За първи път Москва се споменава като селище през 1147 г., основано от владимиро-суздалския княз Юрий Дългоруки. Тогава е незначително селище в отдалечена област, населена с угро-фински племена: мокша, чуди, мери, веси, муроми, черемиси, корси, мордви, пери, печера, литва, зимигола, норома, либ, ям, удмурти. През Х-ХІ вв. Киевска Рус е присъединила тази земя, която е наречена Залесие. През 1156 г. Великият княз на Киевска Рус Юрий Дългоруки обгражда Москва с дървени стени и ров. Етимологията на името Москва идва от езика на племето мокша и буквално значи мръсна вода. Така се е наричала реката в блатистата област, а след това така бил наречен и градът. В края на ХІ в. там се създава княжество с два центъра – Ростов и Суздал, а през ХІІ в. изниква още един център – Владимир. Това княжество също било населено от угро-фински племена. През 1237-1238 гг. Москва била опожарена до основи и плячкосана от Златната орда (монголо-татарите), а жителите й били избити. Градът се възстановява и през 1263 г. става столица на Московското княжество, което се отделя от Владимиро-Суздалското княжество, но продължава да бъде васално на Златната орда. В 1293 г. Москва отново е разграбена от монголо-татарите. През 1327 г. хегемонията на Москва е утвърдена, след като княз Иван І Калита разбива войските край Твер. В това сражение Москва участва на страната на Златната орда. Князът Иван І Калита се превръща в главен наместник на Златната орда пред останалите княжества и получава правото да събира данъци, които редовно изпраща в Ордата. През 1382 г. Москва е опожарена отново от един от претендентите за трона на Златната орда – Тохтамъш. През ХV в. Златната орда се разпада на няколко ханства, като едно от тях е Казански каганат. През 1480 г. княз Иван ІІІ отхвърля зависимостта на Москва от тях. През 1571 г., обаче, войските на Кримското ханство отново изгарят целия град, освен Кремъл. Това става по време на управлението на първия московски цар Иван ІV Грозни. През 1552 г. той превзема Казан и слага край на Казанския каганат, който, както се твърди от някои, е наследник на Волжка България, и е присъединил земите му към новата голяма държава в Европа – Московия или Московска държава. През ХVІ-ХVІІ в. там продължават междуособиците. Този период е известен като Смутно време. През 1610 г. в Москва влизат шведски войски, а през 1611 – армията на Жечпосполита (Обединена държава на Полша, Литва и западната част на Киевска Рус – Галицко княжество).