Украйна – б.”УВести”) се е повишило в огромна степен. Наблюденията ми са най-вече върху използването на дронове, но и по отношение на комуникации и координация много от недостатъците са преодолени. Съответно, виждам и все по-малко смисъл от участието на чужденци, които не владеят езика перфектно.
За тези шест месеца съзнателно се сдържах да не коментирам “ex Scythia” тукашната политика. Критиките срещу “сглобката” са известни, но от моята гледна точка за компромисите си струваше, за да се позиционираме от правилната страна на историята и геополитиката. За бездействията и гафовете обаче оправдание няма. Няма и полза от мрънкане и тролене в социалните мрежи, ако нямаш готовност лично да се захванеш да градиш нищо по-добро, заключава Иван Калчев.