София, 09 март 2023.- Тарас Григорович Шевченко е роден на 9 март 1814 г. в крепостно семейство на крепостни селяни в Черкаска област. Талантът му на поет и художник е забелязан от руски и украински интелигенти. През 1838 г. е освободен от крепостничество и започва да следва в Художествената академия в Петербург. През 1847 г. заедно с други украински и руски демократи основава Кирило-Методиевско братство, което има за цел да освободи всички славянски народи от царското и друго потисничество. Същата година дружеството е разтурено, Шевченко е изпратен като редник в средноазиатските пустини с личната забрана на Александър II: “писать и рисовать запретить”. През 1858 г., болен, но несломен, Шевченко се завръща в Петербург. Умира на 10 март 1861 г. Първоначално е погребан в Петербург на Смоленските гробища. След 58 дни украинците получават разрешение гробът с тялото на Тарас да бъде пренесен в Украйна. Великият Кобзар намира покой “на Вкраїнi милiй” – препогребан е около град Канив на брега на р.Днепър.

КАРАВЕЛОВ И ВАЗОВ ЗАИМСТВАТ ОТ ШЕВЧЕНКО
проф.,д-р Иван Шишманов

Украйна и Шевченко образуват едно цяло. Личната съдба на поета е символ на съдбата и на целия му народ. В песните на Шевченко пее самата Украйна.

Но може да се помисли, че Шевченко само в сравнение с общото културно равнище на своя народ може да се нарече един голям поет и че мерен с великаните на всемирната култура той е сравнително една малка фигура.

Не е обаче тъй! За това свидетелствуват преди всичко похвалните отзиви на немалко руски критици, поети, мислители и учени. Литераторът-критик Скабичевский нарича много вярно Шевченко “гигант южно-русской поезии”, критикът Григорович му дава титлата “последний Кобзар и первый великий поет новой великой литературы славянского мира”. Академикът Корш го величава като “божество, което живее на своето собствено слънце и което трябва да бъде един ден в пантеона на световната литература”. Според Добролюбов, Шевченко е поет съвсем народен “какого мы не можем указать у себя”.

Като лирик Шевченко може смело да се мери в някои отношения с Хайне. По своя етнусиазъм за красотата на природата, по смелостта на чувствата, той напомня двата велики английски поета – Шелли и Бърнс.

Докато в първата епоха от своята еволюция (1838-1840 г.) Шевченко възпява предимно украинския дом, украинското село, украинското семейство, украинската майка и девойка, то във втората епоха (1840-1843 г.) той се преобразява от локален патриот в общоукраински пламенен националист.

В третата епоха на своето поетическо развитие (1843-1847 г.) кръгозорът на Шевченко се разширява още повече. Сега той е не само украинец, но и панславист, само че панславист-федералист за разлика от московските панслависти Аксаков, Хомяков, Катков и други. През тази епоха той е деятелен член на знаменитото тайно Кирило-Методиевско братство, което е основано в 1846 г. в Киев от историка Костомаров, поета Гулак-Артемовский, Кулиш, Маркевич и други и си поставяше за цел да шири между славяните идеята за взаимност и федерация върху принципа на пълната свобода и автономност на всички славянски народи. Заслужава да се отбележи, че в тази широко замислена славянска федерация Шевченко и неговите другари дадоха равно място и на българския народ, и това още през 40-те години на ХIХ в., когато за България рядко нещо се чуваше и знаеше.

Шевченко е наистина пламенен украинец, но не само украинец. Той е славянин, но не само славянин. Национализмът за него не е самоцел, а средство за постигане на по-високи общочовешки блага.

