Бившият идеолог н Кремъл смята, че Украйна е “западна халюцинация”. Светът  трябва да се управлява от Запада, Глобалния юг и… Великия Север

София, 30 септември 2023.- Desperate times call for desperate measures, казват англичаните. Преводи може да има всякакви, но в случая, с който мисля да ви занимая, най-добре ще пасне: “Безнадеждните времена предизвикват безумни действия”, пише в “Дневник” политологът проф. Евгени Дайнов.

Безнадеждни са към днешна дата делата на Русия в Украйна. Руските официални лица както винаги лъжат, че всичко върви по план, но на международната арена все по-отчаяно молят за преговори, с помощта на които да се изнижат от бойното поле. Безумното действие дойде тия дни: бившият идеолог на Путин Владислав Сурков (59 г.) наруши дългогодишно мълчание и публикува странна статия под заглавието “Раждането на Севера”.

В апогея си, допреди десетина години, Сурков бе известен с това, че на всеки етап от заздравяване на диктатурата на Путин произвеждаше псевдотеоретична конструкция, която да облече съответния етап в някакви лъскави философски одежди.

От него дойде формулировката “суверенна демокрация”, която означаваше следното: Русия може да е подписала всякакви международноправни документи за спазването на всякакви човешки права, но тя е суверенна държава и никой не може да ѝ държи сметка дали изпълнява тези свои задължения. Започнаха убийствата на журналисти и политици, изселването на предприемачи с еднопосочен билет към Сибир. Руският суверенитет бе практикуван във вида, описан от нацисткия политически философ Карл Шмит: Суверенитетът е това да правиш каквото си искаш и най-вече – да нарушаваш принципи и договори.

Впоследствие Сурков подари на Путин концепцията за “вертикала на властта”. Идеята беше следната. След като Русия установи своя суверенитет на международната арена, т.е. правото да прави каквото си иска, последва установяването на същия вид суверенитет, този път на Путин, вътре в страната. “Вертикала на властта” обозначаваше ситуация, в която властта не произтича отдолу, от народа, а отгоре – от господаря Путин. Той е независим от народа си и, бидейки суверен, никой за нищо не го контролира. Прави каквото си иска, а всички са длъжни да се подчиняват.

По време на първото руско нахлуване в Украйна Сурков някъде сгази лука и бе отстранен от поста “главен идеолог”, който бе поет от откровения клерикален нацист Александър Дугин. През 2020 г. – в процеса на подготовка на руското нахлуване в Украйна – Сурков бе освободен и от административните длъжности, които заемаше в Кремъл. По-късно написа: “Такова нещо като Украйна не съществува”, и препоръча към украинците да бъде приложена “сила с цел постигането на братски отношения”. Очевидно се надяваше тази нова негова концепция (“сила с цел братство”) да го върне в Кремъл, но това не се случи. Остана си вън от властта.

Тия дни, усетил слабостта на Кремъл, се опитва да се върне на сцената с нова концепция – “Великия Север”. Тук виждаме сериозна промяна в нагласите на автора.

Предишните Суркови концепции подгряваха темата за суверенизма в нацисткия вариант на Шмит, съобщавайки следното: 1. Русия си запазва правото да прави каквото си иска и никой копче не може да ѝ каже. 2. Путин си запазва правото да прави каквото си иска и никой копче не може да му каже. 3. Русия също така си запазва правото да се бори за братски отношения със съседни народи, като използва сила срещу тях. Накратко: Гледайте си работата, ние сме най-силни и като такива правим каквото си искаме против когото си искаме.

