София, 07 юни 2022.- В центъра на столицата, на пл.″Независимост″, се проведе митинг в подкрепа на украинските бежанци. Той беше организиран от българите – приятели на Украйна, начело с Мария Бързашка, която водеше проявата.
Сред ораторите бяха интелектуалецът Кирил Чуканов, публицистът Манол Глишев, политикът Петър Славов и редица други – все хора с демократични виждания и проевропейски настроени. Те остро критикуваха политиката на официална София както по отношение на руско-украинската война, така и спрямо украинските бежанци тук. Според тях, правителството непременно трябва да даде на Украйна намиращото се в България по складове съветско оръжие и в замяна да модернизира армията си с нови образци западно такова по стандарта на НАТО. Те призоваха правителството да провежда по-адекватна бежанска политика, а обикновеният българин да прояви повече емпатия към украинците, избягали от войната в родината им и се озовали в България. Звучаха и остри реплики по адрес на агресора – Русия, Путин и компанията му. Не бяха спестени и критики към президента Румен Радев и проруските партии, представени в Народното събрание.
Емоционална беше и речта на Олена Коцева – председател на Сдружението на украинските организации в България ″Мати Украйна″. Тя сподели една трогателна история на бежанка от Буча. Като българска гражданка тя се гордея с България, спасила евреите си през Втората световна война, но иска да се гордея и със сегашната България, помогнала на украинците, напуснали родния си край поради руското нахлуване и бомбардировки.
″УВести″ се запознаха с въпросната бежанка – Евгения (Буча е преградие на Киев). Тя ни показа снимки от родния й град след оттегляне на руснаците: снимка с полуразрушения й блок, снимка с апартамента й с изкъртената врата, снимка с изпепелената й кола. ″Мъжът ми е IТ специалист и този апартамент купихме със спестени пари, сами направихме ремонт, купихме мебели, бяла техника, с една дума – обзаведохме с любов, – разказва тя. – Колата не беше нова, втора употреба, но ни вършеше работа″. Тя споделя, че тричленното й семейството (имат 5-годишна дъщеря) спада към средна класа, много са пътешествали – Тунис, Египет, Китай. ″И някой решава, че трябва да ме ″освобождава″, идва в родината ми, преобръща живота ни с краката нагоре! – негодува Евгения. – Всеки ден говоря по вайбер с оцелелите си съседи и всеки ден узнавам, какъв ужас те са преживели по време на окупацията, моята педикюристка е намерена убита с вързани ръце…″
Войната не завари семейството на Евгения в Буча. За войната разбират в Будапеща, където са на почивка. От Унгария тръгват към България. В София наемат квартира. Мъжът й започва да работи за една международна компания, а тя гледа дъщерята и помага като волонтер в кризисния център на ″Мати Украйна″ в столицата. Засега при пазаруване използва английски, руски не иска да говори. Учи български език. Но желае да се върне в Украйна. Тя много й липсва. Само че не знае, кога ще стане това. Може би септември? А може би в края на годината?(УВести)
Нашата справка:
В района на Буча са загинали 1137 мирни жители, а в самия град – 461, съобщават от МВР на Украйна.
Фоторепортаж на Васил Жукивский
