Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

ОЛГА СТЕФАНИШИНА: СЛЕДВАЩАТА ЦЕЛ НА ПУТИН ЩЕ БЪДАТ СТРАНИТЕ ОТ ЕС

Брюксел 30 май 2022.- Олга Стефанишина – вицепремиер по европейската и евроатлантическата интеграция на Украйна отговори на писмени въпроси на Момчил Иджов от Клуб Z.

Тя е родена в Одеса през 1985 г. От 2007 г. се занимава с евроинтеграцията на Министерството на правосъдието и други украински държавни институции. От 2020 г. е вицепремиер.

Олга Стефанишина: Очакваме през юни ЕС да вземе решение за Украйна като кандидат-член.

Г-жо Стефанишина, как бихте коментирали факта, че България и Унгария остават единствените две страни членки на ЕС, които отказват да изпратят оръжие на Украйна?

– Украйна днес води тежки битки срещу враг, който има преимущество в броя на тежките оръжия. ЕС вече взе историческо решение да предостави на Украйна военна помощ за 2 милиарда евро за закупуване на оръжия. България бе сред страните, които взеха това решение. Ние също така сме благодарни на България за подкрепата на инициативата украинско военно оборудване да бъде ремонтирано в български заводи.

Разбира се, необходими са ни още оръжия, за да постигнем паритет на бойното поле и да отблъснем руските войски към държавната граница, което ще възстанови стабилността и сигурността в целия Черноморски регион. Надяваме се, че благодарение на съвместните усилия и координацията на международната група, създадена в Рамщайн, Украйна ще получи повече тежки оръжия от съюзническите сили, включително артилерийски и залпови ракетни установки.

Бих искала да подчертая, че общата ни цел е сигурността на Черноморския регион. Русия блокира корабоплаването, поставя мини, увеличава военното си присъствие, разполага в морето кораби с крилати ракети и украински градове вече са обстрелвани от морето със снаряди. Нито една черноморска държава не се чувства в безопасност.

Бихте ли искали да изпратите някакво послание до правителствата на България и Унгария?

– Ако режимът на Путин надвие украинската съпротива, следващата цел ще бъдат страните от ЕС. Историческите предизвикателства изискват смели решения. И това се отнася за всички страни от ЕС. Ценим подкрепата, която получаваме, но войната продължава, а Русия засилва интензивността на атаките и са необходими спешни решителни действия.

Все още се обсъжда пакет от санкции, включващи петролно ембарго. Днес да правиш бизнес с Русия означава да финансираш крилатите ракети, които разрушават украинските градове. А приходите от износа на газ са главният източник на финанси за руската военна машина. Разбираме, че ситуацията е трудна. Знам за трудната ситуация в България. Единството и прозрачността на ЕС са най-доброто оръжие срещу руското изнудване с газ в стратегическа перспектива. И съм убедена, че премиерът Кирил Петков разбира това.

Известно ли ви е, че в България има случаи на напрежение между местни жители и украински бежанци. Кой според вас и с каква цел подклажда това напрежение?

– Дискредитирането на украинците зад граница е една от тактиките на кремълския режим. Във всяко общество има случаи на неразбирателство между хората. Целта на руската пропаганда обаче е да открие такива случаи и да опита различни начини, включително чрез медиите, да ги раздуе сред цялото общество. Постоянно виждаме тази стратегия в действие, тъй като Русия води хибридна война срещу Украйна от 8 години.

Много от украинците, намерили подслон в България, са от българското малцинство. Така че ви призовавам да не се поддавате на тези провокации.

– Какво е действителното положение на българското малцинство в Украйна? Имат ли възможност българите да изучават български език? Подкрепят ли те европейската и евроатлантическата интеграция? Или са уязвими за прокремълската пропаганда?

– На националните малцинства в Украйна е гарантирано правото да изучават в общинските образователни институции за предучилищно и начално образование съответния език заедно с държавния. В Украйна има ученици, които учат български заедно с държавния език. Има и такива, които учат този език като учебен предмет или по избор. Ние много ценим конструктивната позиция на България по този въпрос, както и диалога между нашите министерства.

Колкото до кремълската пропаганда, със започването на пълномащабната руска агресия всички маски паднаха. След зверствата в предградията на Киев и други окупирани градове, където руските войници завързваха хората за ръцете и ги разстрелваха в тила или групово изнасилваха жени, тези престъпници не пропуснаха никого. Днес в Украйна хората нямат илюзии относно Русия – 91% от населението, включително малцинствата, подкрепят европейската интеграция.

Трудно ли е да се обясни на хората какво означава членството в ЕС и НАТО? Има ли голямо разделение сред украинците по този въпрос?