Концепцията за “Великия Север” е точно обратното на всичко това. Статията наистина започва с обичайното руско твърдение, че в ситуацията с Украйна Западът нищо не разбира. Тук обаче виждаме една допълнителна, чисто Суркова финтифлюшка. Според него Западът си мисли, че Украйна е като онова митично християнско кралство “отвъд Нил”, управлявано от “презвитер Йоан”, което великите сили са търсили като съюзник, за да колонизират Африка и Азия през XV век. Не са го намерили, защото никога не е съществувало. Днес, твърди Сурков, Западът си представя, че Украйна е онзи негов съюзник, с помощта на който ще пречупи Русия. Само че Украйна съществува толкова, колкото кралството на презвитер Йоан, т.е. не съществува. И двете са “западна халюцинация”.

От тази постановка не следва обаче обичайното руско ръмжене: Разкарайте ни се от главата, че ще ви смачкаме с атомните си ракети. Това Сурков е оставил на клакьорите на Путин, защото все пак, макар болезнено недообразован, е по-умен от тях. Неговият извод е точно обратен и гласи горе-долу следното: Когато със сила постигнем братство с несъществуващия украински народ, тогава искаме да се обединим със Запада (Европа и САЩ) във “Велик Север, триединен северен геополитически клъстер”.

Вече в света върви според Сурков процес на “синтез на цивилизациите”, чийто резултат ще бъде “разтварянето и на Запада, и на Изтока в един Велик Север”. Този Велик Север, разбира се, ще бъде продължението на Pax Romana, т.е. на онова, което според него от поколения се опитват да възстановят и европейците, и американците. В тази конструкция Русия ще бъде “сълидер на глобалния триумвират”. Е, няма да бъде “Третият Рим”, но поне ще бъде “Една трета Рим”.

Както винаги при Сурков, под цялата тази псевдофилософска шарения се крие една семпла идея – в случая вопъл: Давайте жить дружно, оставете ги тия украинци и давайте да се разберем помежду си като едни братя, чиито култури в крайна сметка произтичат от Рим.

Сурков очевидно е убеден, че така предлага на Путин пътечка за отстъпление от задънената улица на украинската война. Идеята е Путин да каже на народа си нещо като: Няма да мога да възродя СССР и всички да ги е страх от нас, ама отивам на преговори да се събера с Европа и Америка и пак всички да ги е страх от нас; майната им на украинците, не ни трябват чак толкова.

Дори и Путин обаче би задал на бившия си философски гуру очевидните въпроси, като например: Ако Западът и Изтокът ще се претапят в единен Север, това включва ли Монголия? Казахстан? Китай? Япония? Какво правим с онзи Юг, който не е баш Юг – като Австралия и Нова Зеландия?

Дали Путин все пак ще се върже на поредния захарен памук на Сурков – това ще разберем много лесно. Ако се върже, то в близките седмици путинските агенти на Запад ще започнат да пробутват идеята за триединно братство в рамките на Великия Север. Ако не – не.

Дори и Путин да натегне пропагандата си в подобна посока, “Великият Север” няма как да се случи. Русия не е като Европа и САЩ. Тя е дива; те са култивирани. Нейното естествено място, към което тя по естествен начин се приплъзва от началото на Путиновото управление, е около Монголия и Туркменистан.

Преди почти 20 години самият Сурков беше наясно къде е Русия и предупреждаваше сънародниците си, че не са дорасли до равноправно общуване с развитите страни. Ето заключението на една известна негова лекция от 2007 година:

“Ние приличаме на момчета от крайните бедняшки квартали, които внезапно са се оказали в деловия център на града. Шум, светлини, трафик, наоколо е пълно с играчи и умници, търговци и лихвари. А ние като едни селски цървули пристъпваме от крак на крак и се замайваме, отворили уста и опулили очи”.

Този път Сурков няма да може да спаси Путин с поредната си концепция. Лесно е да снабдяваш една укрепваща диктатура с идейни дрешки, в които тя да се кипри пред хората. Трудно е с помощта на шарени идейни парцалки да спасиш една загиваща диктатура от собствените ѝ безразсъдства, пише проф. Дайнов.

(Снимките и подписите под тях са на на “УВести”)