Единственото българско, което имахме, бяха броеве на “Жената днес” и плочи на Лили Иванова, обяснява украинският политик и предприемач от български произход
Иван Плачков. Украински политик от български произход. Роден е в село Криничне, Болградски район, Одеска област. През 1980 г. завършва Одеския политехнически институт, специалност “Атомни електрически станции и установки”, квалификация инженер-топлоенергетик.
От 1980 г. до 1994 г. работи като машинист, старши машинист, началник на цех, заместник-директор, главен инженер в Киевската ТЕЦ-5 на производственото енергийно обединение “Киевенерго”.
В периода от 1994 до 1999 г. е главен инженер, и.д. генерален директор, председател на Управителния съвет и директор на компанията, председател на Управителния съвет и генерален директор на акционерна енергоснабдяваща компания “Киевенерго”.
От февруари до декември 1999 г. е министър на енергетиката на Украйна в правителството на Валерий Пустовойтенко. От януари 2000 г. до февруари 2005 г. е председател на Управителния съвет и генерален директор на акционерна енергоснабдяваща компания “Киевенерго”. От февруари 2005 г. до август 2006 г. е министър на енергетиката на Украйна в правителствата на Юлия Тимошенко и Юрий Ехануров. От август 2006 г. до ноември 2007 г. е председател на Одеската областна държавна администрация.
От ноември 2007 г. е съветник на президента на Украйна Виктор Юшченко.
Собственик е на винена търговска марка “Колонист”.
Разговор с Иван Плачков проведе кореспондентът на електронното издание “OFFnews.bg” Светослав Метанов
– Г-н Плачков, търся Ви от София за коментар по повод серията скандални изказвания на лидера на Възраждане Костадин Костадинов по повод Украйна и украинските бежанци.
– Да, добре е да говорим по тази тема.
– Как българите в Украйна приемат крайните пропутински изказвания на този човек?
– Абсолютно негативно реагират, няма как да е иначе! Ние сме българи и патриоти. Например от нашето село Криничне сега много момчета са в армията и воюват срещу руската агресия. Имаме трима загинали. Хората помагат на армията още от първите дни, осигуряват храни, дрехи и каквото трябва на бягащите от окупация.
– Какво е обяснението за тази солидарност?
– Напълно естествена е. Българите се почувстваха българи едва след като се разпадна Съветския съюз и бе създадена независима Украйна. Независимо какво ви говорят, в СССР не се разрешаваше нищо българско. Нашите хора тук не изучаваха нито езика, нито историята на България… Своята си история не знаеха! По съветско време да си българин и да заемеш някакъв важен държавен пост беше абсолютно невъзможно. Свободата за българите дойде с независима Украйна! Започна да се развива културата, създадоха се голям брой фолклорни ансамбли. Децата ни днес изучават български език в училище. Нищо такова нямаше по времето на СССР.
– Вие не сте ли учил български в училище?
– Не. Аз никога не съм имал възможност да уча български език и българска история. В нашето село имаше само броеве на списанието “Жената днес” и плочи на Емил Димитров и Лили Иванова. Това беше всичко българско, което сме видели. Спомням си как дядо ми седеше на радиото и въртеше копчетата в опит да хване Радио София. И когато успееше да го постигне, да чуе български народни песни, седеше и плачеше.
– Предполагам, че сте потресени от възможността проруски политик да оглави парламентарната комисия за българите в чужбина.
– Удивен съм! Не мога да повярвам, че такъв човек на изборите успя да вземе толкова много гласове. Аз непрекъснато пътувам между България и Украйна. Моите приятели от България много ни помагат с пари, дрехи, с всякакви неща, които са необходими на Украйна и на украинската армия.
– След 2014 г. руската пропаганда безпрепятствено тиражираше лъжи в България – как се забранява българския език, как имало изгорен жив етнически българин в Дома на профсъюзите в Одеса. Като че ли Киев не направи достатъчно, за да спре зомбирането на хората у нас, не мислите ли?
– Трудно ми е да преценя – достатъчно или недостатъчно. Това, което виждам е, че много деца от Бесарабия идват да учат в България. Те са в университетите в София, Пловдив, Варна… Всяка година идват много деца да учат. Това нямаше да е възможно по никакъв начин, ако я нямаше Украйна. За да учиш висше образование в България, трябва да знаеш български език. Сега децата ни в българските села учат български, имат литература на български и знаят езика си. Това им отваря вратите за България. Аз, например, не съм учил нито български език, нито украински, всичко беше само на руски…
Трябва да знаете, че българските села в Бесарабия са най-богатите в цяла Украйна. Хората ни са работливи, мислещи и можещи. Но по времето на Съветския съюз никой българин не можеше да заема висока държавна длъжност. Това стана възможно чак когато държавата ни стана свободна и независима.
– Да, вие лично сте много добър пример за това. Бяхте губернатор на Одеска област, също и министър на енергетиката!
– Да, аз бях министър на енергетиката в три правителства на Украйна. Никой никого тук не пита “Ти какъв си” – украинец, руснак, евреин… И е много смешно това говорене как в Украйна имало нацисти. Последните ни двама президенти, и Порошенко, и Зеленский са евреи! За какъв нацизъм говорим… Абсолютни глупости на руската пропаганда са това! И ми е много жал, че в България все още има много хора, които вярват в това.
– Най-често съм срещал числото 200 хиляди за българите в Украйна. Смятате ли, че много от тях чакат да дойде т. нар. “русский мир”?
– Първо, българите в Украйна са много повече от 200 хиляди. 200 хиляди са тези, които живеят компактно, иначе българи има по цяла Украйна – и в Киев, и в Лвив и Днипро. Според мен, става дума за 300 хил. – 350 хил. души. Може и да има някой, който да вярва, че “русский мир” е нещо хубаво, но това са малко, наистина много малко хора.
Да ви кажа и друго, тук българите не мислят за никаква автономия, защото Украйна направи административна реформа след която управлението на регионите с българско население е в ръцете на нашите хора. Всички общини в Болградски район се управляват от българи. Самостоятелно си приемат бюджети, финансират социални програми и т. н.
– Лидерът на Възраждане нарече бежанците от Украйна “туристи”. Как ще го коментирате?
– Това са типичните руски наративи. Ето, моето семейство – жена ми и децата ми са в София. В Киев още падат бомби. Децата ми учат в София, жена ми е учителка в София. Страшно много хора са така – семействата им са в България – живеят и работят, допринасят не само на себе си, но и на държавата. Тези хора са благодарни на България за закрилата, която им осигурява. Може и да има “туристи”, но това са много малко хора… Това са изключения, а не правило.
Що се отнася до бесарабските българи, то те всички работят и никой не стои със скръстени ръце. Аз имам много приятели в България – бизнесмени и предприемачи. Всички те ми казват “Ела, помогни, трябват ни хора за работа в заводите”. Бесарабските българи са предпочитани служители. Те са дисциплинирани и много отговорни. Така че всичко това е само руска пропаганда. Мисля, че все повече българи го разбират.
– Благодаря ви за това интервю, г-н Плачков. Слава на Украйна!
– Слава на героите! И аз ви благодаря.
Още по темата:
ПОСОЛСТВОТО НА УКРАЙНА ОСЪЖДА АНТИУКРАИНСКИ ИЗКАЗВАНИЯ НА ЛИДЕРА НА “ВЪЗРАЖДАНЕ”
УКРАИНСКАТА БЪЛГАРКА ТАНЯ СТАНЕВА ОТГОВОРИ НА ВОЖДА НА “ВЪЗРАЖДАНЕ”