Киев, 12 юли 2023 г. – Срещата на върха на НАТО, започнала вчера във Вилнюс, можеше да донесе обща геополитическа победа на Украйна, а и на самия Алианс. Но, за съжаление, тя се превърна в символ на пропуснати възможности, пише украинското електронно издание “Європейська правда“.
Решението на НАТО по отношение на Украйна може да се опише с две думи: стратегическа несигурност. Той оставя отворени абсолютно всички сценарии за бъдещи отношения между Украйна и НАТО.
Заслужава да се подчертае: взетото във Вилнюс решение не е катастрофално само по себе си, то не отдалечава Киев и Алианса един от друг. Срещата на върха на НАТО не затвори вратата за присъединяване на Украйна, не усложни движението ни към членство и т.н., но но и не съкрати този път.
Всъщност, след Вилнюс остава почти същото статукво в отношенията с Алианса, каквото беше преди седмица, месец, година.
Но е обезпокоително, че Алиансът се опитва да направи присъединяването на Украйна дълго, многогодишно. Клаузата, която установява такава възможност, беше добавена към решението на срещата на върха в последния момент. Според източниците, Германия е станала идеолог на тази точка.
Изключително разочароващо е и това, че действията на САЩ не отговарят на имиджа им на “лидер на свободния свят”, щом става дума за руско-украинската война. Събитията и дискусиите във Вилнюс отново потвърдиха това.
Важна подробност: Киев беше подготвен за факта, че няма да има незабавна покана за членство във Вилнюс поради психологическата неподготвеност за тази стъпка в няколко столици, преди всичко във Вашингтон. През последните дни или дори седмици стана ясно, че това е “отложена покана” или “покана с условия” – и това е напълно приемлив вариант.
Но “чудовищната” формулировка, записана в решението на НАТО, доказва, че Алиансът не знае, какво да прави с Украйна, но не може да го признае.
За щастие, въпреки цялата емоционалност на събитията на и около срещата, украинските власти не прибягнаха до демарш. Зеленский остана на срещата на върха и, както казват осведомени, той ще продължи да се бори за присъединяване – въпреки че съжалява, че във Вилнюс бе пропусната историческа възможност да се ускори това движение.
Но дали за Украйна е опростен пътят към членството? Да, вярно, План за действие за членство (ПДЧ) за нас няма да има. И Белият дом го представя като основното “украинско постижение” на срещата във Вилнюс. “Бъдещето на Украйна е в НАТО. Ние потвърждаваме ангажимента на срещата на върха през 2008 г. в Букурещ, че Украйна ще стане член на НАТО, и днес признаваме, че пътят на Украйна към пълна евроатлантическа интеграция е надхвърлил необходимостта от прилагане на Плана за действие за членство и Украйна става все по-оперативно съвместима и политически интегрирана с Алианса и постигна значителен напредък по пътя на реформите”, четем в декларацията от срещата.
Формално е така. Но защо тогава се въвежда “заместител на ПДЧ”. Той се казва “Адаптирана годишна национална програма (AНП)”.
Това, според нас, се разшифрова така: след като похвалиха Украйна за успеха на реформите, Алиансът добави: тъй като Украйна няма да има ПДЧ, вместо това външните министри на НАТО “редовно ще оценяват напредъка на Украйна с помощта на Адаптирана годишна национална програма”.
“Можем да поканим Украйна да се присъедини, когато членовете на Алианса се съгласят с това и когато условията бъдат изпълнени“, завършва декларацията на срещата.
Какви ще бъдат тези условия? Каква е основната опасност?
В момента се знае малко за този заместител и какви “условия” ще бъдат включени в него. Идеята не просто да се отмени ПДЧ, а да се замени точно с такава формулировка се появи в НАТО буквално в последните дни, ако не и в последния ден.
На пресконференция във вторник генералният секретар на НАТО избегна да отговори, какви са тези условията, кой ще ги формира и т.н.
Въпреки това, в разговори с журналисти някои западни официални лица единодушно подчертаваха, че Алиансът ще изложи набор от искания към Украйна относно прилагането на “структурни реформи, с които Киев по-рано се ангажира”.
Ако се има предвид, че присъединяването към НАТО няма да стане по време на война и има много време до приключването на този процес, то обвързването на присъединяването с необходимостта от извършване на определени реформи не е лоша идея.
