Киев, 18 октомври 2023.- На фронта се водят битки за изгодни позиции, които да помогнат на всяка от страните да премине от тактически стъпки към стратегически.

При подготовката на статията журналистката от “РБК-Украйна” Юлия Акимова е използвала коментарите на военните експерти Олексий Гетман, Петър Черник и Павло Нарожний, както и информация от официални източници.

В петия месец на украинското настъпление може да изглежда, че и руската армия, и Въоръжените сили на Украйна са вкарани в битки за метри земя на фронтовата линия, но това не е така.

Почти по всички направления се водят тежки битки, в които окупаторите не постигат значителни успехи и търпят загуби както в личен състав, така и в бойна техника. Експертите, анализирайки хода на военните действия, днес ги наричат ​​стратегическа рутина. И в тази рутина инициативата е по-скоро на страната на украинската армия.

Авдиивска крепост

Днес в Авдиивка (Източна Украйна) е поредният етап от тежки битки и, съдейки по всичко, той също скоро ще приключи. Противникът иска да обкръжи този град от север и юг – от Красногоривка и Водяне, като също се опитва да атакува “челно” от района на Крута Балка. По приблизително същата схема окупаторите превзеха Соледар и Бахмут. Според военни анализатори, руската армия отново “точи зъбите” на Авдиевка, губейки голям брой личен състав.

Само наскоро окупаторите загубиха почти цяла дивизия – 5 хил. убити, други 10 хил. бяха ранени. Освен това, според BILD, руската армия е загубила повече от 60 танка, бронетранспортьори и друга военна техника само в последните битки в Авдиивка. Въпреки всичко, руснаците продължават да трупват силите си и скоро може да опитат отново да атакуват Авдиивка.

Има две цели за превземането на града. И една от тях несъмнено е военна. Авдиивка е един от най-близките до Донецк градове и е под контрола на ЗСУ, което създава затруднения на руските окупатори. Всъщност, цялата Донецка област е агломерация, в която един град “прелива” в друг. Близо до Авдиивка е град Ясинувата, където се намира голям железопътен възел. На 5 км от града има и летище Донецк, а малко по-нататък окупираната Горливка.

По този начин, намирайки се в Авдиивка, украинските военни могат да държат под огневи контрол едновременно няколко стратегически важни точки и логистични възли за руснаците, отбелязва военният експерт Павло Нарожний.

“Авдиевка е такъв апендикс в отбраната на врага. Тя влиза дълбоко в 10-километров клин. А за врага това е болезнена ситуация. Колкото по-къса е линията на фронта, толкова по-добре. Те трябва да изравнят фронтовата линия така, че да могат да опростят ситуацията край Донецк, защото там е много напрегнато“, отбелязва Нарожний.

Друга цел е политическа. Първо, наближават избори в Русия, на които настоящият президент Владимир Путин иска да “продаде” личната си победа на руснаците. Бахмут, който беше превзет от “Вагнер”, не е особено подходящ поради конфликти между руското военно ведомство и бившия лидер на ЧВК “Вагнер” Евгений Пригожин. Сергей Шойгу и, съответно, Путин трябва да покажат своите постижения. И Авдиевка, колкото и странна да изглежда от гледна точка на миналогодишните амбиции, днес е напълно подходяща, отбелязва военният експерт Петро Черник.

“Путин трябва да отиде на избори с резултат, че е постигнал целите на т.н. специална военна операция. Не вярвам в никакви въстания на народа на Руската Федерация, но за елитите това е знак за неговата неспособност. Ето защо те щурмуват Авдиивка. Но от военна гледна точка това е самоубийство”, каза Черник.

Днес, въпреки многобройните опити да превземат Авдиивка, руснаците не са успели и има редица причини за това. Първата е мощни укрепления, които защитават ЗСУ. В Авдиивка има коксохимически завод – това е мащабна структура с бетонни стени и много подземни тунели. Много украински войници са били там с различни прекъсвания от 2014 г. и познават много добре тази територия.

Освен това, в близост до коксовия завод има хълм-терикон и по едно време руснаците се занимаваха поне него да превземат и да контролират тази височина. Но не успяха – изгодната позиция остана под контрола на нашите въоръжени сили.

Неспособни да поддържат постоянен огън поради “глада за снаряди“, руснаците използват авиация, хвърляйки над града управляеми бомби, главно от Су-25. Но за да могат боеприпасите да ударят точно целта, пилотът трябва да лети възможно най-близо, т.е. да навлезе дълбоко в предната линия. Това е голяма опасност за руската армия – само за седмица въоръжените ни сили свалиха три щурмови самолета. Затова самолетите летят на разстояние около 30 км, рязко набират височина и пускат бомбата. Съответно, се губи точността на попадение, но проблем за нас има.

