През последните години най-активно в Украйна се възражда Украинската грекокатолическа (униатска) църква (УГКЦ), пише в.”Украйна прес” (1996 г., №6).

Сега тя има над 3000 енории и почти достига предвоенното равнище (3237 енории). По този показател тя е на второ място след Украинската православна църква – Московски патриархат (6500 енории). Привържениците на УГКЦ преобладават в Западна Украйна (Лвивска, Тернопилска, Ивано-Франкивска области, Закарпатието) – над 2900 енории. Но постепенно тя навлиза и в други региони на Украйна. Енориите на УГКЦ вече има в Донецка, Луганска, Миколаивска, Одеска, Харкивска, Херсонска области и в Крим, т.е. в регионите, които все още се намират под силното влияние на Украинската православна църква, подчинена на Москва.

УГКЦ е възстановена през 1989 г., тя създава 8 епархии, 76 манастири, 9 духовни учебни заведения, издава 12 вестника и списания. В УГКЦ влизат и 19 грекокатолически епархии на украинската диаспора в Австралия, Аржентина, Бразилия, Великобритания, Канада, Германия, Полша, Франция, Хърватия и САЩ. Начело на църквата е Патриарх Иван Мирослав кардинал Лобачивский.

Християнството се разцепва на католицизъм и православие през 1054 г. През ХIII в. се правят опити за обединение. Но пречи натрупаната през столетията подозрителност. Православните в Украйна, например, се опасяват, че в резултат на унията (обединение) католическата църква може религиозно да ги асимилира. Но през 1590 г., когато Украйна е в пределите на Полско-Литовското княжество, именно от страна на православните идва призивът за уния. Православният епископ в Лвив Гедеон Балабан, разгневен от безкрайните кавги в братството и от безпринципната намеса на константинополския патриарх, събира няколко православни епископи на тайна среща и повдига въпроса за обединяване. Те вярват, че авторитетната и добре организирана католическа църква ще въведе ред и дисциплина. Според Балабан, след като станат част от католическата църква, православните украинци ще имат равни права с поляците, православният елит няма да бъде игнориран при разпределяне на държавните служби.

През юни 1595 г. четири православни украински епископи подписват унията (съюз) с Рим. Украинците запазват своята православна литургия, обреди, обичаи (например, свещеници могат да се женят). Те само приемат върховенството на папата (тогава – Клемент VIII).

Унията (грекокатолическа църква) има както положително, така и отрицателно значение за Украйна. Отрицателният аспект е, че украинският елит е бил принуден да избира между привлекателната западна култура и застиналото културно наследство на Киевска Рус. Мнозинството приема католицизма и после се полонизира. Така украинците остават без своя елит. Освен това, украинското православие се цепи на две конфесии – грекокатолици и православни. Като резултат, сега, четири века по-късно, ние се сблъскваме с такива фактори в Украйна, като западни и източни украинци.

Положителното е, че западните украинци, в по-голямата си част грекокатолици, в края на краищата се оказват по-добрите носители на украинската държавническа идея, отколкото техните православни сънародници, подчинени на московския патриарх. Униатите не само че не се полонизират, но в сблъсъка с поляците още повече се осъзнават като украинци, те запазват езика и самобитността си. За сведение: в грекокатолическите църкви литургията се води на украински език, докато в другите православни църкви – на староцърковен (или старобългарски). Неслучайно през 1946 г. по заповед на Сталин униатската църква в Западна Украйна е забранена, пише “Украйна прес”.

Още по въпроса:

На снимката горе – Любомир Гузар – Върховен Архиепископ Киево-Галицки, Архиепископ и Митрополит Киевски, епископ Камянецки от 2005 до 2011 гг.

Официално Киевска Рус – Украйна се покръства през 988 г. по време на княз Володимир (?-1015). Но към християнството тя се приобщава по-рано. През 860 г. Византия сключва мирен договор с Киев и предлага на русичи (украинци) християнството. Княгиня Олга, бабата на Володимир, става християнка още през 857 г. или дори по-рано.

Отначало Володимир се придържа към традиционното езичничество, но осъзнава, че в интерес на държавата е да приеме една от новите религии. Той се запознава с мохамеданство, юдаизъм, но най-накрая се спира върху християнството.

Православието по-скоро разделя, отколкото сближава Гърция и Русия, твърди в.”Катимерини”. Така ще продължи, докато има борба за църквите, подчинени на Руската или Вселенската патриаршия. Москва разглежда тази битка като политическа. От памтивека руската църква е свързана с държавата – царска, съветска или сегашна. Москва се дразни от опитите на Вселенската патриаршия да вземе под свое попечителство православните църкви в екс-СССР, защото може окончателно да изгуби своето влияние в бившите републики.