Киев, 18 ноември 2023.- Режимът на Путин се държи здраво, така че САЩ и съюзниците им се нуждаят от нова дългосрочна стратегия за възпиране, пише Wall Street Journal.

Путин устоя на всички опити на Запада да отмени нахлуването си в Украйна, а режимът му все още не рухва.

Путин има основание да смята, че времето е на негова страна. На фронтовата линия няма признаци, че Русия губи това, което се е превърнало във война на изтощение. Руската икономика е разклатена, но не е в руини. По парадоксален начин властта на Путин се засили след неуспешния бунт на Евгений Пригожин през юни. Народната подкрепа за войната остава стабилна, а подкрепата на елита за Путин не се е разпаднала.

Обещанията на западните официални лица за съживяване на собствената им отбранителна промишленост се сблъскаха с бюрократични затруднения и спънки по веригата за доставки. В същото време санкциите и контролът върху износа възпрепятстват военните усилия на Путин в много по-малка степен от очакваното.

Руските отбранителни заводи увеличават производството си, а наследените съветски заводи превъзхождат западните, когато става въпрос за така необходимите продукти като артилерийски снаряди.

Технократите, отговорни за управлението на руската икономика, са доказали, че са устойчиви, адаптивни и изобретателни. Повишените цени на петрола, отчасти благодарение на тясното сътрудничество със Саудитска Арабия, пълнят държавната хазна. За разлика от тях Украйна е силно зависима от паричните потоци от Запада.

Путин може също така да погледне със задоволство на външнополитическия си опит. Инвестициите му в ключови взаимоотношения се отплащат. Китай и Индия осигуриха важна подкрепа за руската икономика, като увеличиха вноса на руски петрол и други суровини. Вместо да се тревожи за загубените пазари в Западна Европа или за нежеланието на Пекин да пренебрегне санкциите на САЩ и ЕС, Путин реши, че в краткосрочен план е по-изгодно просто да стане младши партньор на Китай в икономическата сфера. Стоките от Китай съставляват почти 50 % от руския внос, а водещите руски енергийни компании вече са се ориентирали към продажби в Китай.

Според вестника, е време да се премине към дългосрочна стратегия, която да засили и поддържа натиска върху режима в Кремъл. Не бива да се правят илюзии, че някаква комбинация от краткосрочни стъпки ще е достатъчна, за да принуди Путин да се откаже от войната.

Журналистите отбелязват, че западните лидери прибягват до магическо мислене за поражението на Русия и разчитат на санкции, успешна украинска контраофанзива или прехвърляне на нови оръжия. Някои се надяваха на свалянето на Путин.

Днес политиката на сдържане означава продължаване на западните санкции, дипломатическа изолация на Русия, предотвратяване на намесата на Кремъл в американската вътрешна политика и укрепване на възпиращата и отбранителната позиция на НАТО. Това ще рече и намаляване на всички щети, причинени от войната на Путин: дипломатически, информационни, военни и икономически.

Отбелязва се, че противно на всички прогнози Украйна устоя на руския натиск и за по-малко от две години опроверга десетилетие на руска военна модернизация. Подкрепата на Украйна в нейната борба и снабдяването й с оръжия и боеприпаси е най-спешният и икономически ефективен елемент от западната стратегия.

Не по-малко важно е да се помогне на Украйна да се ориентира към полагащото й се място в Европа. Нито една посткомунистическа страна в Европа не е преминала през това, през което Украйна преминава сега. Възстановяването на страната ще бъде дело на цяло поколение не само за нейния народ, но и за многобройните ѝ приятели, партньори и съюзници.

Поддържането на сплотеността и решимостта на западните съюзници ще бъде от съществено значение за лидерите от двете страни на Атлантическия океан. Кремъл отдавна е овладял изкуството да вбива клинове между САЩ и техните съюзници. За съжаление, перспективата за евентуалното оттегляне на Путин от сцената вече предизвиква разговори за ново стратегическо отваряне към Русия, което би могло по някакъв начин да измъкне Москва от прегръдката на Китай.

Но трябва да бъдем изключително предпазливи, когато даваме предимство на всяко ново ръководство в Кремъл. Бившият президент Рейгън се нуждаеше от много убеждаване, преди да почувства, че Михаил Горбачов е различен от съветските си предшественици. Сега това предизвикателство е значително по-трудно, като се има предвид, че който и да замени Путин, ще трябва да сложи край на войната и да започне истински, сериозни преговори с Киев.

САЩ и техните съюзници трябва да са наясно с дългосрочния характер на това начинание. Краят на войната, когато и да се случи, едва ли ще потуши конфронтацията между Русия и останалата част от Европа. Украинците и техните приятели с право искат да видят възхода на една просперираща, независима Украйна, която е сигурна и напълно интегрирана в политическия и икономическия живот на континента. Путин и неговите наследници биха възприели това като окончателно поражение на Русия. Те ще направят всичко по силите си, за да го предотвратят, пише Wall Street Journal.(УВести)