Киев, 11 януари 2023.- Днес Олга Кириленко от авторитетното електронно издание “Українська правда” се свърза с главен сержант Олександр Погребиский от 46-а аеромобилна бригада на Въоръжените сили на Украйна и поговори с него за ситуацията около и в града Соледар – най-горещата точка на фронта, който се намира 12 км от град Бахмут – също “вулкан”.

– Пане Олександре, благодаря, че е съгласихте да поговорим. Да започнем от главното – кой в момента контролира Соледар?

– Украинската армия. Повече не мога да кажа, защото сраженията продължават.

– “Сраженията продължават”, т.е., градът не е превзет от руснаците?

– Не.

– А колко процента от него контролираме?

– Няма да е коректно да кажа, защото ситуацията се променя, динамиката е много голяма.

– Сега в Соледар ли сте?

– Без коментар.

– Как вие и вашите другари преживявате тази тежка отбрана на града?

– За нашата бригада казват, че е от стомана. Всички момчета са мотивирани, имаме подкрепа от командването. Нашите командири – на батальони, на бригадата, винаги са с нас. Когато влизаме в едно сражение, отиваме абсолютно всички.

– При вас повече мобилизираните ли са?

– Може би 80%. След Херсон и Миколаив имахме много ранени от старата служба. Затова ни пратиха нови, млади момчета без опит. Но когато командването е изградено правилно, проблеми няма. Всеки знае, че няма да бъде оставен на произвола на съдбата.

– Само вашата бригада ли отбранява Соледар?

– Не, имаме съседи. Но ние сме най-ефективните.

– Вече няколко дни се говори за потенциално обкръжение на града. Като човек, който е там, какво ще кажете?

– Да, имахме проблеми, но поправихме ситуацията. Бяхме тук и ще сме тук. Бригадата ни има много добро управление по време на сражение, всички знаят, какво да правят, с добре организирана логистиката, наблюдението, разузнаването. Това позволява денонощно да сме на линия, дори планирахме щурм, но съседите не бяха готови. Та на въпроса ви – да, имаше такава потенциална опасност, но ситуацията се промени.

– Към по-добро ли?

– Да, засега динамиката е позитивна. Ще видим, как ще е по-нататък. Тактиката на противника е да хвърля хората си на смърт – и затворниците, и “вагнеровците”. При нито един от техните убити нямаше аптечка, те нямат бронежилетки, без каски са, само с един пълнител. Когато атакуват, ние често чуваме, как техните командири викат: “Нито крачка назад, разстрел!” Пленените казват, че за един щурм им дават $400. А това е често билет в една посока.

– Говори се, че край Бахмут са се появили руски десантчици.

– Не, не сме ги виждали. Тези, които ни щурмуват, т.е., пехотата, не са кадрови руски военнослужещи. Може би те стоят някъде на заден план. Но ни атакува изключително “месо”. Дори не знам, колко от тях ликвидирахме. И прииждат, и прииждат… Не правят никакви изводи.

– Дали се обсъжда вариант да напуснете града, ако има заплаха от обкръжението?

– Главен сержант съм. С мен такива работи никой не е обсъждал. Но командването, сигурно, подготвя всякакви варианти.

– Кой в момента контролира трасето Бахмут – Сиверск? Руснаци?

– Не.

– Т.е., логистиката работи. Има как да ви доставят боеприпаси, хора?

– Да, по това направление всичко си работи.

– От август Соледар е бил непревземаема крепост. Кога ситуацията се промени?

– Според мен, когато вместо опитната 93-а механизирана бригада са дошли пехотни бригади, понякога – с лошо управление и контрол. Не мога да кажа, кой е виновен. Подразделенията се формират в движение, командирите може да нямат голям боен опит. Доколкото знам, командването се стреми да смесва опитните и неопитните бойци, оперативно изпраща добре подготвените бригади там, където има проблеми.

– Според моя информация, били сте изненадани от пробива на руснаците северно и южно от Соледар – в района на Яковливка и Пидгородне. Там ли са били ново сформираните подразделения?

– Да.

– Т.е., причината на пробива около Соледар са неподготвените войници?

– Възможно, не съм бил там, затова със сигурност не мога да твърдя за нивото на подготовката им.

– А кога ситуацията около Соледар се изостри – преди Нова година ли?

– Да, защото на 31 декември получихме задача на 1 януари да заемем съответните позиции. Дори не успяхме да посрещнем Новата година. Таман бяхме се върнали от Курдюмивка, където възстановихме контрол и после ни смени пехотата. Изобщо, не разбирам действията на руснаците на Донецкото направление – стратегически не разбирам. Като че ли става дума за политически бонуси. Вероятно Пригожин иска да се докара пред Путин и да покаже, че неговата ЧВК “Вагнер” е по-ефективна от редовната руска войска. Но няма да стане. Нашата армия скоро ще поправи ситуацията.

– И последен въпрос. в случай, че руснаците все пак ще превземат Соледар, как това ще повлияе върху отбраната на Бахмут – основната източна крепост?

– Тактически никак. Не виждам как руснаците биха могли да обкръжат Бахмут от фланг или да вземат под контрол трасето Бахмут – Сиверск.

(Със съкращения)