Заслужава да се отбележи, че в нощта на 16 срещу 17 октомври наши войници от Силите за специални операции (ССО) проведоха операция, по време на която бяха обстреляни летища в окупираните Луганск и Бердянск. В резултат руснаците загубиха девет хеликоптера, специално оборудване, система за ПВО, складове за боеприпаси. Ударите също повредиха пистите и поразиха жива сила на противника. Следователно е вероятно окупаторите да не могат да обстрелват Авдиивка от щурмова авиация известно време.

Опитвайки се да избутат украинската армия и да превземат града, руснаците хвърлят огромно количество ресурси в Авдиивка. И ако те могат да мобилизират, според различни оценки, от 1,5 до 3 млн. души, то те не могат да произвеждат техника в такова количество, особено ако говорим за бронирани машини. Ето защо са в ход различни “иновации“, казва военният анализатор Павло Нарожни.

“Вече видяхме разни “екзотични“ единици техника – някакви мотолиги, на които заваряват бронирани кули, картечници. Това означава, че им липсва бронирана техника, същите бронетранспортьори и танкове. Когато се извършват щурмове, тази техника се унищожава успешно или на минни полета, или с помощта на ПТРК. Тези дни, когато има щурмове там, виждаме, че там са унищожени 30-40 танка, това е сериозно количество”, каза Нарожни.

Подобна ситуация вече имаше в битките за Вугледар, където по време на триседмичната противостоене Русия загуби най-малко 130 танка и бронетранспортьора.

Пълзяща офанзива на Бахмут

Самите войници, които записват своите битки, разказват подробно за посоката на Бахмут. Във видеоклиповете, редовно публикувани от нашата 3-та щурмова бригада, полетата край Бахмут са покрити с дим от снаряди, навсякъде има кратери, където войниците се крият от куршуми, и неравни линии от изгорели храсти.

Според военни наблюдатели, ситуацията тук наистина е тежка, но не безнадеждна. Днес битките край Бахмут се наричат ​​”пълзящо настъпление“ на въоръжените ни сили, които напредват дълбоко във фронта.

“Всеки ден Въоръжените сили на Украйна отхапват някаква част от фронта. Всичко е насочено към затваряне на този котел, въпрос на време е кога руснаците ще трябва да се измъкнат оттам. Не виждам никакви перспективи за руско настъпление там“, каза Нарожни.

Картата на DeepState ясно показва, че основните битки се водят на юг от Бахмут – в Клишчиивка и Андриивка. Тактиката е проста – да обкръжим Бахмут от север и от юг, да контролирате логистичните пътища на нашествениците и по този начин да принудите руснаците да напуснат Бахмут или да се предадат.

Бойните сблъсъци в Бахмутско направление се водят редовно, врагът държи въоръжените сили под силен огън и използва авиация. В същото време въоръжените ни сили, намирайки се в такива условия, успяват не само да отблъснат атаки, но и да унищожат оборудването на руската армия, например гаубици “Мста-Б“ или артсистема “Пион“. Междувременно руснаците преместват резерв за контранастъпление на север от Бахмут и според ръководителя на пресслужбата на Източната ни група войски Иля Евлаш “ще бъдат унищожени“ поради загубата на позициите си в южната част на страната.

Първоначално руснаците, след като превзеха Бахмут, искаха да го използват като плацдарм за по-нататъшно настъпление. Там окупаторите планираха да натрупат голямо количество ресурси и да пробият фронта към Купянск-Лиманската групировка на север и към Вугледарската на юг. По този начин руската армия планираше да затвори ЗСУ, заобикаляйки ги от южния и северния фланг. Интензивните боеве на няколко километра от Бахмут попречиха на тези планове, така че самият Бахмут сега изглежда не като предмостие, а като крайна цел на окупаторите, отбелязва военният експерт Олексий Гетман.

“Руснаците казаха за Бахмут, че това е едва ли не победа във войната, сравниха го едва ли не със Сталинград. За тях е неприемливо сега да загубят Бахмут. Нито цивилното население в Руската Федерация, нито военните ще разберат. Ние избрахме тактиката да обкръжим този град от север и от юг“, отбелязва експертът.