– Украинският народ бе този, който извоюва пътя къв ЕС и НАТО, когато проруското правителство отказа да подпише Споразумението за асоцииране с ЕС през 2013 г. Украинците масово протестираха, започна Революцията на достойнството. За нас това е единственият път за развитие и по-добро бъдеще за Украйна. Украинците също така добре знаят, че членството в ЕС и НАТО не е само реформи, а светоглед, общи ценности, които отдавна споделяме, за които сега се борим с цената на собствените ни животи.

Като следваше волята на гражданите, президентът на Украйна подаде молба за членство в ЕС на четвъртия ден от войната. Украйна вече прилага голяма част от европейското законодателство чрез прилагането на Споразумението за асоцииране. Разбира се, пътят към членството изисква още работа и вътрешни преобразования.

На този етап обаче вече сме изпълнили условията, за да получим статута на кандидат-член, което ще ни позволи да тръгнем по пътя на задълбочените реформи в страната, а след завършването им – да станем член на ЕС. Проучванията в ЕС показват, че гражданите му подкрепят членството на Украйна, когато тя бъде готова. Разчитаме и на гласа на България, когато това решение бъде гласувано.

Какво още според вас трябва да направи ЕС, за да помогне на Украйна в борбата срещу руската агресия?

– Оръжията, санкциите и икономическата подкрепа ще помогнат на Украйна да отблъсне агресора. Надяваме се ЕС да приеме възможно най-бързо шестия пакет от санкции срещу Русия с петролно ембарго. Разбира се, необходимо е също гарантирането на стриктното спазване на тези санкции, за да бъдат затворени възможните вратички за тяхното заобикаляне.

Даването на Украйна на статут на кандидат-член на ЕС също е важен елемент от силната подкрепа и голяма инвестиция не само в бъдещето на Украйна, но и в това на силна единна Европа. Очакваме това решение наистина да бъде взето от ЕС през юни.

За нас е от огромна важност да имаме подкрепата на съседите ни, които също изминаха трудния път на трансформацията и станаха част от европейското семейство. Напълно усещаме тази подкрепа от България. Заедно можем да направим Източна Европа по-обединена и по-силна

– Кой, според Вас, помага най-много на Украйна в момента – ЕС, САЩ, Великобритания или някой друг?

– Днес Украйна повече от всякога има нужда да бъде съхранено евроатлантическото единство по тези трудни въпроси. Наистина усещаме голяма подкрепа от ЕС, САЩ и Великобритания. Но скоростта и динамиката на вземането на решения също са от огромно значение. Всеки един ден от войната ни струва десетки животи. Днес Русия използва тактиката на „изгорената земя“, за да разрушава един подир друг градове с тежка артилерия. Веднага щом цената на войната за агресора стане по-висока, ще сложим край на тази жестокост.

Вие сте повече експерт, отколкото политик. Като експерт бихте ли казали какъв е напредъкът на Украйна в реформите и борбата с корупцията? А ако няма напредък – кой е виновен и какво трябва да бъде направено?

– Проблемът с корупцията е преувеличен. Една от причините е липсата на разбиране на безпрецедентните стъпки, които Украйна предприе от 2014 г. в сферата на дерегулацията, цифровизацията – свеждане до минимум на контактите между гражданите и чиновниците. Цялата система за борба с корупцията бе изградена от нулата. Създадени бяха специални органи като Националната агенция за предотвратяване на корупцията (НАПК), Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ), Върховният антикорупционен съд.

Естествено, имаше опити реформите да бъдат спрени, системата се съпротивляваше, но не успяха да подкопаят реформите. По-специално поради ясното желание на украинците властите да установят върховенство на закона и да се борят с корупцията имаме силно гражданско общество, което гледа под лупа всяка стъпка на правителството.

Разбира се, съдебната реформа в Украйна все още не е приключила. През 2021 г. бяха приети законите, необходими за рестарта на правосъдието. И ние продължаваме да прилагаме тези закони дори при пълномащабната агресия на Русия.

Каква е ролята на украинските олигарси по време на войната? Има ли сред тях проруски настроени? Ако има, как украинските власти се справят с този проблем?

– Вярвам, че войната на Путин срещу Украйна накара огромното мнозинство да преосмислят възгледите си за Русия и нейната политика. Руските ракети безмилостно разрушават гражданската инфракструктура заедно с публичния и частния бизнес, като унищожават заводи и енергийни обекти.

За съжаление обаче, има отявлени предатели, които работеха за Кремъл. Днес те дават показания и, надявам се, украинският съд ще произнесе справедливи присъди за такива действия.