По бойните полета през 1941-1945 гг. загиват 7,5 млн. съветски войници и само 2,8 млн. немски
В известната песен от филма “Беларуската гара” има следните думи: “Мы за ценой не постоим”. Сиреч, цената за нас не е важна. Но едно е ти сам да се жертваш в името на нещо, например, за Родината или Сталин, съвсем друго – някой да те жертва, например, същият този Сталин.
Въпросът, на каква цена СССР спечели Втората световна война, се поставя веднага след нейния край. Съветското ръководство с голяма точност пресметна, колко села и градове, заводи и фабрики, пътища и мостове са разрушени, колко културни ценности за откраднати. Но реалният брой на жертвите дълго време остава загадка.
На 6 ноември 1941 г. Сталин заявява, че от 22 юни, когато започва войната, загубите на вермахта на територията на СССР възлизат на 4,5 млн. войници и офицери. Очевидно, това е бил пропагандистки трик, защото до февруари 1942 г. загубите на немците на Източния фронт не надхвърлят 1 млн. Докато в първите месеци на войната Червената армия губи няколко милиона души. През декември 1941 г. пленените съветски бойци са 3,8 млн., като 1,3 млн. от тях са украинци. Веднага след края на войната Сталин оповестява за 7 млн. загинали съветски хора. Макар че Олександър Довженко, позовавайки се на “бащицата”, с когото е имал дълги среднощни разговори, споменава за 40 млн.
През 50-те години съветските специалисти, получили достъп до специалните архиви, посочват нови данни – 8-12 млн. Очевидно, тези числа се съпоставят със загубите на немците (13,5 млн.) – победителите не могат да бъдат “по-ощетени” от победените.
По-късно, особено по времето на Леонид Брежнев, усилено се заговори за “над 20 млн.” жертви. Тази статистика се задържа до средата на 80-те години, т.е. до “перестройката”. По времето на Михаил Горбачов специалната комисия прави ново пресмятане и броят на съветските жертви във Втората световна война достига 27 млн. Но, се оказва, че и това не е истината. Сега специалистите поддържат тезата, че загубите на СССР възлизат на над 40 млн., т.е., те потвърждават казаното от Довженко.
Защо Съветският съюз даде толкова жертви? Защото за сталинския режим човешкият живот не е струвал нищо. Вследствие на “чистките” в армията в навечерието на войната са екзекутирани всички командващи военни окръзи, 80% от командния състав на дивизиите и 91% – на полковете. Бездарието на Сталин като главнокомандващ особено се проявява през пролетта 1942 г., когато той заповядва да започне настъпление по всички фронтове. В резултат Червената армия загуби почти два пъти повече, отколкото през 1941 г.
Колко са украинците сред онези “над 40 млн.”? Руските историци твърдят, че трябва да се говори за 1,2-1,3 млн. украински войници. Но де да беше така!
Сега в Украйна завършва създаването на “Книга на паметта”. В нея от всяко населено място на страната ни се вписват имената на всички, загинали по фронтовете на войната. По предварителни данни, става дума за най-малко 5,5 млн. украинци. А общите загуби на Украйна (предвоенните конфликти, национално-освободителните борби в Западна Украйна, принудителното изпращане на работа в Германия) възлизат на 17 млн. души. С други думи, Украйна е загубила повече хора, отколкото Германия и нейните съюзници взети заедно. Като се има предвид, че през 1941 г. населението на републиката е 41 млн., то Втората световна война се превръща за нас в национална трагедия. Тук, между другото, се крие и отговорът на въпроса, защо при нас има толкова много руснаци (сега – 10-12 млн.)? Защото притокът на “великорусите” в Украйна рязко се увеличава именно през първите следвоенни години – от 10% на 16%, а в Западна Украйна – от 1% на 5%, твърди в.”Полiтика i Культура”.
Според американските историци Ернест и Тревор Дюпои, по време на Втората световна война загубите на СССР възлизат на 7,5 млн. войници и офицери, а на Германия – 2,850 млн. Ако се допусне, че на Източния фронт вермахтът е загубил 2,5 млн., то в крайна сметка съотношението е 3:1 за немците. Или, с други думи, всеки Ханс е взимал със себе си в гроба трима Ивановци.(Урайна прес)
Още по темата: