София, 10 септември 2022.- Руските войски са изоставили ключовите градове Купянск, Изюм и Лиман в Харкивска област, съобщават украинските медии. Има информация, че украинците вече са и край Лисичанск.

След като няколко дни се правеше, че няма нищо край Харкив, министерство на отбраната на Русия преди малко заяви, че наистина има оттегляне, но го нарече ″прегрупиране″, за да се подсили донецкото направление.

Но, както пише в.″Сега″, съвсем различна картинка рисуват руските военни кореспонденти от фронтовата линия. От техните постове в Телеграм става ясно, че оттеглянето е било не планирано, а паническо, и то под натиска на украинските войски.

Каква е перспективата от подобен развой на събитията?

Тя се определя от ситуацията на два нови, ключови фронта – на окупирания от Русия плацдарм на десния бряг на река Днепър и в триъгълника Балаклия-Купянск-Изюм. За десет дни – от 1 до 10 септември, по официални украински данни, нашата армия възвърна над 2,5 хил кв. км окупирана територия и над 30 населени места. Т.нар. “изюмска групировка” на руските войски с численост над 10 хил. души, опитваща се да щурмува Славянск и Краматорск, се оказа пред обкръжение.

През август Русия започна да прехвърля допълнителни контингенти войски в Запорожка и Херсонска област, включително на десния бряг на Днепър. Причините за това бяха две. Първо – в Москва очевидно са готвели настъпление към Миколаив-Одеса, вероятно и към Кривий Риг. Второ -към края на юли руското командване и Кремъл започнаха сериозно да приемат намерението на украинските сили да освободят Херсон – в Киев открито и много говореха за тази подготовка. Твърди се, че руският президент Путин е наредил градът да бъде удържан на всяка цена.

Към края на август на десния бряг на Днепър бяха съсредоточени между 25-30 хил. руски военнослужещи. Една част беше предислоцирана от Донбас, а една беше от резервисти, подготвени за превземането на цялата Донецка област. С други думи, руските войски на изток се оказаха значително отслабени.

Така пред украинската армия се появи благоприятна възможност да действа в Донбас, преди всичко в триъгълника Балаклия-Купянск-Изюм. Деокупацията на Балаклия даваше шанс за настъпление към Купянск и Изюм – два стратегически важни града с транспортните комуникации, по които се снабдяват руските войски в цяла Източна Украйна.

Освен това, Купянск е ключов транспортен хъб за целия Донбас. От север към него минават две ж.п. линии – едната води през Волчанск до руския Белгород, а другата – през Валуйка към ж.п. възлите в руските Белгородска и Воронежка области. От Купянск излизат линиите, свързващи го с руските войски, воюващи в района на Харкив, на славянското, бахмутското и донецкото направление, т.е. с ключовите зони на бойните действия в Източна Украйна. Загубата на Купянск ще постави руските войски в този район в много сложна ситуация.

Излизането на украинската армия към река Оскол и възможното пресичане на пътищата край село Куне създават реална перспектива от обкръжаване на изюмската групировка, която ще остане практически без снабдяване и ще бъде притисната между две реки – Оскол на северо-изток и Северски Донец на юго-запад.

Успехът на украинците в Харкивска област е обусловен от няколко фактора.

Намиращите се там руски войски се състояха основно от полицейски части на руската гвардията, които не са подготвени за бойни действия, мобилизирани от т.н. народни републики в Донбас и доброволчески формирования. Всички те са подготвени лошо, нямат боен опит, често не разбират, какво става наоколо, и защо трябва да рискуват живота си.

По всичко личи, че или руското командване не е взело под внимание съобщенията на разузнаването за концентрацията на украински войски, насочени към Балаклия, или просто не е имало на разположение достатъчно резерви, за да се противопостави сериозно на готвещото се настъпление.

От украинска страна пък действат две добре подготвени големи групировки, снабдени не само с артилерия, но и с бронирана техника, доставена от САЩ и ЕС. Те не си губят времето със щурмуване на населени места, а ги заобикалят, принуждавайки руските войници бързо или да се оттеглят, или да капитулират.