И вече по тези причини Шевченко не може да не ни бъде крайно симпатичен. От десетина години насам той отново почва да интересува българските поети, между които е Чилингиров. Заслуги като преводачи от Шевченко имат в по-ново време и младите поети Хр.Цанков-Дерижан, Дринов, Ихчиев и Белев. Но Шевченко има и в миналото права върху нашата обич и признателност. Той е онзи славянски поет, който наравно с Пушкин упражнява най-силно влияние върху творчеството на най-добрите наши писатели и поети преди Освобождението – Любен Каравелов, Петко Славейков и Райко Жинзифов. Шевченко им даде не само отделни поетични мотиви. Той им зае и своята любима поетична форма – мелодичния ритъм на своите поеми и лирични пиески. Кой не познава прелестната песен на Каравелов, от която лъха толкова свежест, но и толкова скръб:

Хубава си, моя горо,
Миришеш на младост,
Но вселяваш в сърцата ни
Само скръб и жалост

Кой не е пял Вазовата песен:

Тих бял Дунав се вълнува,
Весело шуми,
И Радецки гордо плува
По златни вълни.

Но колцина знаят, че тези песни са писани в любимата форма на Шевченковата и украинската народна поезия?

Ето един пример от прелестната поема на Тараса “Катерина”

Не слухала Катерина
Нi батька, нi неньки,
Полюбила москалика
Як знало серденько.

Ни баща, ни родна майка
не послуша Катя,
млад москал в сърце моминско
нежно приласка тя.
(Превод Димитър Методиев)

Или из прекрасното стихотворение “Заповiт”:

Як умру, то поховайте
Мене на могилi
Серед степу широкого
На Вкраїнi милiй.

Щом умра, ме погребете
Нейде на могила
Насред степите широки
На Украйна мила.
(Превод Димитър Методиев)

Тарас Шевченко беше избраник на народа в най-прекия смисъл на тази дума. Народът като че ли го избра да пее вместо него. Защото, както казах, Шевченко и Украйна образуват едно цяло.
(София, 21 март 1920 г. Из речта във Военния клуб, публикувана в сп.”Украинско-български преглед”, №12 от 1 април 1920 г.)

ЖИНЗИФОВ ПРЪВ ПРЕВЕДЕ ШЕВЧЕНКО
София, 09 март 2023.- В сп.”Украинско-български преглед”, – 15 от 15 май 1920 г., Дмитро Шелудько – член на украинската легация в София, пише, че през 1863 г. Райко Жинзифов за първи път превежда Шевченко – “Топола”, “Удавена”, “Тече вода в сине море”, “Защо са ми черни вежди”, “Катерина”. Но според Любен Каравелов, художествената стойност на този превод е “нищожна”. Всъщност, Каравелов е вторият преводач на Шевченко. Шелудько твърди, че и Каравеловите преводи не са кой знае колко по-добри от Жинзифовите. В статията си той отбелязва, че Каравелов не само превежда, но и заимства от Шевченко и посочва следните примери:

при Каравелов………………………при Шевченко

“Учете се мои птички”………”Учiтеся, брати моi”
“Кога умра, не копайте”…….”Як умру, то поховайте”
“Тънки вежди, черни очи”…..”На що менi чорнi брови”
“Я не земай, момиченце”……”Не женися на богатiй”.

Третият преводач на творчеството на Тарас Шевченко е Петко Р.Славейков.

Но, според специалистите, най-добрите преводи на Шевченковите творби, влезли в знаменития “Кобзар”, направи през 60-те години известният поет и приятел на Украйна Димитър Методиев, починал през 1995 г.

Садок вишневий коло хати
Садок вишневий коло хати,
Хрущi над вишнями гудуть,
Плугатарi з плугами йдуть,
Спiвають iдучи дiвчата,
А матерi вечерять ждуть

Сiм’я вечеря коло хати,
Вечiрня зорiнька встае.
Дочка вечерять подае,
А мати хоче научати,
Так соловейко не дае.

Поклала мати коло хати
Маленьких дiточок своiх;
Сама заснула коло iх.
Затихло все, тiльки дiвчата
Та соловейко не затих.
С.-Петербург, май 1847 г.

Градинка вишнева край къщи,
Градинка вишнева край къщи,
В листата бръмбари бръмчат,
Орачи с плугове вървят,
Момите с песни се завръщат
А в двора майките сноват.

Вечерята отвън подават.
Вечерницата кротко грей.
Със гозби щерката снове.
На майката да поучава
Не дава славеят – ной пей.

Край къщи сред децата сити
Заспива най-накрай и тя.
Затихва всичко на света.
И само славеят с момите
Не млъква още във нощта.
(Превод Димитър Методиев)