Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ПОСЛАНИКЪТ НА УКРАЙНА И РЕКТОРЪТ НА СУ “СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” ОТКРИХА ПАМЕТНА ПЛОЧА НА МИХАЙЛО ДРАГОМАНОВ

София, 19 декември 2022.- Днес в сградата на факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет “Св.Климент Охридски” беше открита паметна плоча на Михайло Драгоманов – виден украински учен и общественик, преподавал тук от 1889 до 1895 гг.

Михайло Драгоманов

Идеята в СУ да има плоча на Драгоманов се появи след лятото на 2017 г., когато сградата №40 на ул.”Иван Денкоглу” в София беше съборена, а именно там е имало къща, в която е живеел Михайло Драгоманов със семейството си. Там на гости му са идвали дъщеря му Лидия с мъжа си Иван Шишманов – бъдещ професор и министър на просветата, там му е гостувала и Леся Украинка – видна украинска поетеса.

Заедно със сградата на “Денкоглу” е изчезнала и паметната плоча, открита в чест на великия украинец през декември 1996 г. по време на Дните на Украйна в България.

“Трябваше да преодолеем много административни пречки, за да стигнем до днес”, – сподели пред събралите се преподаватели и студенти-украинисти ректорът на СУ “Св.Климент Охридски” проф. Атанас Герджиков. В словото си той наблегна на това, че проф. Михайло Драгоманов е бил поканен да преподава в тогавашното Висше училище (сега – СУ “Св.Климент Охридски) като вече утвърден и доказал се в Западна Европа учен в областта на историята и етнографията.

Тази плоча, сложена през 1996 г.,
е изчезнала през 2017 г.

Словото на пан Герджиков допълни посланикът д-р Виталий Москаленко, който през 80-те години на ХХ в. като аспирант е изучавал както архива на проф. Иван Шишманов, пълен с документи за Драгоманов, така и други архивни източници към БАН.

Днес пан Виталий направи връзка между изтъкнатия украинец и обществен деец, прогонен от родината си от руската царска власт, и сегашната ситуация – война на Русия против Украйна, принудила милиони украинци да избягат в чужбина. В момента в България има около 50 хил. украински бежанци, които се интегрират в българско общество, както някога същото е направил Драгоманов – той е станал любим преподавател на много български студенти, “жадни за наука”, както е отбелязвала тогавашната преса в деня на погребението на украинеца.

Ето какво пише в.”Млада България” в броя си от 09 юни 1895 г.: “Почина украинският проф.Михайло Драгоманов. …В 1889 г. Драгоманов бе повикан от Женева за професор в нашето Висше училище, дето стана центърът, около който се сгрупираха младите наши професорски сили и благодарение на неговата опитност и способност Висшето ни училище отиваше напред. Той даде своето скъпоценно сътрудничество и на Министерския сборник, където напечата най-добрите свои трудове по фолклора, по достойнство оценени от целия учен свят. Неоценимо е при туй умственото и нравственото влияние, което той упражняваше върху нашето младо студенство. …И издъхна той… далеч от родината си – в България, която тъй силно обичаше, в която, може да се каже, се бе натурализирал, без обаче да приеме българското гражданство, което многократно му се предлагаше: Драгоманов искаше да остане завинаги на Отечеството си…”

Деканът на факултета по журналистика проф. д-р Веселина Вълканова, подчерта, че сега при нея има много студенти от Украйна – те полагат усилия да  бъдат добри в ученето, а после – и в занаята. Пани Веселина е горда, че в сградата на факултета преди 138 г. се е помещавало Висше училище – първо в освободената България висше учебно заведение, и сега във входа й ще има и тази паметна плоча.

Доц. д-р Албена Стаменова – преподавател-украинист, завеждащ на катедрата “Славянско езикознание”, предаде поздрав от отсъстващата по уважителни причини доц. Лидия Терзийска, която, след като завърши Киевския държавен университет “Тарас Шевченко”, първа в България започна задълбочено да изучава научното наследство на Михайло Драгоманов. Впрочем, именно благодарение на нейните многогодишни усилия в СУ “Климент Охридски” през 1996 г. се появи украинистиката като отделна специалност.

Пред събралите се говори и проф. Гергана Дачева – декан на факултета по славянска филология в СУ. Словото й беше интересно, пълно с факти и оценки за дейността на Михайло Драгоманов. Между другото, украинистиката функционира именно в рамките на този факултет.

В края на проявата посланикът на Украйна Виталий Москаленко, за втори път в живота си (след 1996 г.), заедно с проф. Атанас Герджиков откриха паметна плоча на Великия Украинец. Върху нея пише: “В тази сграда от 1889 г. до 1895 г. преподава Михайло Драгоманов – изтъкнат украински учен и общественик, професор в Киевския, Женевския и Софийския университет”.(УВести)

Повече информация за проф. Михайло Драгоманов може да намерите в “УВести” тук:

МИХАЙЛО ДРАГОМАНОВ И БЪЛГАРИЯ

Фоторепортаж от днешната проява на Васил Жукивский:

Това е първата сграда на сегашния СУ “Св.Климент Охридски” – през 1888 г. Висше училище.
(отляво-надясно): проф. Атанас Герджиков, доц. д-р Албена Стаменова, посланик на Украйна д-р Виталий Москаленко, проф. Веселина Вълканова и проф. Гергана Дачева.
Преподаватели и студенти-украинисти в СУ “Св.Климент Охридски”.
Отляво-надясно: посланик на Украйна д-р Виталий Москаленко и проф. Атанас Герджиков – ректор на СУ “Св.Климент Охридски”.
Тази бизнес-сграда на ул.”Иван Денкоглу”, №40 е изградена върху място, където е имало къща, в която е живеел Михайло Драгоманов.