Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ДЪЛЖИМ ЛИ НЕЩО НА ДЯКОНА?

София, 19 февруари 2023.- Да. Все още. Дължим му прочит. Дължим му честен прочит. Дължат му разбиране онези получовечета с интелектуално равнище на районен секретар на БКП, самонарекли се политици и нацвъкали портрета му над бюрата си, пише военният журналист и публицист Васил Данов в електронното издание “Фактор.БГ“.

Дължим му ежедневна сверка на помисли и на постъпки с духовния свят и саможертвата му, неподлежаща на девалвация. Дължим му собствени и изстрадани прозрения за несъвършената, греховна природа на българина. Дължим му неподкупен самосъд за еснафската бъзливост, за ориенталската си леност, за мързела и готованството, за овчедушието и покорството, за предателствата и удобните заблуди,  че някой друг ще свърши делото, което е по силите само на огромното мнозинство от населението.

Дължим му примера за чисто народния човек, за когото службата на Отечеството е най-светлата участ, с която би могла да го дари Съдбата.

Дължим му безкористно обричане на националната кауза, пестеливо отношение към народните грошове, тихата и изпепеляваща омраза срещу близки и по-далечни поробители и срещу българските им подизпълнители.

Дължим му готовността да се жертваме за свободата и на други народи, както и категоричното отхвърляне на суетността, свързана с почести, постове и власт.

Строгата мярка към всекиго и всевиждащият поглед на Апостола го превръщат в безпристрастен съдник на човеци и народи. В епоха, когато се вихрят национален егоизъм, скоротечно избуял шовинизъм и равнодушие към съдбата на другите, водачът на българската национална революция се издига високо над гребена на политическите и духовните тежнения на времето си, за да мери ръст с дейци и идеи от следващи столетия.

Далеч преди да е възкръснала държава и да е покълнало гражданско общество у нас Дякона вижда България като “демократска република”, с конституция и равноправие за “българи, турци, евреи и прочие”, със “Свобода и всекиму своето”.

Разпопеният Дякон, на пръв поглед не особено начетен, образовал се само по църковни книги, достига удивителни дълбини на логиката, на политическия и на философския синтез, на историческите прозрения за бъдещето на Отечеството, на Балканите и на Европа.

Идеята му за диалектическата връзка между Човек и Време (“Времето е в нас и ние сме във времето…”) е достойна за цели томове научни изследвания. Над нея биха се потили легион кабинетни философи, чоплейки само черупката на огромния й плод.

Мимоходом, в къси писма и задъхани бележки, докато се крие от потери или се готви да приобщи към святото и кърваво Дело нови български души, Левски нахвърля програми и идеи, стъписващи с размаха, с математическата точност и с красотата на поетичния си изказ.

Предателства бележат с черно клеймо съвестта на нацията ни. Историците доказаха, че не само поп на име Кръстьо е издайникът. Тежкото е, че предателят и предателите на Левски и на още стотици като него са  все българи.

Някои учени и писатели твърдят, че предателството е типична българска черта. Шегаджии подхвърлят, че било национален спорт.

Не е вярно. Историята на всички народи е пълна с предателства, които те грижливо помнят, но не изваждат на показ.

Заради Делото и Словото, заради предателствата и бесилото, заради духовната енергия, с която инжектира в гените на нацията небесният му магнетизъм, дължим на Дякона-Апостол покаяние, поклон и незабрава.

Всеки народ е вечен длъжник на великите сенки, които съзиждат историята му. Щото тя, историята, далеч не е само дати и събития, подредени в хронологичен ред.

Историята е живата, пареща връзка между поколенията, чрез която люде, живели далеч преди нас, искат да ни кажат нещо. Да ни предадат най-ценното Знание, което са извлекли с цената на болка, страдания, унижения, грешки и заблуди.

Тези хора хортуват с нас чрез най-чистите представители на своята епоха.

Както боговете поучават простосмъртните, като им изпращат светци и апостоли.