София, 30 януари 2004.- За украинския хетман Иван Мазепа (1644-1709) се носи славата на предател. Във всички руски православни църкви неговото име е било заклеймявано и анатемосвано. Сега пък някои у нас искат да идеализират образа му. Писателят Леонид Горлач смята, че няма нужда да изпадаме в крайности, защото за преосмислянето на нашата история е необходима само истината и то истината, лишена от всякаква политическа конюнктура. “Иван Мазепа е един от украинските лидери, издигнал идеята за независима Украинска държава до висотата на общонационална историческа цел”,- смята пан Леонид. Той е автор на роман “Руїна” (“Западането”), посветен на Мазепа.
Историята на нашия народ е много трагична. Да вземем само междуособните войни, от време на време пламвали между нашите водачи. Хетманът Иван Виговский, например, се е ориентирал към Полша, докато Петро Дорошенко е предпочитал да има работа с Високата Порта. Оттук идва сблъсъкът на интересите и объркването на нацията.
На този грозен фон благоприятно изпъква фигурата на Иван Мазепа. Той произхожда от дребна украинска шляхта (дворянство). Получава европейско възпитание – знае няколко чужди езика, добре познава военното дело, прекрасно свири на бандура, колекционира предмети на изкуството, пише стихове на патриотични теми, познава тайните на дипломацията. В сравнение с някои други наши водачи, Мазепа вижда света по-широко. Той много рано, още преди да бъде избран за хетман, осъзнава, че Украйна може да бъде спасена само с военна сила. Но същевременно полага огромни усилия за изграждане на духовността на нацията – реставрира църквите, развива народната просвета. Той смята, че властта не трябва да се предава по роднинска линия, а е необходимо за ръководството да се привличат природно интелигентни и талантливи млади хора от всички слоеве.
За Мазепа още казват, че бил хитър като лисица. Вероятно, това поведение е било продиктувано от историческите условия – политическия натиск от страна на съседните по-мощни държави, и от набелязаната цел. Още повече, че по онова време по-голямата част от Украйна се е намирала под протектората на по-силната Московия. Хетманът често е казвал, позовавайки се на Макиавели, че политикът трябва да умее да сменя кожата на лисица с кожата на лъва, от което да треперят вълците.
Иван Мазепа управлява сравнително дълго – 22 години (от 1687 г. до смъртта си през 1709 г.). Според договореностите “за дружба” от 1654 г., сключени между Украйна и Московия в гр.Переяслав, Украйна все пак запазва някои много важни атрибути на държавността. Например, да поддържа дипломатически отношения, да определя данъчната си политика и т.н. Но с течение на времето по различни причини (част от елита ни се продава на Москва, да речем) експанзията на Московската държава се разраства. Тя активно се намесва във всички сфери в Украйна – изгражда военни бази, контролира основните транспортни коридори (Север-Юг, Запад-Изток), които преминават през украинската територия, събира и присвоява значителна част от данъците, позволява си и други своеволия. Нещо повече. Заедно с избирането на Иван Мазепа за хетман на 25 юли 1687 г. се подписва и московско-украинската Коломацка спогодба. Тя, например, забранява Украйна да търгува с Крим, да провежда самостоятелна външна политика. Властта на хетмана се свежда до извършване на полицейски функции. Нашите историци твърдят, че, подписвайки Коломацката спогодба, Иван Мазепа е нямал намерение да спазва нейните клаузи, а да я използва за постигане на целта си.
За съюзник хетманът избира Швеция. Защо тъкмо нея? Още Богдан Хмелницкий е искал да привлече на своя страна шведите, но не успява. Тайните преговори пък на Иван Мазепа се оказват успешни. Крал Карл XII (1682-1718) обещава военна и политическа помощ на Украйна, като не претендира за нищо. Той признава Мазепа за “княз” (хетман) на украинските земи, граничещи със земите на запорожките казаци, и гарантира суверенитета на Украйна. Единственото, което се иска от украинците по време на военни операции на украинска територия, е да осигуряват на шведската войска продоволствие. С други думи, договорът между Карл XII и Мазепа е бил двустранен договор с международно значение, договор между две суверенни държави.
Но украинският народ не подкрепи своя хетман (вж. Полтавската битка). Защо? Според писателя Леонид Горлач, Иван Мазепа е подценил манталитета на нашенците. Безкрайните набези на чуждоземците разрушават националната общност на украинците. Оказва се, че сред заможните хора, тоест нашия елит, които разполагат с огромни имоти, чувството за национална идентичност е разпиляно. Те треперят за богатството си. Много от тях, както твърдят историците, не проумяват, защо Мазепа – много богат човек, инвестира не в строителството на палати, а в изграждането на църквите, манастирите, в културата, в образованието.
Полтавската битка показва на стария хетман, “кой кой е” в неговото обкръжение. Александър Меншиков, пратен от Петър I да разруши седалището на Мазепа гр.Батурин, никога не би могъл да го превземе, ако не е било предателството от страна на прилуцкия сотник Иван Нис. Той посочва на московците как да проникнат в града. Всичките му жители – десетки хиляди, са били изклани до един! След Полтавската битка на страната на Петър I преминават много от уж верните приятели на Мазепа. Дори Запорожката Сич не подкрепя идеята на Мазепа за независима Украйна, защото хетманът е искал да превърне казачеството в редовна и дисциплинирана войска. Казаците път предпочитат да бъдат свободни войници. Затова на помощ към Полтава идва само една казашка чета начело с Кость Гордиенко. Леонид Горлач смята, че в продължение на векове нацията ни е била подложена на такива удари, които са довели до нейната деформация. Иван Мазепа не е светец.
В живота си той е направил много грешки. Хетманът, например, започва да въвежда в Украйна крепостничеството, което никак не се връзва с европейските му виждания и възпитание. Историците твърдят, че често с обикновените хора той се е държал надменно, бил е мнителен. Жертви на неговите интриги стават няколко авторитетни украински полковници (Искра, Кочубей, Палий). Някои казват, че в името на Украинската държава тези жертви са били оправдани. Но пък с нищо не може да се оправдае желанието на стария Мазепа да омае младата си кръщелница Мотря Кочубей и да се ожени за нея. По народната традиция у нас това е грях.
Личността на Иван Мазепа е противоречива. Може би затова интерес към нея проявяват Байрон, Юго, полякът Словацкий, руските поети Рилеев и Пушкин. В Украйна за хетмана пишат Шевченко, Руданский, Лепкий, Дараган, Сосюра. Някои от тях, като, например, Рилеев, го издига до ранга на апостол на свободата. Шевченко пък много съжалява, че Мазепа не е успял да обедини около себе си всички украинци. В противен случай съдбата на Украйна би била друга, смята Кобзар. Иван Мазепа умира на територията на Бесарабия – тогава турско владение. Между другото, за още живия, но болен хетман Петър I дава огромна парична награда, но султанът отказва да го предаде на московците.
Иван Котуш