През 1654 г., след 6-годишна освободителна война с поляците, хетманът Богдан Хмелницкий се съгласява изтощена Украйна да стане протекторат на Московия. Тогава боляринът Василий Бутурлин също така обещава Москва да помогне на украинците да се освободят от Полша. Но две години по-късно цар Алексей Романов зад гърба на Украйна сключва договор с поляците за военно сътрудничество. На свой ред Хмелницкий търси закрила от Швеция. След смъртта му (1657 г.) курсът на разрив с Москва е подхванат и от хетмана Иван Виговский. Той сключва съюз със Швеция, възобновява военното сътрудничество с Крим и Турция, успява да постигне примирие с Полша и през 1658 г. Украйна влиза във федеративната Реч Посполита.

Тази политика на украинците не се харесва на Москва, която едва започва да търси мястото си под европейското слънцето. В пределите на Украйна нахлува 100-хилядна московска войска, водена от князете Ромодановски и Пожарски. През юли 1659 г. около гр.Конотоп (сега е в Сумска обл.) тя е спряна само от два полка наши казаци – Нижинский и Чернигивский, с обща численост 5 хил. войници. Те начело с полковник Григорий Гуляницкий, окопали се в Конотоп, три месеца удържат московските атаки. През това време хетманът Иван Виговский (1608-1664 гг.) събира войска и около с.Соснивка напада лагера на московците, чиито загуби възлизат на 30 хил. души. Князете са пленени.

По-късно руският историк Соловьов ще напише: “Цветът на московската конница загива; в плен попадат 5 хил. души. В траурни одежди се яви царят Алексей Михайлович пред народа и паника обхвана Москва… Тръгват слухове, че царят ще бяга зад Волга или в Ярославл. Всички са очаквали, че Виговский ще тръгне към Москва”. Но това не става. Конкурентите на Виговский – Золотаренко и Сомко, шуреи на покойния Богдан Хмелницкий, организират съзаклятие. Така вътрешнополитическите проблеми са попречили на хетмана да покори Московия и да реши московския въпрос веднъж завинаги.

Значение на Конотопската битка, която много десетилетия е била премълчавана като ″неизгодна″ за Москва:

– първо: битката разрушава идеята уж за стремежа на украинците да се обединят с руските ″братя″;

– второ: желанието на украинците да отстояват правото си за собствен национален път;

– трето: битката разрушава руския мит, че руснаците никога не са воювали с украинците;

– четвърто: битката разрушава мита за украинския анархизъм и неспособността на украинците да имат собствена държава;

– пето: битката демонстрира цивилизационния избор на Украйна – към Запада.(УВести)