РФ може да повтори съдбата на СССР чрез вътрешното напрежение и собствената си агресивност
Киев, 14 септември 2023.- Още през първите месеци на пълномащабната война на Русия против Украйна стана ясно, че врагът няма да може да постигне първоначалната си цел, пише украинският политолог Михайло Басараб, чиято статия е публикувана от електронното издание “Glavkom“.
Путин не успя бързо да превземе Киев, да установи тук окупационен режим и да завладее цялата или почти цялата територия на Украйна.
След това войната се превърна в динамично противопоставяне между двете армии, когато руснаците се опитваха да напредват, където можеха, а украинската армия, която държеше фронта, започваше контранастъпления, където това беше възможно или целесъобразно.
Сега войната преминава към следващия етап, при който украинските въоръжени сили се готвят да освободят окупираните територии по цялата фронтова линия, а руснаците се готвят да защитят цялата окупирана територия. Противникът е укрепил добре и дълбоко отбранителната си линия и това създава трудности за нашето контранастъпление.
При тези обстоятелства съществува риск войната да се превърне в дълго и изтощително противопоставяне със сравнително малък напредък на нашите войски на терен. Такъв ритъм на водене на бойни действия изисква много ресурси и ще доведе до загуби сред нашите военни без значителен успех. Това създава оптимален контекст за политическите решения, желани от Кремъл. Разчитайки на изтощението на Украйна и на умората на западните ни партньори, руското ръководство иска да принуди всички да седнат на масата за преговори с тях, с което Кремъл ще се стреми да постигне няколко цели:
– забавяне на войната и получаване на време за възстановяване;
– да се установи по-надежден контрол върху окупираните територии на Украйна;
– да се избегне отговорността за въоръжената агресия срещу Украйна;
– да облекчи санкционния натиск върху себе си и да започне да излиза от международната изолация.
Очакваният сценарий на две армии, които се сблъскват една с друга на фронтовата линия, е изтощителен и за двете страни и единственият въпрос е коя от тях е готова и способна да направи по-големи жертви. Важно е да се добави, че фронтовата линия се намира на наша територия, а врагът има и повече възможности да нанася опустошителни въздушни удари по цялата територия на страната, което означава, че ние все пак понасяме повече загуби.
Отдавна е очевидно, че условие за поражението на Русия трябва да бъдат разрушителни събития и процеси на нейна територия. И не става дума само или не толкова за преместване на фронтовата линия на руско-украинската война в Русия. Става дума за събития и процеси, които ще бъдат самоунищожителни за нашия враг. Въпреки че на картата Русия изглежда като мащабна държава, в действителност тя е една много уязвима конструкция, която се поддържа единствено от репресивен вертикал, който трябва постоянно да доказва своите възможности.
Много малко хора на Запад, а дори и в Украйна, се осмеляват да разглеждат руско-украинската война от тази гледна точка. В Украйна основният двигател на тази парадигма е Главно управление “Разузнаване” (ГУР) към министерството на отбраната. В допълнение към факта, че военното разузнаване участва в освобождаването на нашите територии на бойното поле и по своята същност е насочено към събиране на важна информация и осъществяване на тайни операции на територията на врага, ГУР и неговият ръководител генерал-лейтенант Кирило Буданов публично изразяват целта на нашата борба като структурни разрушителни промени в Руската Федерация, до нейното разпадане на по-малки части. Сред украинските граждани има много привърженици на тази концепция за водене на война срещу Русия, тъй като трябва да се стремим не само към нашата победа, но и към системния разгром на Русия. Нашата задача е да направим така, че врагът да не може да заплашва Украйна в бъдеще. Това е естествен и справедлив стремеж на украинците.
Русия е изправена пред съдбата на СССР, когато започна да се пропуква от вътрешното напрежение и собствената си агресивност. Днес Русия се сблъсква със същите проблеми, а на някои места дори с повече:
– същата разнообразна етнонационална структура, но по-високо ниво на вътрешна ксенофобия, отколкото тогава;
– още по-голяма технологична и икономическа зависимост от външния свят и инфраструктурна бедност;
– още по-неравномерно разпределение на благата, отколкото в съветската епоха;
– много по-високо ниво на корупция по управленския вертикал.
И това далеч не е всичко, което дава основание за оптимистични намеци от страна на украинските военни лидери, пише Михайло Басараб.