София, 13 август 2023.- Искам руснаците да стоят в градовете си и да живеят в страх.

Да има майки в смрадливи бомбоубежища на циментови кални подове, да гушкат децата си и да гледат с болка в очите им, как тяхното детство се пропилява в полумрак.

Да не чуват и виждат мъжете си със седмици, да не знаят какво следва, на какво да се надяват.

Да купуват панически ориз, вода, гориво, кибрит, свещи, гумени ботуши и водка. Много водка.

За да не чуват воя на сирените и да не виждат, как децата им спят на пода в коридора или банята.

За да може всеки следващ ден да бъде абсолютно идентичен с предишния – в очакване на бомбардировките.

Хаотични и безмилостни.

Уж са насочени към военната инфраструктура, но съседната къща я няма.

Не искам да умират руснаците – за да могат да дишат и да не знаят, дали това не е последният им дъх.

За да нямат представа дали за последно прегръщат децата си и чуват смеха им.

Искам руснаците, да нямат представа кога ще свърши всичко това. Дали е по средата, или е самото начало.

Искам те да страдат.

За всичките наши унищожени малки светове – на богати или бедни, на здрави и не толкова, на вярващи или не, но всички невинно страдащи.

Този текст се разпространява из Фейсбук и авторството му се приписва на Сашко от Херсон. Има и дата: 12 август 2022 г.

Херсон е освободен няколко месеца по-късно, на 10 ноември същата година.(УВести)