Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ЗАБРАНАТА НА ВНОСА ОТ УКРАЙНА ОБЛАГОДЕТЕЛСТВА СТОТИНА АГРОПРЕДПРИЕМАЧИ

София, 27 април 2023.- Служебният кабинет с премиера Гълъб Донев заслужава критика за решението си да забрани вноса на пшеница, слънчоглед и още двайсетина храни от Украйна.

проф. Христо Даскалов

Това заяви депутатът от ПП-ДБ проф. Христо Даскалов – бивш председател на Агенцията по храните. Според него, забраната е в полза единствено на не повече от стотина производители и търговци на зърно в България.

Когато вземаме такива решения, трябва да знаем какво идва след това. Ако целта е да облагодетелстваме група производители и търговци на житни култури – тя е постигната, но от другата страна стои животновъдството, за което се вайкаме толкова години.

“В момента се търси жито на цена 46-48 стотинки, а предлагането е над 60 стотинки за килограм. Това е голяма ножица. Целта на забраната е да се вдигнат цените на зърнените култури. Имаме над 60 хил. регистрирани земеделски производители. Забраната облагодетелства стотина, останалите търпят негативите. Ако сега цената на фуража, с който се хранят кравите, се повиши, смятате ли, че цената на кашкавала ще пада? Едва ли, по-скоро ще тръгне нагоре? А цената на фуража е 75% от себестойността на млякото, месото, яйцата”, обясни проф. Даскалов пред БНР.

Той е категоричен: “Забраняването на вноса на украински храни не беше много логично. Когато се вземат такива решения, всичко трябва да се претегли внимателно”.

Според депутата, има други начини да се решават такива проблеми. “ЕС трябва да помогне на Украйна в тежката й битка. От друга страна ние сме разположени в Източна Европа, тези потоци от храни, които идват от Украйна, минават през нас. За нас е важно да имаме добър контрол, трафикът на украинско жито да минава, така че да достига до крайна дестинация – други страни. Това зависи от българската държава. Тя има какво да направи, така че да не се стига до нелоялна конкуренция между украинското жито и нашето. От друга страна стои отговорността и на зърнопроизводителите да не поставят на колене животновъдството в България. Иначе ще го усетим в магазините. Накрая потребителите плащат сметката”, припомни проф. Христо Даскалов, пише в.”Сега“.

Нашият коментар:

И докато българските зърнопроизводители недоволстват от ниските цени в България и искат над 300 евро за тон пшеница, на световните борси котировките продължават да падат. Пшеницата с доставка през май поевтиня с 0,9% преди два дни на борсата MATIF до 242,75 евро/т, като спрямо предходната година котировките падат с 40,50%. Цената на Чикагската борса е дори по-ниска – 234,70 долара/т.