София, 29 септември 2023.- Представете си, пише във Фейсбук нашият приятел Манол Глишев, че най-късно през пролетта на 2024, след внезапна серия различни атаки, руската отбрана на Крим внезапно рухва. Настъпва паника и бягство сред руските войски в Донбас. Преврат в Москва, оцелелите генерали от армията внезапно застрелват Путин и хвърлят вината за поражението на ФСБ. Герасимов, Суровикин и Шойгу късат ризи и се бият в гърдите по телевизията, Соловьов и Симонян обявяват настъпващото Голямо обновление, Лавров и Медведев влизат в манастир. Девически. Дугин е видян в един ашрам в Непал, после следите му се губят. Глуховски, Пелевин и Акунин тържествено се връщат в Москва на бели мулета и са посрещнати от крестный ход, в края на който разкаялият се патриарх Гундяев им връчва ключовете на града. След кратка престрелка на “Лубянка”, новата власт вади Навални от затвора, предлага му баня, костюм, аспирин и прилична закуска, след което го обявява за временен президент на Русия. Песков продължава да работи акуратно за властта, както винаги. Мария Захарова отваря парна баня във Владивосток. До месец мирният договор с Украйна е подписан. Ростов на Дон и Кубан с референдуми искат да се присъединят към Украйна, но Украйна отказва. Кадиров, все още в безсъзнание, е видян на барокова носилка на плаж на Сейшелите в компанията на подбрани козички. Край на идилията. А сега – да помислим…
… какво става през това време в България?
“Възраждане”, БСП и всички други разнообразни русофили си взимат отпуск по болест и си правят тайна конференция в закътана, луксозна къща за гости насред резерват в Родопите. Поканен е дори Карбовски, но най-накрая го изтъркалват в дерето, защото много пие, друса и говори глупости. Волгин плаче в стаята си на втория етаж и даже Дърева не може да го успокои с майчинска ласка. Корнелия си гледа часовника и иска да лети за Ню Йорк, но са я вързали за стола. Копейката е просто в ступор, даже свирка от Георги Любенов и турска чекия от Кошлуков не му помагат. Радев и Шивиков играят джаги в ъгъла и никой не им обръща внимание. Проф. Иво Христов объркано се обръща към Ружа Райчева с въпроса:
– Госпожице Браун, ще ми окажете ли честта да се затворим заедно в малкия ми Фюрербункер и там да посрещнем Залеза на боговете?
Остава само Мая Манолова. Тя мъжки гаврътва последната голяма водка на екс и делово предлага стратегия.
Някъде през юни 2024 всички русофилски НПО-та и клубове у нас стават украинофилски. Паметниците на съветската армия, альошите и партизаните се запазват, но навсякъде думата “съветска” по надписите е заместена с “украинска”. Започва масово величаене на Трети украински фронт от епохата на Великата отечествена. Изтъкнати са заслугите на украинските белоемигранти за културата на България от 1918-1944. Националният празник е сменен от Трети март пак на Трети март, но вече се има предвид Брест-литовският договор от 1918. Населението, разбира се, не вижда никаква разлика. Вестниците и телевизиите загърмяват за вековната киевско-преславска дружба. Медиевистите от Софийския и Великотърновския университет предлагат света Олга-Елена Киевска официално да се вкара в учебниците по история като дъщеря на нашия княз Борис-Михаил. БАН възторжено се присъединява, УНИБИТ следва челния пример. Храм-паметникът “Св. Александър Невски” е преименуван на “Св. Олександр Нïвскиi”. Всички училища и читалища, все още наречени на Пушкин и Ломоносов, моментално стават СОУ “Богдан Хмелницки”. “Кобзар” замества “Евгений Онегин” в учебните програми на славянските филологии. Същевременно комплексите Камчия и Росенец просто биват някак си забравени и там нищо не се променя. За сметка на това руската черква в София става украинска и името ѝ вече е “Св. Володимир Нови”. Като споменах героя – след края на мандата си в Киев Зеленски е поканен да участва в новите президентски избори в България, но човекът с ужас отказва и в крайна сметка in absentia е обявен за почетен ректор на СУ. Залужни е чут да заплашва под нос, че ако българите му предложат орден “Стара планина”, ще бомбардира Варна, така че поне тази оферта не е отправена. Андрей Райчев си подава документите за смяна на пола, искам да кажа името и се прекръства на Ондрий Райченко. Отвратен, само проф. Николай Михайлов казва, че славянофилството не е, каквото беше и едва се отървава само с мъмрене. Явор Дачков се обявява за неразбран, но готов да прости на всички, които са го оскърбявали през годините на самотната му борба. Веселин Маринов и Лили Иванова с трепет изпълняват “Хей, соколи” пред публика от старши полицаи в зала №1 на НДК. Волен Сидеров набива случаен възрастен русофил в Китен и изпълнява “Ой, у лузи червона калина” под радостните възгласи на жителите на черноморския ни курорт. Нешка Робева се допитва до духа на Ванга и получава отговор, че само дружбата с Украйна ке ни оправи. Валтер Калашников от “БНО Шипка” пише книга с вълнуващи войнишки спомени от дните си като доброволец в украинския чуждестранен легион от освобождението на Севастопол. Арестович идва в България, поседява няколко седмици на кьорсофра и се оттегля с думите:
– Такава швейковщина и аз не мога да измисля, това е излязло като от кошмар на Манол Глишев!
Няколко бесарабски българи коментират в пловдивска кръчма, че все пак прекален казак и хетману не е драг, но са изхвърлени на улицата от възмутеното гражданство. Всенародният и триумфален пик на украинизма настъпва, когато анцузлийското хоро пред Народния театър стихийно преминава в импровизиран, но ентусиазиран гопак…