Що се отнася до Купянск-Лиманското направление, в последно време не е имало пробив нито на противника, нито на въоръжените ни сили. Този район остава едно от основните направления в нейното настъпление. Но през последните дни врагът успя да напредне там само на няколкостотин метра в района на Орлянка. Противникът иска да напредне към Купянск преди настъпването на зимните студове, но украинските военни са оборудвали инженерни позиции и минно-експлозивни заграждения пред които руснаците понасят загуби. Само за последното денонощие Въоръжените сили на Украйна са ликвидирали 163 окупатори и 24 единици техника, съобщава Евлаш.

Южният фронт: ситуацията около Роботине и линията “Суровикин”

В края на юли стана известно, че украинските войски поемат към Роботине в Запорожка област. Селището е освободено на 22 август. Ако погледнете картата, можете ясно да видите, че освободеното село е буквално вклинено във фронтовата линия. Сега руските войски се опитват да заобиколят Работине от фланговете и да обкръжат украинските сили, които, след като освободиха селото, се приближиха до основната отбранителна линия на окупаторите – така наречената линия “Суровикин”. Това е сложна мрежа от различни укрепления, окопи, “змейски зъби” и всичко, с което руснаците са успели да го оборудват по време на окупацията. За тях е важно не само да обкръжат въоръжените ни сили, но и да им попречат да преминат отвъд тази отбранителна линия. Затова в района на Роботине прехвърлиха десантно-щурмова дивизия, която държи отбраната и се опитва да настъпи. Въпреки че на места в района на Роботине и Вербове, украинските части вече преодоляха първите позиции на линията “Суровикин” и дори са започнаха да използват бронирана техника в този район.

Друга причина, поради която руснаците се страхуват от пробив на въоръжените ни сили, е железопътната линия, която условно минава през пунктовете “Волноваха-Токмак-Джанкой” и отива по-навътре в Руската Федерация. Това е важна логистична верига за руснаците – с нейна помощ те снабдяват армията си с техника и жива сила. По същата причина през последните дни окупаторите са активни на юг от Мариинка – да нокаутират въоръжените сили възможно най-далече от Волноваха.

Украинските въоръжени сили държат железопътната линия под огън, но дори да я унищожат в един от възлите, стратегически украинските военни ще постигнат само малко забавяне на доставките, тъй като инженерните сили на Русия могат бързо да я възстановят. Ето защо е важно да вземем пътя под действителен контрол. Според Гетман, за да имат резервен маршрут за доставки, руснаците са докарали около 5 хил. военни в окупирания Мариупол.

“Сигурен съм, че строителните батальони са пристигнали, те ще направят път по крайбрежието на Азовско море, за да има логистична артерия. Защото ако прережем и железопътната линия, и Керченския мост, те просто няма да могат да транспортират каквото им трябва. И това, което имат в оперативни складове, ще свърши след месец-два”, отбеляза Гетман.

Ако въоръжените ни сили успеят да преминат линията “Суровикин” и да овладеят железопътната линия, пътят към Токмак и Мелитопол ще им бъде отворен. “Следва степта. Наситихме се с колесна техника, можем да се движим в бързи ударни колони и те го разбират прекрасно. Ако условно отидем до Млечен лиман и се установим там, те няма да имат изход към Крим, “, добави Черник.

Що се отнася до Херсонското направление, днес ситуацията там не се е променила. Войниците на ССО водят точкови битки, но климатичните условия не позволяват нито на въоръжените ни сили, нито на окупаторите да водят големи сражения. Така че руснаците се фокусираха върху обстрела на десния бряг на Херсонска област, като редовно убиват цивилни.

Според експерти, днес руснаците имат две основни цели – да достигнат границите на Донецка и Луганска област и да задържат Бахмут. Ситуацията с последното е ясна. Що се отнася до преминаването към границите на регионите, това е необходимо на Путин, за да “легализира територията си”, което дори беше записано в конституцията на Руската Федерация. Според Черник, ако руската армия успее в това, тя ще се оттегли от юг и ще обяви края на войната, настоявайки, че сега тя се води единствено по вина на украинците.

“Всеки божи ден, не знам колко дълго – може би месец, може би два, ние ще бъдем в зоната на стратегическа рутина. Имаме две стратегически цели – бързо да обкръжим Бахмут и да пробием линията “Суровикин”. Две стратегически цели има противник – да задържи Бахмут на всяка цена и да стигне до административните граници на Луганска и Донецка области. Всичко ще става под знака на тези четири фокуса, докато една от страните не реализира целта си. И така ще бъде дълго време”, добави Черник.