Но как ще се развие бойната обстановка в Харкивска област е много трудно да се прогнозира. Нашият противникът е сериозен. Руските резерви не са изчерпани. Затова украинският Генерален щаб все още не съобщава почти нищо за действията на войските ни на изток. Но може със сигурност да се твърди, че линията на фронта в този регион се промени в полза на Украйна, а Русия ще бъде принудена да прехвърля там нови сили, като ги взима от другите направления.

Какво става на юг?

Контролираният от руските войски плацдарм на десния бряг на Днепър предизвиква сериозни опасения в Киев. “Най-големи възможности пред Русия открива по-нататъшното придвижване по десния бряг на Днепър. Евентуален успех на юг, при неговото бързо и правилно използване, може да има двоен ефект. От една страна, открива реална перспектива за завладяването на Миколаив и Одеса, а от друга – създава опасност за Кривий Риг и централните и западните региони на Украйна”, четем в статията отпреди няколко дни на главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужний и неговият колега генерал Михаил Забродский.

Затова подготовката за ликвидиране на руското присъствие на десния бряг на Днепър стана една от основните задачи на нашата армия през втората половина на лятото на 2022 г. Официален Киев не криеше намерението си да освободи Херсон. Вероятно, целта беше противникът да изтегли сили от източния фронт. И Кремъл захапа тази кука.

На 29 август, няколко дни преди настъплението към Балаклия, украинските медии съобщиха, че нашата армия проби първата линия на руската отбрана и започна настъпателни действия на десния бряг на Днепър. За 10 дни бяха постигнати определени успехи – беше вдигнат украинският флаг над стратегически важния пункт Високопилля. И украинските войски се доближиха на 10 км на юг по линията, минаваща на запад от село Давидив Брид към районния център Берислав, намиращ се на брега на Каховското водохранилище.

Украинското настъпление към Херсон върви с много бавни темпове, което рязко го отличава от ставащото в Харковска област. В този регион окупационните войски са създали три линии на отбрана с многочислени бетонни съоръжения, защитени с минни полета. Тяхното преодоляване е невъзможно без голямо количество тежко въоръжение, преди всичко голямокалибрена артилерия и бронирана техника, и предполага огромни загуби в човешка сила, което е неприемливо за нас. Затова нашето командване заложи на изтощаване на натрупаните от руснаците запаси от боеприпаси, гориво за танкове и БМП и друго снаряжение, без които е невъзможно да се водят сражения. Украинците разрушиха всички стационарни мостове през Днепър в Херсонска област и държат под огневи контрол понтоните. Така руската групировка от 25-30 хил. души се оказа в капан. Нейното снабдяване е силно затруднено и може да бъде сведено до минимум. С всеки ден нейната боеспособност ще пада и накрая тя ще се окаже пред избор – капитулация или хаотична евакуация на левия бряг. Разгромът ще има тежки последици за Русия както във военната, така и в политическата област.

Какви са руските загуби след 200 дни война?

В украинските медии, в частност, в ″Цензор.Нет″, се появи документ на руското министерство на финансите, който дава информация за загиналите войници от редовната руска армия. От него става ясно, че реалните загуби на руснаците са приблизително 48 758 убити, което почти съвпада с украинските сметки (към 10 септември – 52 250).

Но в документа се визират само гражданите на Руската Федерация, наети на трудов договор от министерството на отбраната. За обезщетяване на семействата на загиналите Москва задели 361 млрд. руб. или по 7,8 млн. руб. на всеки убит, но тези пари се оказаха недостатъчно. Затова министерството моли да бъдат отпуснати още почти един трилион рубли. При запазване на размера на обезщетението, това означава, че Кремъл е готов да приеме около 200 000 убити само от своите войници. А в Украйна воюват и доброволци, и мобилизирани от т.н. Донецка и Луганска народни републики.(УВести)