38% от допитаните изпитват състрадание към украинските бежанци, 19% не ги харесват, а за 44% те са безразлични

София, 11 май 2022.- Темата за Украйна силно поляризира обществото ни, отбелязва в.″Сега″. Зад украинците застават предимно младите, образованите, живеещите в големите градове и с високи доходи, както и десните избиратели. Русия получава подкрепата на по-възрастните и необразованите, живеещите в малките населени места, гласуващи за БСП и ″Възраждане″, както и частично – за ИТН и ДПС.

Такива са някои от основните изводи на обширно социологическо изследване (link is external) на агенция ЕСТАТ, свързано с войната в Украйна. Проучването е национално, представително, проведено е в периода от 16 април до 28 април 2022 г.  по метода интервю лице в лице.

Хората не са особено наясно как да гледат на настоящите събития. Например, около 1/3 смятат, че Украйна е разработвала ядрено оръжие, че избиването на украински цивилни е инсинуация на украинските тайни служби, както и че управляващият режим в Киев е фашистки. По всяко едно от тези твърдения над 40% нямат мнение.

По руско-украинския конфликт страната на Русия заемат 24% от анкетираните, а Украйна получава подкрепата на 32%. Най-голямата група – 41%, обаче не заема страната нито на Москва, нито на Киев.

Това се отразява в мнението на българите за позицията на страната ни в конфликта – 68% настояват да бъдем неутрални, 21% искат да подкрепим Украйна, а 7,5% – Русия. Същото проличава и по отношение на линията на поведение, която България да следва като член на НАТО. 62% смятат, че трябва да се придържаме към ″политика на снишаване″ и въздържане от активност.

Тази стратегия е завладяла трайно българското общество и доминира почти във всички негови групи и прослойки, отбелязват социолозите. ″Снишаването″ допада особено на жените, хората над 50-годишна възраст, с по-ниско образование и избирателите на БСП, ″Възраждане″, ИТН и ДПС. Дори сред симпатизиращите на Украйна 41% предпочитат да не бъдем активен и лоялен член на НАТО.

В една или друга степен 3/4 от българите се страхуват от световна война вследствие на конфликт между НАТО и Русия. Повечето очакват при такъв сценарий да се стигне почти неизбежно до употреба на ядрено оръжие. Рискът от окупация или бомбардировки на страната се възприема като по-слаб.

Едва 7% от българите са готови да бранят страната си в случай на чужда агресия. Други 8% биха се заели с хуманитарни и спасителни дейности. Останалите заявяват, че ще се постараят да си живеят както досега, ще потърсят безопасно място за укриване в страната или ще заминат за чужбина. Най-много потенциални доброволци за войници има сред мъжете до 50 години в малките градове, сред избирателите на ПП и негласуващите, но в нито една група делът им не надхвърля 10%. Към безопасен живот в чужбина ще се стремят най-вече богатите, столичаните, младите и електоратът на ДПС и ИТН.

Над 50% очакват НАТО да защити страната ни, ако бъде атакувана. В същото време, само 41% биха гласували в подкрепа на членството в пакта при евентуален референдум по въпроса. Против биха били 33%. Горе-долу същото е разпределението на хората, които одобряват или отхвърлят участието ни в НАТО.

Малко над 38% от анкетираните гледат със състрадание на украинските бежанци у нас – най-вече жените, хората до 30 години, висшистите и столичаните и десните избиратели. Двойно по-малко – 19%, не ги харесват. Притеснителното е друго – почти 44% заявяват, че изпитват безразличие или нямат отношение.

Освен това, оказва се, че огромното мнозинство – 74%, не са помагали и нямат намерение да помагат на бежанците. Други 19% имат намерение да предприемат нещо. Само 7%, или 400 хил. българи, твърдят, че са помагали на украинските бежанци по един или друг начин.(УВести)

Още по темата:

У СОФІЇ У БАРВИ УКРАЇНСЬКОЇ СИМВОЛІКИ ОСВІТИЛИ ПОСОЛЬСТВО РОСІЇ, А ПУТІНА ЗОБРАЗИЛИ ЯК ПУТЛЕРА