София, 10 септември 2022.- Фактите са, че в Руско-турската война (1877-1878 г.) са дадени жертви от различни държави и народности.

– жертвите в руската армия: 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт), 56 652 ранени (от тях 6 824 починали от раните си), 82 636 починали от болести;

– румънски: 7 618 убити, ранени, починали и изчезнали;

– сръбски: 718 убити, 1 534 починали от рани и болести, 2 999 ранени;

– български: 1 347 души от Българското опълчение, значителни загуби сред цивилното население.

Важно е да се отбележи, че големият брой хора, починали от болести, се дължи на факта, че руските войски не са изграждали военно-полеви болници, в които разболелите се войници да бъдат лекувани. На територията на България не е имало нито една болница; имало е такава в Румъния. Всеки може да прецени дали руският цар и генералите му са се интересували особено и дали са били кой знае колко загрижени за живота на своите войници. Впрочем, табела с подобно число – 200 хиляди, дълги години имаше на входа на храм-паметника “Св. Александър Невски”. Тя беше премахната без много шум през 2007 г.

По време на Втората световна война в България няма загинали в сражения червеноармейци, защото не са водени военни действия. България е окупирана без нито една пушка да гръмне. Няколко войничета умират от злоупотреба с метилов алкохол в Бургас.

България се отнася с много по-голямо уважение към паметта на загиналите войничета от руската армия (сред които немалък брой са били украинци, финландци и т.н.), отколкото в Русия се отнасят към паметта на българите, загинали в съветските концлагери по фалшиви обвинения.

__________

Преразказано в БНР: https://bnr.bg/…/mitrofanova-pred-tass-ne-mojem-prosto-da…

Източници: Урланис, Б.. Войны и народонаселение Европы. Людские потери вооруженных сил европейских стран в войнах XVII–XX вв. Москва, Издательство социально-экономической литературы, 1960. с. 129. и ″Военно-медицинский отчет за войну с Турцией 1877-1878 гг.″ Дунайская армия, ч. 2, Спб., 1886.