София, 01 юли 2022.- Българският доброволец на фронта в Украйна Иван Калчев-Глиги даде интервю за OFFNews само часове след завръщането си в България.

Глиги, който воюва в чуждестранния легион на украинската армия, е в отпуск за 10 дни, после отново се завръща на фронта.

″Руската армия воюва по начина от Втората световна война. Артилерията унищожава всичко и после минава върху труповете и разрушенията. Украинската армия воюва по кодекса на честта. Ние никога не бомбардираме спалните помещения, макар че много добре знаем координатите им. Още в първите дни минахме обучение за етиката по време на война и всички я спазваме″, – разказа той.

– Иван Калчев, по-известен като Глиги, се върна от Украйна, където воюва за украинската кауза. От колко време си в България?

– От по-малко от 24 часа. Пристигнах с автобус от Одеса на автогара Варна. И още на петата минута се чудех защо съм пристигнал. Купих си любимия ми седмичник, отворих го и там видях една статия, в която пише, че приемането на Украйна в Европейския съюз юало да се затрудни заради разрухата в тази държава. Погледнах пак вестника -пише разруха. Погледнах пак автогара Варна. Има някаква сериозна грешка в тази статия. Разруха има тук в България. А там в Украйна има разрушения. И те ги оправят много бързо, а нашата разруха си стои от 30 години и продължава да е все по-тежка.

– За колко време ще останеш в България?

– За 10 дни ми е разписана отпуската. Може би ще си тръгна по-рано.

– Ти единственият българин ли си, който воюва в Украйна или има и други?

– Предпочитам да не отговарям на никакви въпроси, на които отговорът е число, местоположение или име. Най-малкото, защото те представляват военна тайна. Аз съм украински военослужещ и не би трябвало такава информация да споделям.

– Как минава един обичаен твой ден на фронта?

– Обичайни дни там няма. Всеки ден там е различен. Като цяло войната е 99,99% чакане и живот в тежки условия. И само в някакви много кратки минути възникват животозастрашаващи ситуации и умират хора. Всеки ден е различен, всеки ден правиш различни неща. Винаги има тежка физическа работа, винаги трябва да се нагаждаш към условията на средата. Основно трябва да останем живи и да изпълним поставените задачи.

– Има ли загинали от твоите другари?

– Има. От нашето подразделение са четирима. При един минохвъргачен обстрел загинаха един холандец и един германец. След това при артилерийски обстрел един австралиец. Последно един французин, когато аз участвах в евакуирането на ранени. По това време бях при медиците в базата, Получихме сигнал, че трябва да евакуираме трима ранени. Качихме се в линейката – аз, украинският шофьор и двама медици, които не говорят украински. По пътя докато стигнем до мястото ние самите попаднахме под обстрел. Шофьорът трябваше да кара много бързо напред-назад по едни черни пътища, за да избяга от падащи снаряди. Стигнахме до уговореното място, натоварихме двама ранени, които бяха в полусъзнание. С единия се бяхме видели предишния ден. Той ме разпозна и ми се усмихна, докато го качвахме с носилката в колата. Оттам с пълна газ пак по черните пътища към полевата болница. Оставихме ги в полевата болница. Лекарите се чудеха дали са живи, даже казаха – защо ни го водите този, той вече е умрял. Обаче едната жена-медик каза – не, жив е, жив е, проверете. Прибраха го и почнаха да се грижат за него. Ние се върнахме да спасяваме третия ранен, но когато влязохме в обхват на радиостанцията, разбрахме, че вече няма смисъл да се бърза.