Но форматът АНП, който Алиансът по някаква причина избра, е възможно най-лошият вариант. Годишните национални програми са аналог на ПДЧ, който навремето беше измислен за Украйна, за да се заобиколи решението от Букурещ-2008 с бюрократични средства.
АНП е огромен списък от задачи на десетки страници, който копира структурата на ПДЧ. Този документ в сегашната му форма е невъзможен за изпълнение и може само да “демонстрира напредък в изпълнението”.
Някои наши източници, обаче, обръщат внимание на факта, че решението на НАТО се отнася до АНП, така че форматът може да се промени. В момента няма решение за тази промяна.
Но основният проблем е, че идеята за АНП се състои в дългосрочно, многогодишно изпълнение.
Така беше формулирано решението на срещата на върха. В крайна сметка фразата за “редовна оценка на годишните програми” сама по себе си подсказва, че това е задача за години.
Ето как лидерите на съюзническите държави – дори сред приятелите на Украйна – четат това споразумение. “Министрите ще стартират този процес на годишна база“, каза естонският премиер Кая Калас пред репортери в сряда.
И всичко това допълнително опровергава твърдението, че ПДЧ за Украйна е “отменена”, приравнявайки украинския път с финландския или шведския. В момента това просто не е вярно.
От това обяснение става ясно, какъв е приоритетът на Украйна в диалога с НАТО.
Независимо от това, че Киев е крайно недоволен от решението на срещата и не го крие, украинското ръководство все пак подчертава, че курсът към НАТО остава непроменен. Това беше потвърдено от президента Зеленский в реч пред многохиляден митинг в центъра на Вилнюс вчера.
Следователно, дори ако решението на срещата на върха е лошо за нас, е необходимо да “изстискаме” максимума от него.
По-специално и официален Киев, и експертната общност, и депутатите, и нашите приятели в Алианса трябва да положат всички усилия, за да убедят НАТО да се откаже от сегашната “дългосрочна” структура на АНП и да я превърне в ограничен и конкретен списък на реформи, чието прилагане ще отвори пътя на Украйна преди да получи покана за НАТО, веднага щом активните военни действия с Русия се прекратят.
Това, в крайна сметка, ще бъде от полза за всички. И за Украйна, и за Алиансът, който сега не намери смелост да покани Украйна – но ще получи такава възможност след войната и няма да бъде разколебан от самоналожени ограничения.
Володимир Зеленский изглежда е сигурен, че ще успее да убеди в това. “Ще получим покана, когато условията за сигурност позволяват”, каза той днес, когато пристигна за срещата на върха.
В крайна сметка, Германия и САЩ не са заинтересовани окончателно да убият перспективата на НАТО за Украйна.
Сегашният канцлер на Германия Олаф Шолц наистина не е привърженик на членството на Украйна в НАТО и е може би най-предпазливият лидер в Алианса по този въпрос. Според източниците ни, именно Берлин е настоял за абсурдната идея да се добави препратка към Годишните национални програми в решението на НАТО – въпреки че това всъщност унищожава идеята за отмяна на ПДЧ за Украйна .
Шолц, обаче, не може сам да определя политиката на Германия. Той има голямо влияние върху хода на срещата, но при формирането на политиката на Германия нараства ролята на Бундестага (който в момента се застъпва за присъединяването на Украйна към НАТО) и колегите му в правителството – и там смятат, че след края на войната Украйна трябва да стане член на НАТО възможно най-скоро, защото по този начин възстановяването на Украйна ще бъде по-евтино за германските данъкоплатци.
И накрая, САЩ.
Представители на западните правителства, които са участвали в преговорите, заявяват неофициално, че Белият дом се противопоставя на бързото влизане и покана на Украйна, защото екипът на Джо Байдън смята за необходимо да се остави пространство на Украйна да маневрира при преговори с Русия. Например, “ами ако възникне идеята да се размени мир срещу влизане на Украйна в НАТО?”
Човек може да се възмущава дълго и с основание, защото това означава неразбиране на Вашингтон какво всъщност става в Украйна. Но най-важното е, че след края на войната тази пречка ще изчезне. И, следователно, след това рязкото ускоряване на нашето присъединяване е съвсем реално.
Основното е дотогава Украйна да не промени курса и стремежа си и да покаже чрез реформи, че присъединяването към НАТО е нашата истинска цел, заключва “Європейська правда“.