София, 28 март 2023.- Преди седмица Великобритания обяви, че ще достави на Украйна боеприпаси с обеднен уран. Целта е украинската армия да може да унищожава танкове и друга бронирана руска техника, което става по-лесно с подобни оръжия. Наличието на думата “уран” в името предизвиква асоциации с ядрените оръжия, които често са изградени именно от този елемент, отбелязва “Свободна Европа“.
Какво е това оръжие
Обедненият уран е плътен страничен продукт, който остава при обогатяването на уран за използване в ядрени реактори или ядрени оръжия.
Обедненият уран също е радиоактивен, но има много по-ниско ниво на изотопите U-235 и U-234. То е много по-малко от нивата в естествената уранова руда, което намалява неговата радиоактивност.
Според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) обедненият уран се използва в оръжията, тъй като е много плътен, самозапалва се при високи температури и налягане и при проникване в броня става по-остър.
“Когато обедненият уран прониква в целта, температурата на повърхността ѝ се увеличава драстично”, твърди Музеят на радиацията и радиоактивността на асоциираните университети в Оук Ридж (ORAU) в Тенеси, САЩ. “Това предизвиква локално омекване в т. нар. “адиабатни ленти на срязване” и отлепване на части от повърхността на снаряда”. При проникването “по-големите фрагменти са склонни да сдъвчат всичко, което е вътре, докато пирофорността (способността за самозапалване при досег с въздуха – б.р.) на урана увеличава вероятността горивото и/или боеприпасите на превозното средство да се взривят.”
Това означава, че когато снарядът с обеднен уран попадне в бронята на танк, той я прорязва за миг, след което се взривява в горящ облак от прах и метал, а покачващите се температури взривяват горивото и боеприпасите на танка.
Кой разполага с обеднен уран
Според Международната коалиция за забрана на урановите оръжия САЩ, Великобритания, Русия, Китай, Франция и Пакистан произвеждат уранови оръжия, които не са класифицирани като ядрени оръжия. Според организацията е известно, че други 14 държави ги съхраняват.
Какви са рисковете
Подобни боеприпаси са използвани по време на войната в Персийския залив през 1990-1991 г. и при бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Според Кралското дружество, сдружение на учени със седалище в Лондон, в боеприпасите са използвани около 340 тона обеднен уран по време на войната в Залива през 1991 г., а в края на 90-те години на Балканите – около 11 тона.
Поглъщането или вдишването на уран, дори той да е обеднен, е опасно. Той потиска бъбречната функция и повишава риска от развитие на редица видове ракови заболявания.
Противниците на тези оръжия, сред които е и Международната коалиция за забрана на урановите оръжия, твърдят, че прахът, създаден от тези оръжия, може да бъде вдишан, а боеприпасите, които не попадат в целта, могат да отровят подпочвените води и почвата.
Държави като САЩ и Великобритания твърдят, че обедненият уран е подходящ инструмент за унищожаване на модерен танк. Великобритания казва, че вдишването на достатъчно количество прах от обеднен уран, което да причини отраняване, би било трудно.
Какво казва науката
В свой доклад от 2002 г. Кралското дружество пише, че рисковете за бъбреците и други органи от използването на боеприпаси с обеднен уран са много ниски за повечето войници на бойното поле и за живеещите в района на конфликта. “В екстремни условия и при най-лошите сценарии войниците, които приемат голямо количество обеднен уран, биха могли да страдат от неблагоприятни ефекти върху бъбреците и белите дробове”, казва Кралското общество.
“Замърсяването на околната среда ще бъде много променливо, но в повечето случаи русковете за здравето ще са много ниски. В най-лошите сценарии в храната или водата могат да се появят високи локални нива на уран, които биха могли да имат неблагоприятни ефекти върху бъбреците.”
МААЕ съобщава, че малък брой ветерани от войната в Персийския залив имат незаличими фрагменти от обеднен уран в телата си. Това е довело до повишени нива на отделен обеднен уран в урината, но без забележими последици за здравето.
Проучванията сред ветераните “показват малко (т.е. статистически незначително) увеличение на смъртността, но това увеличение се дължи по-скоро на инциденти, отколкото на заболявания”, съобщава още организацията, като твърди, че това не може да се свърже с излагане на обеднен уран, пише “Свободна Европа”.