Киев, 11 ноември 2023 г. – Независимият експерт и журналист Иван Киричевский представи преглед на ситуацията на фронтовата линия в периода 5-10 ноември т.г.

Ако разгледаме общите тенденции, на пръв поглед картината на бойните действия може да изглежда непроменена, така че не е необходимо да й се дава допълнителна характеристика.

Но, от друга страна, всеки ден на стабилна ситуация на фронта, за която в момента се борят нашите войници, е всеки ден, в който Украйна може да намери решение за прекратяване на “позиционната война” и ускоряване на темповете на бойните действия против врага. И ако разсъждаваме от тази гледна точка, ще видим следното.

Авдиивка

Направлението Авдиивка – през месеца на щурмовете руската армия загуби 7500 войници и повече от 200 бройки техника.

Но тъй като тези загуби са по-малко дори от 25% от първоначалната численост на руските войски, окупаторите все още са в състояние да провеждат щурмови операции и да обсаждат Авдиивка.

Фактът, че руските окупатори значително са увеличили използването на безпилотни летателни апарати в близост до Авдиивка, означава само, че руснаците разработват формат за използване на ударни дронове вместо леки бронирани машини за подкрепа на своите щурмови групи.

В опита си да пробие нашата отбрана край Авдиивка врагът разчита не само на маси пехота, но и на огнева мощ: в допълнение към авиацията и големия брой хвърлени крилати бомби руснаците прибягват до масово използване на “класическа” артилерия, ракетно-касетъчни боеприпаси и танкове с огнехвъргачки ТОС-1 “Солнцепек”.

Според открити източници (ресурс на профила на GMK Center) от Авдиивския коксохимичен завод е евакуирано цялото ценно оборудване и целият цивилен персонал.

Това, от своя страна, може да означава, че контролът върху територията на завода изцяло се намира в ръцете на нашите защитници.

Бахмут

Направление Бахмут – трябва да отбележим, че в сраженията за самия Бахмут настъпи нов етап, в който едновременно се опитват да напредват и нашите войски, и противникът.

Рашистите не само се опитват да си върнат изгубеното в района на Андриевка и Клишчиевка, но се опитват да окажат натиск и в района на Берхивка.

По-рано имаше публично достъпна информация, че групировката на руската армия там разполага с повече от 50 000 войници и, очевидно, това число остава непроменена поради подкрепленията, които могат да дойдат от територията на Руската федерация.

Купянск и Лиман

Купянск и Лиман – има показателни статистически данни, че за един месец боеве тук руснаците са загубили почти 1500 войници и над 200 единици техника. Това, всъщност, обяснява динамиката на бойните действия в тези части на фронта – оказва се, че командването на руската армия е по-чувствително към загубите на техника, отколкото към загубите на жива сила.

Мариинка

Районът на Мариинка остава най-горещата точка в момента, въпреки че фронтовата линия изобщо не се движи.

Причината за това упорство на противника се обяснява по-специално с постоянните и ефективни удари на украинските въоръжени сили по военните обекти на окупаторите в Донецк. Очевидно “ударът” по центъра за обучение на БЛА е бил особено болезнен за тях.

Южният фронт

Югът като цяло – ако обобщим всички откъслечни данни, налични в публичното пространство, ще получим следната картина.

В посока Запорожие рашистите също постоянно и активно атакуват, но това все още не е получило подобаващо медийно внимание.

Все пак любознателните OSINT-ъри от DeepState са регистрирали също, че в района на Вербивка нашите войски са постигнали нов тактически успех и настъпление по линията на фронта сутринта на 10 ноември.

Динамиката на бойните действия в района на левия бряг на Херсон сега ясно се определя от факта, че нито нашите войски, нито окупаторите разполагат с достатъчно жива сила и ресурси, за да ускорят темпото на бойните действия.

Но не бива да забравяме, че там се намират и укрепленията на т.н. линия на Суровикин, а пробивът на укрепената отбранителна линия на противника е изключително трудна задача и дори преодоляването на “зъбите на дракона” не е толкова просто и не се свежда до “преобръщане на пирамидата”. Ето защо определено не си струва да се правят обещаващи съобщения на левия бряг на Днепър точно сега.

В откритите си ресурси руските нашественици се оплакват, че нашите войски на левия бряг изглежда имат предимство по отношение на електронната война, безпилотните самолети и интензивността на артилерийската поддръжка.

В същото време расистите тук разчитат на “авиационен терор”, т.е. активно хвърляне на управляеми бомби, като ролята на авиацията се изпълнява от самолети.

В доклада на пресслужбата на ГУР към министерството на отбраната на Украйна от 5 ноември за участието на служители на ведомството в един от съответните форуми е използван следният интересен пасаж: “Коментирайки перспективите на щурмовите специални сили на ГУР на Украйна, нашите офицери подчертаха важността на развитието на технологичния компонент – на първо място безпилотните оръжия”.

Може би именно тук се крие един от ключовете за преодоляване на “позиционната безизходица” на фронта.

През последните дни военното и политическото ръководство на Руската федерация заяви за предполагаемо 7-кратно увеличение на производството на танкове, или почти 2100 машини през 2023 г. И за ускоряване на мобилизационните процеси със скорост до 25 000 войници през последните 2 седмици.

Възможно е руснаците да имат много груба оценка на броя на танковете и тя вероятно включва всичко – нови машини от завода, стари Т-55/Т-62 и ремонтирани танкове след боевете.

Отворен е и въпросът за темповете на руската мобилизация по отношение на това колко бързо могат да изпратят такова попълнение на фронта.

Но като цяло този ред от цифри може да даде увереност на военното и политическото ръководство на Руската федерация, че те са в състояние поне да възстановят загубите си, без да “пренапрягат силите си”, и следователно са в състояние да водят дългосрочни военни действия против нашата страна.

Руският арсенал

ГУР на Украйна също публикува актуализирани данни за руския арсенал, който вече разполага с 870 ракети с далечен обсег на действие от всички видове. Това обаче разкрива една интересна тенденция:

– оказва се, че още през май 2023 г. темповете на производство на дозвуковите ракети Х-101 и “Калибър” в руския военнопромишлен комплекс са достигнали тавана от приблизително 30 единици на месец и дори през октомври тази цифра не се е променила;

– докато темпът на производство на балистични и крилати ракети “Искандер” рязко се увеличи 6 пъти за 6 месеца – от 5-6 балистични и 1-2 крилати ракети през май 2023 г. до 30 балистични и 12 крилати ракети през октомври 2023 г.(УВести)