На 5 септември 1944 г. Съветският съюз скъсва дипломатическите отношения с Царство България и обявява война на страната, която по време на Втората световна война не е изпратила на Източния фронт нито един войник.

Москва не се съобразява с обявения на 26 август 1944 г. от българското правителство начело с Иван Багрянов неутралитет във войната между Германия и СССР.

Подготовката за окупацията на България от СССР започва предходния месец. Под натиск на Кремъл Отечественият фронт в България се отказва от съставяне на нов кабинет, инициатива, която е подета от ОФ заедно с дясната опозиция на 12 август 1944 г.

На 22 август 1944 г. маршал Георгий Жуков – заместник на върховния главнокомандващ на Червената армия, е извикан във Върховното главно командване при Йосиф Сталин, където получава задачата да разработи план за настъпление в България с 3-ти Украински фронт.

Целта на стратегията на СССР е да осъществи бързо нахлуване в България, с което да изпревари и да се парират евентуални действия на Великобритания по откриване на фронт на Балканите с опит да окупира България.

Обявяването на война на България от Съветския съюз става три дни след като на 02 септември 1944 г. опозиционните Народната и Демократическата партия и БЗНС съставят ново правителство с министър-председател земеделецът Константин Муравиев, което започва да възстановява конституционния ред в страната. Възстановени са политическите партии, Народното събрание е разпуснато, обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната.

Същия ден – 05 септември, правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено със 72 часа по настояване на военния министър генерал Иван Маринов с мотива, че някои български части трябва да се изтеглят от Македония.

В действителност генерал Маринов – русофил, когато е назначен за главнокомандващ на Българската армия, предварително е съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната на Германия, за да се даде основание на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България.

Генерал Иван Маринов взема дейно участие последствие в Деветосептемврийския преврат.

Така в един момент България се оказва с положение във война с Германия и едновременно със СССР, САЩ и Великобритания.

След обявяването на война от СССР на България София поисква примирие, но Кремъл отказва такова.

На 08 септември 1944 г. армиите на 3-ти Украински фронт нахлуват на територията на Царство България без да срещат никаква съпротива и започват окупацията му.

В нощта срещу 09 септември е извършен държавен преврат, съставено е правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев, с което на власт идва Българската работническа партия (комунисти).

Започва масов терор с хиляди жертви – убити без съд и присъда, ликвидиране на политическия елит чрез набързо организиран и проведен “народен съд”.

С помощта на Кремъл политическата опозиция е смазана, а от 1947 г., докогато в България се намират части на Червената армия, Българската комунистическа партия поставя началото на тоталитарно управление, продължило до 10 ноември 1989 г.

През 1954 г. в центъра на София (в Княжеска градина) е открит паметник на съветската армия – “освободителка”.