Киев, 09 октомври 2023.- Основният извод, който частта от света, която се смята за цивилизована и демократична, трябва да направи в момента, е, че “оста на злото” съществува, пише украинският политолог Петро Олешчук.

“Това вече не е журналистическа метафора или образно сравнение. Това е съвсем реален геополитически съюз на Русия, Иран и Китай (и редица сателити на последния). Да, той не е някакво формално сдружение, основано на договори и тържествени подписи, но е реалност. Реалност, която се основава на най-важното. Ползата за участниците.

В същото време не е необходимо страните дори да изясняват своята позиция. Основното е обменът на ресурси и всичко необходимо. Сега, например, Иран води война против Израел с помощта на свои “прокси”, верни хора. Китай и Русия се ограничиха с официални изявления, в които призовават за “мир”, а Китай спомена и “палестинската държава”, която трябва да бъде създадена.

Но не това е важното. Това, което има значение, е, че всяка от страните има нещо, от което другата се нуждае. Руската Федерация разполага с почти неограничени природни ресурси, с опит за водене на истинската съвременна война, а Иран има много “проксита”, много различни оръжия, включително открито терористични, и богат опит в тероризма. Китай има свръхмощна икономика със значителен военен потенциал и се нуждае от ресурсите на Русия. Всяка от тези държави има свои собствени “сфери” и е готова да ги признае пред други участници. И най-важното, те виждат Запада като враг и са готови за му противостоят.

И това е напълно достатъчно за съюза. В края на краищата интересите работят много по-добре от документите. И ние можем да видим резултатите от това сътрудничество. Руските ресурси отиват в Китай, а оттам се връщат чиповете и необходимата електроника. Иранските дронове-камикадзе се използват широко от руските войски, които на свой ред дават “обратна връзка”, как се воюва с тях, което позволява те да бъдат подобрявани. Иранските “прокси” във войната против Израел използват руския опит в съвременната война.

Предимството на автокрациите в съвременния свят е, че те не изискват дълги процедури на обсъждане и години за разработване на решения. Няколко диктатори се срещат, разговарят и готово – споразумението е налице и започва да действа. А останалата част от света продължава да живее в миналото, разглеждайки всяка ситуация като отделна, “автономна”.

Докато “злото” се обединява и работи в името на общите интереси, отсрещната страна се стреми да сключи някакви “пактове за ненападение” с отделни части на “злото”. Идеята със сигурност е интересна, но не работи. “Оста на злото” ще работи все по-синхронно, независимо дали някой на Запад иска да го признае, или не.

Показателно е, че Руската Федерация напоследък се примирява с ролята на “младши партньор”. Всъщност, тя е изтласкана от Южен Кавказ и изглежда, че това напълно устройва Кремъл. След като Азербайджан възстанови териториалната си цялост, Москва няма за какво да се хваща там. Не, РФ разбира, че не може да поддържа старите си амбиции, така че трябва да приема ролята на младши партньор, защото само наличието на ресурси не е основание за сериозна роля. Но Русия е голяма късметлийка, че в днешния свят има много авторитарни, империалистически и агресивни режими, с които лесно могат да намери общ език.

Кремъл очевидно вече не претендира да бъде нещо особено. Те искат единствено да подкрепят режима, да гарантират запазването му и да помагат със “зоната на влияние”. В замяна партньорите ще получат ресурси и много други ценни възможности. Включително и изпитания на оръжия.

Ще признае ли Западът това? Ще видим. Изглежда, че те са склонни да се придържат към един свят, който вече не съществува и никога няма да съществува, където е възможно да се преговаря поотделно с всички авторитарни режими и да се получи “стабилност”. Но такова нещо като стабилност няма да има, смята Петро Олешчук, чиято статия публикува “Главком“.(УВести)