1. На 22 август 1939 г. Хитлер говори пред командващите на вермахта: “От есента на 1938 г. реших да вървя заедно със Сталин… Сталин и аз сме единствените, които гледат само към бъдеще. Да, в най-скоро време на германско-съветската граница ще подам ръка на Сталин и заедно с него ще започнем нова подялба на света…”

2. На 22 септември 1939 г. в Брест се провежда съвместен германско-съветски парад. В него участват: 14-ти моторизиран корпус начело с генерал Хейнц Гутариан и 4-ти батальон начело с комбриг Семьон Кривошеин. Градът и Брестката крепост тържествено преминават от Германия (след падане на Полша) към СССР.

3. След като на 22 юни 1941 г., когато Германия напада “приятеля” си СССР, шокиран, Сталин е готов да предложи на Хитлер нов вариант на Бресткия мирен договор. Вячеслав Молотов – дипломат №1 на СССР, се среща с посланика на България в Москва и моли българското правителство да се обърне към Хитлер с предложение за прекратяване на бойни действия. Взамяна Сталин е готов да даде на Германия Украйна и Беларус. Хитлер, обаче, с оглед на първоначалните успехи на вермахта, отказва.

4. През 1941-1945 гг. СССР губи 32 млн. души, като 10 млн. от тях са украинци.

5. През 1944 г. всеки трети военнослужещ в Червената армия е украинец. Във войските на 1, 2, 3 и 4-ти Украински фронт украинците са 60-80%.

6. Най-малко 1/3 от мобилизираните в Украйна и пратени на фронт загиват. В резултат през следвоенния период в Украйна се получава етнодемографски вакуум, който се запълва от руснаците и други националности.

4. След Втората световна война загубите на Украйна възлизат на 40% от общите материални загуби на целия СССР, твърди украинският историк Юрий Шаповал.

6. Вязма. През есента, по-точно, на 7 октомври, 1941 г. в района на гр.Вязма в обкръжение попадат четири съветски армии. Седмица по-късно са пленени 650 хил. червеноармейци.

7. Сталинград. В подобна, като при Вязма, ситуация попада немската 6-та армия. Тя е обкръжена на 23 ноември 1942 г. Два месеца 300 хил. войници и офицери отбиват атаките на три съветски фронта. Немците се предават, едва след като свършва храната и боеприпасите. Генерал-фелдмаршал Паулюс капитулира на 31 януари 1943 г.

8. “Киевската примка”. За най-голям провал на Червената армия през 1941 г. се смята загубата на Киев. След “Киевската примка” са пленени 665 хил. съветски бойци, 884 танка и 3718 оръдия. Казват, че това е своего рода рекорд в историята на Втората световна война. След превземането на Киев вермахтът бързо продължава настъплението си към Москва.

9. Шоколад. Факт е, че едва по време на немската окупация много украински селски деца за първи път са опитали… шоколад.

10. Прозорци. В един западноукраински град немците са въвели “нов ред” – без предупреждение да се стреля по мръсните прозорци. Разказват, че дори сега в това населено място няма да намерите неизмити стъкла.

11. Най-добрият военен летец в СССР е украинец. Украинецът Иван Кожедуб е три пъти “Герой на Съветския съюз” и се смята за най-добрия съветски летец по време на Втората световна война. Пилотирал е ЛА-5 и ЛА-5ФН и американския самолет “Аерокобра”.

Той воюва в продължение на 26 месеца (ноември 1942 – май 1945 гг.) на Воронежкия, Степния, 2-и Украински, 3-и Прибалтийски и 1-и Беларуски фронт. Първия въздушен двубой печели през юли 1943 г. в района на Курската дъга, а последния (120-и) – в небето над Берлин. Има 330 бойни полета. Лично сваля 62 немски самолета. За първи път “Герой на Съветския съюз” става на 4 февруари 1944 г., за втори път – на 19 август 1944 г., а за трети път – на 18 август 1945 г.

Иван Кожедуб е роден на 8 юни 1920 г. в с.Ображиивка край гр.Суми (Северна Украйна). През 1940 г. завършва военно училище в Чугуев (Харкивска обл.). През 1942 г. е пратен на фронта като летец-изтребител. След войната продължава службата във ВВС и завършва две военни академии. През 1985 г. става маршал на авиацията. Умира на 13 август 1991 г.

12. Най-добрият немски летец по време на Втората световна война е Ерих Хартман. Той има 1400 бойни полета и сваля 325 самолета.

По “Українська правда“