Той е категоричен по въпроса, чий е Крим –  украински, защото има международно право!

София, 15 ноември 2023.- Васил Терзиев е приютил семейства украински бежанци – майки с деца от Одеса, съобщи той пред OFFNews.

В разговор с главния редактор Владимир Йончев и зам.-главния редактор на OFFNews Мая Младенова Васил Терзиев отговори на въпроси от читателите на медията, събрани през последните дни от редакцията.

– Въпрос, който се зададе на последните президентски избори – чий е Крим?

– Украински. Има международно право и по тази тема също съм изразявал своята позиция – чий е Крим и на чия страна е правото, и къде трябва да бъдем ние. Какво ми е мнението за неутралитета – Макиавели добре го е казал: когато гониш неутралитет, си презиран от победителите и мразен от победените. Така че е много важно да имаш принципна позиция за това от коя страна на историята стоиш.

– Спомняте ли си деня 24 февруари 2022 г. и как приехте новината за започването на руската агресия в Украйна?

– Не можех да повярвам. В крайна сметка месеци наред гледаш струпване на войски – били учения, не било война, само луд можел да си помисли, че някой друг може да напада суверенна страна в Европа и се оказа, че всъщност е абсолютно възможно и то се случи. Бях много изумен, че това нещо се случва в една модерна Европа. Тъжен ден.

– Когато започнаха да идват украинските бежанци, срещнахте ли тези хора, говорихте ли с тях?

– Да, и много пъти съм казвал, че за да разбереш убежденията на един човек, трябва да проследиш как е “гласувал“ с портфейла, времето и репутацията си – нещата, които са ценни за него. Аз от първия ден съм подкрепял организациите, които са се борили с този проблем, които са правили много курсове до Украйна да докарат хора оттам, за да помогнат и да ги настанят в България. Самият аз приютих семейства в моя къща, на други плащах наема, докато се установят, така че съм показал моето отношение с конкретни дела.

Приютих жени с деца. Мъжете им са на фронта, а жените с децата са дошли тук с по един куфар и един вързоп в багажника – каквото са могли да вземат от Одеса. Семействата бяха от Одеса. Тъжна история. И те не можеха да повярват какво се случва. Историите, които те разказваха, бяха много интересни – за това как имат роднини в Москва и други руски градове и им обясняват, че ги бомбардират. От другата страна им казват: „То не е възможно. При нас по телевизията казват друго.“ Украинците им казват: „Бомбите падат до нас и това не е въпрос на мнение. Ти си ми сестра и аз ти казвам какво се случва. Тя казва: не, не е възможно”

– Абсурдно е някой да казва, че няма такава война…

– Стотиците хиляди убити говорят за съвсем друго нещо, както и няколкото милиона души, които са били принудени да се изселят оттам, където са живели. Тъжно е, че се случват подобни неща в Европа. Когато четеш в учебниците за Втората световна война, някак си вярваш, че това не може да стане и сме научили някакви уроци. Виждаш, че всъщност каквото и да сме научили в рамките на няколко десетилетия, сме много склонни да го забравим.